Да станеш шампион с двата най-велики отбора в NBA след тежка контузия и 12 години лутане

Какво е чувството да станеш шампион с двата най-велики отбора в NBA?

Не са много хората, които могат да ви отговорят на този въпрос, всъщност досега беше само един.

Но когато Лос Анджелис Лейкърс спечели своята 17-а титла на Националната баскетболна асоциация, един славен ветеран записа специално постижение, и то по начин, който го отличава от всеки друг в историята.

След повече от 12 години чакане Ражон Рондо отново е на върха в NBA, след като Лейкърс надви с 4:2 Маями Хийт във финалната серия. 34-годишният плеймекър има и титла с Бостън Селтикс от 2008 г. и стана първият, спечелил поне по един пръстен с двете легендарни враждуващи организации, откакто съперничеството между тях вече се е обособило.

Предишният баскетболист, ставал шампион и със Селтикс, и с Лейкърс, е Клайд Ловалет, но това се случва в едни далечни времена. Центърът триумфира с "езерняците" през 1954 г. и с Бостън през 1963 и 1964-а, години, в които Лейкърс все още са в Минеаполис и обособено съперничество между двата отбора не съществува.

Затова постигнатото от Ражон Рондо е безпрецедентно, и то точно в момент, когато двата отбора се изравниха на върха във вечната ранглиста по най-много шампионски титли на NBA.

В последната фаза от този сезон плеймейкърът-магьосник отново превключи на режим "Плейоф Рондо", за да поведе пълния със звезди тим към трофея. 

Отдавна е известно, че Рондо в плейофите е сякаш различен играч от Рондо в редовния сезон - дойдат ли решаващите мачове, Ражон качва класата си в пъти. 

Така беше и сега, когато той остави средно по 8.9 точки, 4.3 борби и 6.6 асистенции в последните 16 двубоя. След като пропусна серията с Портланд, Рондо се завърна в ротацията на старши треньора Франк Вогъл за полуфинала с Хюстън и донесе нужния импулс от скамейката в играта на "езерняците" в почти всеки двубой.

34-годишният ветеран навъртя цели 105 асистенции в плейофния поход на Лейкърс към титлата и подобри досегашния рекорд за най-много завършващи подавания от резервен играч, който принадлежеше на Ману Джинобили (95 през 2014-а).

Прозвището Плейоф Рондо възниква някъде в края на 2000-те, когато младият и необуздан талант вече успява да се наложи като титуляр в Бостън Селтикс. 

Тогава обаче "келтите" са пълни със звезди и няма как основното внимание да е върху него - поне докато не се стигне до плейофите, когато той започва да ниже решаващи кошове, да дава ключови асистенции и да се превръща в основния фактор за победите на отбора си.

Доколкото е известно, зад прозвището Плейоф Рондо стои тогавашният му съотборник Кендрик Пъркинс, който все още е един от най-добрите приятели на Ражон.

През 2008 г. Рондо и Бостън се изправят именно срещу Лейкърс във финала на NBA и печелят серията с 4:2, а в заключителния шести двубой пойнт гардът записва цели 6 откраднати топки. Тогава наставникът на Ел Ей, легендарният Фил Джаксън, обявява, че именно Рондо е бил звездата на мача.

Но ако се върнем още малко назад във времето, ще заварим Ражон Рондо като изнервен NBA дебютант, който не може да се наложи трайно в титулярния състав и това го прави нетърпелив. Даже обявява, че иска да се махне от Бостън.

Треньорът Док Ривърс категорично отказва и отсича: "Ще постигнеш своите цели тук!"

За да стигне до момента, в който Ривърс му дава пълното си доверие, Рондо наизустява всички заучени разигравания не само на Селтикс, но и на съперниците. Запитан как е успял да ги научи всичките, той отговаря: "Нужно ми е да ги видя само по два-три пъти".

Младият играч не просто се скъсва да тренира, но и да гледа видео, за да изучи баскетбола. И се зарежда с безкраен набор от идеи, толкова много идеи, които е готов докрай да отстоява и да се опълчи на всеки, дори и на треньора си. 

Случва се възгледите му да противоречат на тези на Док Ривърс (също играл като пойнт гард в кариерата си) и това прави взаимоотношенията им взривоопасни. Просто е изтощително да тренираш играч, който вярва, че знае по-добре от теб.

