Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Самоизолацията на здравеняка: Африканска ферма, битка с бракониерите и нападащи леопарди

Гоблер се радва на дивата природа.

"Сега чуваш ли ме по-добре?", пита Гербранд Гроблер, пристъпвайки към осветения от луната храст във фермата си, патрулиран от лъвове и хиени. Сред хора на хиляди щурци той търси мястото, на което мобилният му телефон има най-силен сигнал, за да може да сподели историята си за карантината на границата на Южна Африка с Ботсвана.

"Фермата е от 4700 декара и всичко това сега е за мен - казва той. - През повечето от времето бях сам, живеейки вдън земята. Тук е доста диво, доста готино и на моменти доста шибано страшно. Било е ранчо за добитък, но има твърде много леопарди, за да се получат нещата. Намирам се в рая."

Само с малка раница, пълна с дрехи и паспорт, ръгбистът на Глостър пристигна в провинция Лимпопо преди два месеца.

Той е откъснат от човечеството и най-близките му спътници са три суриката.

Суровите реалности на Covid-19 са далечна грижа за спортиста, но майката природа поставя на пътя му съвсем различни предизвикателства.

"Напълно съм откъснат от всичко. Хванах предпоследния полет от Обединеното кралство през март с малко ръчен багаж - три чифта бельо, два чифта къси гащи и няколко тениски. Оттогава не съм мърдал оттук. Най-близкото място, от което можеш да си вземеш нещо сносно за ядене, е на около 40 мили, но не съм ходил там от три седмици. Убих куду и импала за месо и си направих наденица и пържоли. Няколко местни отглеждат зеленчуци и си помагаме взаимно. Но са доста далеч. На около 10 мили от мен. Няма шанс да ме чуят, ако крещя", казва той, смеейки се.

"Най-добрите ми приятели в момента са моите три суриката. Те се изгубиха от семейството си, така че ги взех и се опитвам да ги върна отново в дивата природа. Следват ме наоколо, където и да отида. Щом изгрее слънцето, те ме чакат. Още се учат как да се хранят. Онзи ден един от тях влезе в къщата със скорпион в устата си. Опитвам се да правя дълги разходки всяка сутрин, за да проучвам района. Срещат се какви ли не неща, но не природата е врагът. Наслаждавам ѝ се. Натъкнах се и на един-два леопарда, което си е доста страшно. Сгуших се и усетих това странно чувство. На отсрещната скала, на около 30 ярда, беше един мъжки леопард, който размахваше опашката си напред-назад, гледайки ме. Не можеш да си позволиш да му покажеш, че си уплашен, така че небрежно се изправих, минах зад билото и след това тичах като в ада. Поддържам формата си така."

Провинцията, в която се намира, е една от най-бедните в Южна Африка. Икономическият спад около пандемията още повече изостри нивата на бедност.

"Хората тук трябва да защитават земята си. Има хора, които незаконно бракониерстват за месо и го продават за много пари. Обикновено не се случва толкова често, но тук става ежедневие. Миналата вечер чух шумотевица - гласове, лай на кучет и нещо като свинско квичене. Беше доста плашещо. Обух си обувките и излязох с пистолет. Три момчета с ножове се опитваха да убият едно животно. Изтичах към тях и изстрелях няколко предупредителни изстрела във въздуха и те избягаха."

Гроблер трябваше да се върне в Глостър в понеделник, но всички полети са отменени.

Той и останалите южноафрикански играчи нямат идея какво ще предложи бъдещето.

"Когато се върнем в Европа, ще ни подложат на задължителна 14-дневна карантина, така че никой всъщност не знае какво ще се случи."

Не го обнадеждават и новините, че треньорът му в Глостър Йохан Акерман е приел оферта от Япония.

Предпочита обаче да не се отчайва, а да мисли за настоящия си живот във фермата.

"Аз съм доста деен. Следя за това да има вода, проверявам оградите, проверявам състоянието на пътищата и т.н. Тук нямам фитнес зала, но използвам тракторна гума и стари газови бутилки за тежести. Чувствам се добре психически."

А за пандемията споделя: "Не ме разбирайте погрешно, ръгби ми липсва. Това не е безопасен спорт - чупят се кости и т.н., но поне обстановката да е безопасна. Нямам търпение отново да заиграя, но не искам да се излагаме на излишен риск. Това е отборен спорт, но на всички ни беше казано да избягваме контактите.

Как виждате социалното дистанциране в ръгби с 16 здрави момчета на куп?

Играчите са просто активи. Парчета месо. Трябва да се отговори на много въпроси и трябва да има добра платформа за играчите, които да ги повдигнат. Може би вече са повдигнати. Нали ви казах, че съм вдън земята."

Най-коментирани

Най-четените