Очи в очи с войната

До днешния ден Кубрат Пулев има 16 победи от 16 срещи на професионалния боксов ринг. Досега най-добрият ни състезател на международната сцена не е срещал подобен съперник. Историята на Александър Устинов не започва от прашните зали в Петропавловския район, а от руските специални части и бойните действия във Втората чеченска война.

През 1997 г. 21-годишният тогава Саша приключва казармата в граничните зони в Далечния изток, но качествата му стават известни за началниците на ОМОН (Мобилен отряд със специално предназначение). В елитното звено в Новосибирск Устинов влиза в спецчастите, чиято основна задача е изпълнение на особено опасни задачи в градски условия. Тези задачи започват от борба с масовите безредици през елиминиране на опасни престъпници до акции в горещи точки за въдворяване на ред и осигуряване безопасността на мирното население.

Горещата точка през есента на 1999 е Чечения. На 7 август обявеният за международен терорист Шамил Басаев заедно със своята армия напада Дагестан, вследствие на което загиват 73-а руски войници, ранени са 259.

Следващият удар е на 15 септември в Новолакския район. При него стотици жертви от мирното население губят живота си. Това е достатъчен повод руското правителство да свали чеченския президент Аслан Масхадов. Путин изпраща войските към Грозни. За да се подсигурят, от Кремъл мобилизират и спец-частите от ОМОН, сред които е и Устинов.

„Не искам да си спомням тези времена. Много тежък период от живота ми. Приятел падна убит точно до мен. Той беше по-висок от мен, бяхме един до друг, а куршумът го уцели в главата", разказва Устинов в интервю за белоруското издание „Спортивная панорама" в края на 2009 година, "На входа на Грозни наши бойци попаднаха в засада. Ние трябваше да измъкнем децата от този район, извеждахме ранени... Не са приятни спомени със сигурност. Първоначално кошмарите с тези сцени бяха задължителна част от съня ми".

Друг случай дълго време не дава мира на Устинов. Като заместник-командир той изпраща свой приятел да снабди с вода взвода. Превозното средство е взривено от чеченците, а приятелят на Саша - тежко ранен.

„Изпаднах в депресия. Той ми бе един от най-близките приятели. В дома му ме приемаха като част от семейството. Затова и чувствах огромна вина за случилото се. За щастие оцеля, възстанови се бързо и дори се включи отново в битките. След това и двамата се върнахме в Новосибирск", спомня си днешният боксьор.

След активните военни действия Устинов се връща в мирния свят. С две държавни награди - „Медал за заслуги пред отечеството" втора степен и „Орден за мъжество". И с много, много смазана психика. Службата в ОМОН го среща с най-важния човек в неговия живот - белоруският треньор по кикбокс Александър Задиран. Той готви бойната подготовка на спец-частите и вижда талант за големия спорт у Устинов. И се заема да го развие. Не след дълго руснакът вече се бие в най-престижната кикбокс верига „К1", като печели няколко големи турнира.

В бокса Устинов влиза съвсем случайно. Поканен е за спаринг-партньор на братята Кличко в Германия. Харесан е от Витали, подписва договор с тяхната промоутърска компания "К2", а на 13 май 2005 дебютира с нокаут на професионалния ринг срещу Андрей Цуканов.

До двубоя си с Кубрат Пулев тази вечер от 21:45 ч. (пряко по "Диема") руснакът, състезаващ се под белоруски флаг, има 27 победи от 27 мача (21 от които завършват преждевременно). Залогът в срещата между двамата е огромен. Освен европейската титла в тежка категория се разиграва и претендентското място за пояса на Международната боксова федерация (IBF). Негов притежател е големият Владимир Кличко...

На ринга в Хамбург най-добрият български професионалист Кубрат Пулев прави поредната си крачка към историята на световния бокс. И има срещу себе си не просто майстор на ръкавиците, а боец, видял смъртта очи в очи.