Все пак двамата извеждат Бостън до още един финал на NBA, през 2010 г. и отново срещу Лейкърс, когато обаче губят серията.

Големият кошмар в кариерата на Ражон Рондо идва по-късно.

През януари 2013 г. той къса предна кръстна връзка в привидно безобидна ситуация и даже не разбира какво се е случило. Продължава да играе в двубоя срещу Атланта Хоукс още 12 минути и узнава тежката диагноза едва два дни по-късно.

Приема съсипващата контузия така, както приема всичко - тихо и стоически, със стаени вътре в себе си емоции.

"Преди тази контузия бях различен играч. След това бях колеблив. Получих разкъсването при един пас с отскок, който бяха правил хиляди пъти, но после изведнъж трябваше да се уча да ходя отново", разказва Ражон. "Това ме сломи психически, наистина трябваше да се замислям дали искам да играя повече".

Отнема му 12 месеца за възстановяване, но все пак плеймейкърът преборва травмата и облича отново екипа на Селтикс. Тогава обаче тимът вече е сериозно променен.

Звездите Кевин Гарнет и Пол Пиърс са си тръгнали, както и треньорът Ривърс, отишъл в Ел Ей Клипърс.

В края на същата година Рондо е трансфериран в Далас Маверикс, където отново влиза в конфликт с треньора - големия тактик Рик Карлисъл.

Стилът на игра на плеймейкъра със склонността му да задържа топката не се оказва подходящ. После играчът минава за кратко през Сакраменто, Чикаго Булс и Ню Орлиънс без да постигне успехи и да се задържи. Признава, че вече му е излязло име на баскетболист с проблемно поведение - "Никой не искаше да се доближава до мен". 

Кариерата му сякаш отива наникъде.

Така стигаме до лятото на 2018 г., когато от Лос Анджелис Лейкърс подписаха с него и изтъкнаха високата му баскетболна интелигентност. Те бързо научиха, че готовността му да се опълчи и на най-големите идва като неочакван бонус.

Ражон Рондо приема като своя отговорност подпомагането на младите играчи, затова през разочароващия сезон 2018/19 беше недоволен от поведението на голямата звезда Леброн Джеймс.

"Когато момчетата правят същите грешки отново и отново и отново е трудно да си замълчиш", обяснява Рондо. "Но опитах да накарам Леброн да промени езика на тялото си".

"Тези млади момчета наблюдаваха всичко, което той прави. Ако се случеше да пропуснат 4 стрелби и Леброн направеше физиономия, беше съсипващо за тях. Той беше техният Майкъл Джордан, не искаха да го разочароват. Но ако Леброн кажеше едно позитивно нещо на Брандън Инграм или Кайл Кузма, те веднага се завръщаха към старото си аз".

През редовния сезон 2019/20 Рондо беше посредствен за собствените си стандарти, а счупване на палеца го принуди да си направи операция и го извади от терените до средата на август. Със завръщането му обаче, Лейкърс влязоха в победна серия и вече нямаше какво да ги спре по пътя към крайната цел.

След победата във финала Ражон каза, че тази титла за него е била по-трудна от първата му заради необичайните обстоятелства, причинени от коронавируса, и заради годините, прекарани в отбори, които не се стремят към най-високата цел.

Рондо допълни, че сегашната титла е различна по много причини, включително и защото синът му Ражон-младши има възможност да празнува с него за пръв път.

Докато играчът даваше шампионското си интервю, Ражон-младши можеше да бъде видян как си играе с конфетите на заден план.

"Рано в кариерата си имах страхотни съотборници, страхотен треньорски състав и си мислех, че това представлява NBA по принцип", откровен е Ражон.

Съдбата обаче му отреди нелека кариера, преди да му предостави нова голяма възможност.

Преминал през трудности и слаби периоди, днес Рондо е помъдрял и може по-добре да оцени постигнатото.

"Измина наистина дълго време за мен. Да успея да се върна и да взема реванш, отново да играя голяма роля за шампионска титла, определено е невероятно чувство. Ще го помня до края на живота си. Защото толкова дълго се опитвах да се завърна на това място, на което съм сега".

Sportcafe Още спорт

В памет на Кобе: Лейкърс стигна до първа титла в НБА от 2010-а насам

ЛеБрон бе избран за MVP