Между занималнята и уроците по български език и литература, музика и математика - пред два класа третокласници от столичното 31 СУЧЕМ "Иван Вазов" се отвори учебникът на живота. И се спря на страница със златни букви. Спря се на тази, на която са изписани българските спортни успехи.
А две от вечните ни олимпийски легенди Даниел Петров (бокс) и Диана Йоргова (спортна стрелба) застанаха пред погледите на децата в целия си блясък от плът, кръв и скъпоценни метали. Последното, разбира се, бяха медалите им.
"Взел съм само най-ценните", споделя Пинчера, олимпийският шампион от Аталанта 1996 в бокса в категория до 48 кг, докато подрежда на чина един пълен плик.
Диана Йоргова също е донесла "само най-интересното по преценката на мама". Толкова е пълен шкафът с медалите, че среброто от Игрите в Атланта даже не е намерено...
Бившата шампионка отговори на много въпроси на децата - с такъв авторитет и спокойствие, с каквите се печелят титли. Но когато един от третокласниците попита: "А колко са медалите ви?", настана мълчание. Помогна му съученик: "Безброй!".
Математиката, мили деца, обаче е точна наука и отличията на всеки атлет имат брой. Но твърдението, изказано в подсказката, със сигурност не е далеч от истината.
Даниел Петров пък така увлекателно и истински разказваше за миналото, че присъстващите възрастни насищаха историите за онези времена с лични спомени.
"Ако решите да се отдадете на спорта, трябва да си го обичате. Да сте постоянни и дисциплинирани. Но да не забравяте и училището", посъветва третокласниците шампионът.
Времето неусетно излиташе през отворения прозорец в класната стая. Изнизваше се и урокът по живот, спорт и отдаденост на България. Беше време за край.
След нормален учебен час, вероятно на вратата щеше да има навалица от деца. Но вместо това учителите ги подканяха да станат и да поемат по коридорите към другите си задължения през учебния ден.
Наложи се да го правят няколко пъти.
Децата просто не ги чуваха, докато нанизваха ръкавиците на Петров, кичеха се с медалите на Йоргова, а плакетите ѝ преминаваха от ръка на ръка. Други се прегръщаха с шампионите и им подаравяха собственоръчно нарисувани картички.
Един незабравим ден в 31-во!
Колко малко им трябва на децата, за да пламне искрата, която после трудно се гаси...
