9.58 секунди е време извън границите на човешките възможности. Навярно в продължение на десетилетия никой няма да пробяга 100 метра по-бързо. Ако въобще някога се случи.
Рекордът на Юсейн Болт бе поставен на Световното първенство в Берлин през 2009 г. и е лицето на атлетиката, което забележимо избледня след оттеглянето на Светкавицата от Ямайка.
Може би вече сте забравили детайлите отпреди десетилетие. Затова ще ви припомним какво точно се случи на 16 август 2009-а. В YouTube все още има достатъчно видеоклипове от паметния спринт, но Международната федерация забрани вграждането на почти всички.
Ето и фактите:
• Тогава Болт беше само на 22 и никога не беше печелил световната титла, въпреки че пристигна в Берлин със световен рекорд и като олимпийски шампион след бягането си за 9.69 в Пекин;
• Това беше третото му Световно първенство в кариерата и първо бягане на 100 метра на шампионата на планетата. През 2005 и 2007-а той се концентрира върху 200 метра. Юсейн взе краткия спринт насериозно едва в началото на 2008-а, като никога преди това не бе падал под 10 секунди;
• Ямаецът определено не бе слаган сред фаворитите в Берлин. Най-добрият резултат за сезона (9,77) беше притежание на американеца Тайсън Гей, а преди финалите в германската столица те никога не се бяха срещали на пистата. Освен това през пролетта на същата 2009-а Болт участва в лека автомобилна катастрофа и претърпя операция на крака;
• На полуфиналите Юсейн направи фалстарт, но правилата по онова време позволяваха една грешка. След две години на Световното първенство в Дагу правилата вече бяха различни и Болт беше дисквалифициран на финала;
• С 0,11 секунди не бе чупен световен рекорд на 100 метра от 1912 г., когато времето се измерва още с ръчен часовник;
• На финала в Берлин средната скорост на Болт е 38,18 км/ч (10,44 метра в секунда), а максималната му скорост в отсечката от 70-ия до 80-ия метър е 44,72 км/ч (12,34 м/с);
• Тайсън Гей също прави добро бягане и завършва с време от 9,71 секунди (личен и американски рекорд и като цяло трето в историята време преди десетилетие), но до Юсейн изглеждаше безпомощен;
• Само четири дни по-късно Болт постави световен рекорд и на 200 метра (19.19), който също е актуален и досега.
"Знаех, че съм готов, чувствах се добре след полуфиналите. Усещах, че предстои голямо състезание, излязох и го направих. 9.58 е страхотно време. Мисля, че световният рекорд ще падне до 9,4 секунди, но това не може да се знае със сигурност. Ще продължа да работя", заяви след финала щастливият и спокоен ямаец.
Още след победата му в Пекин през 2008-а, американски учени създадоха модел, с който човечеството трябва да напредва в бягането на 100 метра. Според техните изчисления се планираше резултатът от 9.58 да бъде достигнат до 2030 г. Но Болт изпревари времето и науката, защото бе феноменален!
Мащабен биомеханичен анализ на рекорда на Болт беше извършен съвместно от двама учени - преподавателя Кшиштоф Мачкала от Университета по физическо възпитание във Вроцлав и Анти Меро, ръководител на катедрата по биология и физическа активност на Финландския университет в Ювяскюля.
Подробностите:
0,146 секунди отнема на Юсейн за стартовата му реакция, което е едва 6-и резултат сред финалистите. Така например Ричард Томпсън успява да отлепи за 0.119 секунди, а само Марк Бърнс (0,165) и Дарвис Патън (0,149) реагираха по-лошо от Болт на изстрела и завършиха последни.
Но Болт винаги имаше проблеми на старта. С височина от 196 см (18,7 см повече от средната височина на останалите финалисти в Берлин) трудностите му бяха неизбежни. Просто такава е физиологията на ниския старт. Като цяло, високият раст е ограничаващ фактор и в самото бягане, но Болт се бе научил да се контролира магически.
