Гарет Бейл (Тотнъм)
Голямата изненада в групите на Шампионската лига. Действията му по левия фланг подсигуриха участието на тима на Хари Реднап във фазата на директните елиминации. В първия мач с Интер вкара хеттрик, а след това игра още по-добре, въпреки че на „Уайн Харт Лейн" не отбеляза гол. Вдъхновената му игра обаче бе ключът към успеха на Тотнъм. „Бейл беше великолепен", призна и мениджърът му. Уелският футболист вече е в полезрението на всички водещи европейски клубове и на „шпорите" ще е трудно да го задържат.
Насер Шадли (Твенте)
Трансферът му от втородивизионен отбор в Твенте мина без много шум. В шампиона на Холандия обаче 22-годишния футболист се оказа един от ключовите играчи. Крайният полузащитник взе участие във всички шест мача от груповия етап на турнира. Отбеляза гол срещу Вердер при успеха с 2:0 и помогна на Твенте да се пребори за участие в следващата фаза на Лига Европа. Допълни силното си представяне с красив гол срещу Тотнъм, който гарантира на Твенте ефектно сбогуване с Шампионската лига - равенство 3:3 срещу английския тим.
Бенуа Шейру (Олимпик Марсилия)
Той премина от Оксер в Олимпик още преди три години, но успя да блесне едва на 29 години, след шест участия в турнира зад гърба си. Спокойствието, което дава като опорен халф, е резултат именно на богатия му опит. Освен че помага на защитата изпълнявайки преките си задължения наложени от поста му, Шейру често може да бъде видян в атака. През този сезон се отчете с три голови паса за своя тим.
Матиас Йоргенсен (Копенхаген)
Без 191-сантиметровия си защитник Копенхаген със сигурност нямаше да е сред участниците в директните елиминации на Шампионската лига. Тимът има отбелязани едва четири гола в петте първи срещи на тима в групите и едва ли ако не бяха сигурните намеси на Йоргенсен щеше да стигне до второ място в групите и седем точки. А две седмици след мача с Барселона той дебютира и в националния отбор на Дания.
Марио Гомес (Байерн Мюнхен)
Въпреки че бе в сянката на Ивица Олич и Мирослав Клозе, Гомес не се отказа да работи и да очаква търпеливо своя шанс. Контузиите на двамата основни нападатели не оставиха особено голям избор на Луис ван Гаал и той трябваше да се довери на бившия нападател на Щутгарт, който пък не го подведе. В трите първи срещи от групите, в които започна като титуляр Гомес отбеляза шест гола и даде сериозна тема за размисъл на своя наставник. Самият Марио откровено призна, че му е трудно да влезе в игра като резерва.
Стефан Савич (Партизан)
Да си централен защитник в отбор, който е допуснал 13 мача със сигурност не е лесно, но това не попречи на Стефан Савич да покаже качества и да привлече вниманието на големите отбори. Играта му срещу Шахтьор нагледно показа неговият голям потенциал. Спокойствие, умение да играе и с глава, добър първи пас, отлично взаимодействие със съотборниците си, минимум брак в действията на терена - всичко това са важни качества за всеки защитник от висока класа. Савич определено може да стане такъв в бъдеще.
Чедран Шакири (Базел)
В Швейцария за таланта му се говори отдавна, но през този сезон за 19-годишният полузащитник заговори и Европа. Първия си гол той отбеляза на 3 ноември във вратата на Рома, макар че това не позволи на тима му да избегне поражението. Той е на добро техническо ниво и определено се отличава от съотборниците си. Треньорът на Базел Торстен Финк обаче е притеснен. „Всеки ден на гърба му се лепят хора, които не спират да му обясняват колко е добър. Все още това не е така", бърза да свали младата си звезда на земята наставника. Шакири обаче може да бъде сред звездите в бъдеще.
Роберто Солдадо (Валенсия)
През 2005 г. отбеляза гол на Олимпиакос. Едва ли тогава е предполагал, че следващото му попадение в Шампионската лига ще бъде чак след пет години и при това не с екипа на Реал. През този период Солдадо игра в Хетафе и Осасуна, а през това лято се прибра в родния си град Валенсия и подписа договор с едноименния тим. И сякаш възкръсна за големия футбол. Петте му гола в пет мача от турнира накараха феновете на „Местая" да спрат да съжаляват за раздялата с Давид Вия, който днес бележи с екипа на Барселона.
Рафаел ван дер Ваарт (Тотнъм)
Трансферът му от Реал (Мадрид) в Тотнъм бе осъществен в последния възможен момент преди затварянето на трансферния пазар. В мача с Вердер се отчете с голов пас, а в този с Твенте с гол-красавец. Пропуснатата дузпа и червения картон позаличиха добрите впечатления, но след връщането си бе с основна заслуга за успеха над Интер.
Джак Уилшир (Арсенал)
Изкара известен период в Болтън, но на 18 години се върна в Арсенал и дебютира в Шампионската лига. В първия кръг благодарение на отличната му игра в центъра „артилеристите" разгромиха с 6:0 Брага. Уилшир не отбеляза срещу португалците, но се разписа в друг от силните си мачове в надпреварата - срещу Шахтьор (Донецк) в третия кръг.
