Таймаутът в баскетбола е моментът, който прави разликата между добрите треньори и най-великите. Защото легендите в играта многократно са доказвали, че в рамките само на една минута могат да преобразят отборите си и да правят невъобразими тактически чудеса с тях.
Смяна на тактиката, нов начин на конструиране на нападение, друг тип защита, специални комбинации, поставяне на капани на игрището - възможностите са много, но от това да избереш правилната зависи всичко останало.
Разбира се, има и моменти, в които треньорите искат прекъсване, само за да нарушат ритъма на съперника. Или правят отчаян опит да извадят състезателите си от унило състояние на духа. Благодарение на телевизионното отразяване и близките микрофони, както играчите и феновете, така и милиони зрители могат да чуят какви са указанията на треньорите.
Всички очакват да чуят нещо много специално, детайл от играта, който не са забелязали до този момент, а после да кажат учудено: "Този треньор определено заслужава да прави по 10 млн. долара на година!".
Не трябва обаче да забравяме, че баскетболистите са хора като всички останали. И има моменти, в които не е нужно да си тактически гений, а да си просто интелигентен в емоциите си, за да кажеш правилните неща.
Именно това прави Грег Попович в "най-великото си треньорско указание".
Той е един от най-ярките образи в играта. Човек, чието присъствие няма как да не бъде забелязано без значение къде се намира. С него да се говори за политика е задължително, а ценителите на доброто вино имат предимство пред останалите. Над 20 сезона в Сан Антонио Спърс, треньорът с най-много победи в НБА и с най-дълъг период начело на отбор в историята - не само в НБА, а във всички лиги и всички спортове в САЩ. Петкратен носител на титлата, три пъти треньор на годината и носител на златен олимпийски медал от Токио като наставник на САЩ. С две думи - абсолютна легенда.
Поп, както го наричат играчите, обаче мрази от дъното на душата си едно нещо - някой негов състезател да пропуска отворена стрелба. Това са ситуациите, в които атаката е проведена по учебник и топката е подадена на състезател, в близост до когото няма защитник на съперника, за да му попречи. На най-високо ниво това са т.нар. 100% точки.
В лигата на Извънземните все пак също правят пропуски.
Преди няколко години в една от паузите Грег Попович е толкова бесен, че поставя ултиматум до края на двубоя на играчите си: "Следващият, който изпусне отворена стрелба, ще трябва да ми купи кола!", крещи легендарният треньор. Телевизионните камери улавят момента, а той се превръща в един от знаковите в играта.
Малцина обаче помнят, че Тим Дънкън отговаря: "Какъв цвят да бъде, тренер?"
Иначе, стане ли дума за купуване на автомобили, Джеймс Хардън си спомня случка от камп на националния отбор. Тогава Попович обещава на всички от звездния състав, че ако изпълнят без грешка конкретно упражнение, ще купи автомобил на всеки от отбора.
"И го направих! Заниманията бяха за стрелба и казах, че най-добрите ще получат автомобили", спомня си Поп.
"Мислех си, че ще са истински - добавя обаче Хардън. - Тренерът дойде и беше взел играчки за победителите."
Попович е легендарен и с отборните вечери, които организира, за да сплотява колектива.
Ако уговорката е за 19:00 ч., още в 16:00 той е в ресторанта, за да се запознае с управителя и персонала, да опита специалитетите и да направи оценка на обслужването. И само ако е доволен, позволява на състезателите да присъстват.
А те го обожават! Не е тайна, че най-големите звезди на САЩ не обичат да играят за националния отбор, защото нямат конкуренция. Те могат да печелят всяко първенство с третия си отбор, но всички основни фигури отговарят на повиквателните, защото искат да се докоснат до Попович. Кевин Дюрант дори веднъж използва лагер на националния отбор, за да го моли за уроци по дегустиране на вино.
В същото време Попович е популярен и с чувството си за хумор. И той харесва само играчи, които имат такова, защото за него това е форма на интелигентност. Тества и репортерите, като на някои въпроси отговаря: "Цяла нощ ли го мисли това?"
Колкото и остър да е в работата си, извън нея е скромен човек. Един обикновен "белокос дядо" и гений между двата коша.