Още на първите 20 метра той бе обрал закъснението си, като ги премина за 2,89 секунди - тук всички осем бегачи бяха изключително близко и се побираха в 0,07 секунди, но ямаецът вече бе изпреварил всички останали.
В следващите 10 метра авансът му почти не се увеличи - 3,79 срещу 3,83 при Гей, Пауъл и Томпсън.
Най-интересно е да сравним по-нататъшния график на Болт с бягането на Гей, който се бори най-всеотдайно, въпреки че визуално изглеждаше обречен още след половината дистанция. На всеки 20-метров участък Юсейн прибавяше по няколко стотни разлика (при почти същата начална реакция - 0,146 срещу 0,144 за Тайсън): 0,03 - 0,03 - 0,02 - 0,02 - 0,03.
Най-бързата част в късия спринт традиционно е отсечката от 60-ия до 80-ия метър. Тези 20 метра Болт преодоля за 1,61 секунди със само седем крачки!
Главният извод на спортните учени за рекорда на Юсейн е, че е следствие от идеалната пропорция на двата ключови параметъра - дължината и честотата на крачките.
Ето още някои важни детайли:
• Във финалното бягане Болт направи общо 40 крачки;
• Средната дължина на стъпката му е 247 сантиметра (от 143 през първите 10 метра до 294 в участъка между 80-ия и 90-ия метър)
• За сравнение, съперниците на Болт пробягаха дистанцията средно с 45 крачки със средна дължина от 223 см;
• И накрая - честотата на стъпките. Тук Болт (не се изненадвайте - това е логично) губи спрямо съперниците: 4,23 Hz (стъпки в секунда) срещу 4,53 Hz за съперниците. Но това е чудесен показател за сериозния му ръст.
"По всички закони на биомеханиката е невъзможно с толкова широка крачка да се постигне такава честота. Болт обаче изумително сгъваше и разгъваше коленете си сякаш височината му е 175-180 см. Предполагам, че има някаква по-специална структура на мускулната и нервната система", удивляваше се американският професор Розалина Сандел.
В спринта всичко се решава по проста физическа формула, която се учи в училище:
V = LxF; където L е дължината на крачката, F е честотата на стъпките, а V е скоростта.
Ето как изглеждаше Болт в Пекин 2008: 243 сантиметра х 4,24 стъпки в секунда = 10,30 м/с.
А така в Берлин 2009: 247 сантиметра х 4,23 стъпки в секунда = 10,44 м/с.
Най-примитивното обяснение на рекорда на Болт в сравнение с този в Пекин е, че средната дължина на крачките му се е увеличила с четири сантиметра, като същевременно поддържа приблизително същата честота.
Между другото, в Лондон 2012 Юсейн увеличи честотата на крачките (4,29 в секунда), но дължината им намаля с шест сантиментра и резултатът му бе по-лош с 0,05 секунди, въпреки че вятърът бе по-благоприятен от този в Берлин (1.5 м/с срещу 0.9).
Сравнете скоростта на Светкавицата със средната скорост на съперниците му в Германия: 223 сантиметра х 4,53 стъпки в секунда = 10,10 м/с.
Това, което се изискваше от Гей, Пауъл и останалите, за да се движат заедно с Болт, бе: а) да увеличат дължината на крачките си до 230 см; б) да повишат честотата им до 4,68.
А когато се роди човек с такива способности, рекордът на Болт ще падне. Дотогава обаче най-бързият човек, живял сред нас, ще бъде Юсейн.
Той държи и второто най-добро време в историята в спринта на 100 метра - 9.63. Третото (9.69) също е негово, но постигано и от още двама: Гей (септември 2009 г.) и Йохан Блейк (август 2012 г.).
Болт бяха за последно на световно през 2017-а, но постижението му бе далеч, далеч от това в Берлин. Всъщност последното му паметно представяне на шампионата на планетата бе 9,79 през 2015-а.
След края на кариерата му спринтът вече не е същият. След като Светкавицата се оттегли от активния спорт, най-добро време даде американецът Кристиан Коулман - 9,85. А тези 9,79 секунди на Болт в Брюксел са най-добрият резултат за последните четири години... Няма как да не ни липсва.
