Тези, чийто глас се чува най-често в съблекалнята. Тези, които знаят точните думи, за да окуражат съотборник, дори и в най-напрегнатите и сложни ситуации в игралното поле. Тези, които сами желаят да понесат тежката отговорност в най-трудните моменти. Тези, които не се страхуват да вземат решения и да се превърнат в герои... или грешници.
Лидерите.
Небосклонът на световната волейболна история е обсипан с плеяда звезди, които заслужават място в подобен престижен списък – Вячеслав Зайцев, Александър Савин, Владимир Кондра от големия съветски тим през седемдесетте и осемдесетте години, италианският доминатор и трикратен световен шампион Андрей Джани, холандският диригент и олимпийски шампион от 1996 г. – Петер Бланже, сръбските художници Никола Грбич, Владимир Грбич и Иван Милкович – олимпийски шампиони от 2000 г. (тогава все още под името Югославия), бразилските магьосници Жиба и Рикардо Гарсия (олимпийски шампиони от 2004 г.), aрхитектът на американското олимпийско злато от 2008 г. Лой Бол и много други.
Всички те, в по-малка или по-голяма степен, се отличават със съвършена волейболна мисъл, прецизен ум, безпределна дързост и навременна решителност.
Какви са обаче останалите качества, с които трябва да разполага волейболният лидер, за да може да поведе отбора към поредния успех? Какво трябва да бъде неговото отношение към съиграчи и треньорски щаб, за да може да се превъплъти във фактора, който да ги превърне в недосегаеми за иначе все по-разрастващата се конкуренция?
В какви категории можем да разделим лидерите във волейболната игра? Какво мислят по тези въпроси някои от най-известните и успешни треньори в света?
Вижте във видеото долу (на английски, но с български субтитри), а за още интересни волейболни анализи, може да се абонирате за канала в YouTube Volleyball Explained.
