Баскетболна романтика от 70-те: юмруци, псувни и мелета

Националната баскетболна лига на САЩ е един от най-нагледните примери за това как един спорт може да се превърне в индустрия, генерираща милиарди. Лигата на извънземни отдавна е много повече бизнес, отколкото спорт и това не е много трудно да се отчете като факт.

Най-популярните баскетболисти в момента имат безупречно поведение, изказват се по обществено значими теми, участват в безброй благотворителни мероприятия и са модели за подражание на безброй фенове по целия свят. Идеални образи, които много повече приличат на личности, извадени от филмите, и много по-малко на обикновени хора, каквито всъщност са.

От години наред шефовете на NBA са превърнали първенството в машина за пари, но и в източник на ценности.

Само преди дни (на 15 януари) лигата се зае с това да популяризира делото на Мартин Лутър Кинг по случай 89 години от рождението му, като в социалните мрежи звездите публикуваха снимки с цитати на американския духовник и общественик, а Леброн Джеймс излезе на загрявка преди мач с горнище, на което пишеше #ihaveadream – препратка към емблематичната реч „Имам една мечта“.

Няма съмнение, че светът на баскетбола отвъд Океана е приказен, а за да стане такъв, битката е свирепа.

През 70-те години никоя телевизия дори не иска да излъчва NBA заради лошия имидж на баскетбола, породен от псувните и побоищата във всеки мач. Повратен момент е случаят „Томянович“ в мача Лейкърс – Рокетс, когато Кърмит Уошингтън пласира най-силния и неочакван удар в история през 1977 г., удрайки толкова силно Томянович, че му причинява животозастрашаващи травми, натрошавайки лицето му.

След това започват паричните глоби и се дава старт на мисията за превъзпитаване и укротяване на зверовете. През 90-те дори даден играч няма право да се намесва, ако негов съотборник и противник се бият, защото реакцията му може да бъде тълкувана като нагнетяване на ситуацията. Ако пък стане бой на игрището, на резервите е забранено да си вдигат задниците от пейката, защото глобата е 30,000 долара. Като това е само малка част от строгите правила.

Разбира се, инциденти има – мелетата Денвър срещу Никс и Сакраменто срещу Лейкърс от началото на новото хилядолетие са иконични, но с напредването на времето наказанията стават толкова сурови, че размяната на юмруци от ежедневие се превръща в рядкост, показваща лошо възпитание и бива осъждана от всички.

Така NBA променя лицето си за близо 50 години и се превръща в това, което е днес – люпилня на супергерои, които са перфектни. Дали?

Символично или не, броени часове след старта на кампанията за Мартин Лутър Кинг се игра мачът Орландо Меджик – Минесота Тимбърулвс, а 7:30 мин. преди края на втората четвъртина настъпи момент, който върна романтиката от 70-те.

Гардът на Меджик Арън Афлало имаше сметки за разчистване с Неманя Белица, като двамата вече се забъркаха в един инцидент в срещата. При втория обаче емоциите ескалираха и Афлало опита да нокаутира съперника си със страховито кроше. Роденият в Белград сърбин обаче демонстрира страхотен рефлекс и влезе в клинч, а на игрището настана неописуема суматоха. Впоследствие двамата играчи бяха изгонени и тепърва ще понесат последствията от действията си.

Случаят напомни за времената, когато мръсните номера и агресията царяха между двата коша. И всъщност е показателен за това, че парите не могат да укротят спортната злоба и юмруци винаги ще има. Може би в това е чарът на спорта.

Разбира се, подобно поведение не може да се толерира, но и не може да бъде избегнато въпреки всички усилия.

Защото Националната баскетболна лига може да се опитва да е перфектна, но може да стане такава, само ако на игрището има роботи, а не хора. Афлало и Белица несъмнено не са най-големите звезди и сигурно някои не толкова запалени фенове не са ги и чували, но всички говореха за тях след схватката.

Дали това не е жажда за нещо различно, за първичното?

„Не искам да се изкарвам жертва, това е част от играта“, обясни Белица след мача. „Част от играта“ – колко добре казано! Част от играта, която не трябва да бъде потискана, защото всеки филм се нуждае от своите лоши герои – това го прави интересен. Това искат феновете.

На един спорт може да му отнемеш всичко, тотално да го преобразиш, но не и да потушиш страстта за победа на хората, които го практикуват. Страст, която понякога сее и разруха.

Новините

Най-четените