Председателят на Българския олимпийски комитет, олимпийска шампионка и световна рекордьорка Стефка Костадинова и друг голям шампион в леката атлетика - Янко Братанов, участваха в специална пресконференция по повод 100-годишнината на българската лека атлетика, която се отбелязва през 2024 година.
На срещата присъстваха още президентът на Българската федерация по лека атлетика Иван Колев и главният редактор на списание "Атлетика" Антон Бонов.
"Леката атлетика е моята спортна любов. Тя ме направи известна. Даде ми самочувствие и сила. Успехите, които постигнах не са само мои, но и на моя клуб, и треньори, така че поклон пред всички лекоатлети и поклон пред царицата на спортовете", коментира Стефка Костадинова, олимпийска шампионка от Атланта 1996 и сребърна медалистка от Сеул 1988.
Костадинова си спомни за Игрите в Сеул с думите, че очаквала силна Олимпиада, но вероятно е подценила самото състезание.
"Стартът във високия скок бе към края на Игрите и аз преживях резултатите на всички българи преди мен. Като че ли не ми останаха сили от емоции. Може би Господ реши да остана втора и слава Богу, защото, ако бях станала олимпийска шампионка, щях да се откажа от спорта.
Това, че останах втора, беше голям шок за мен и така останах в спорта до 1996 година и Атланта. За тази Олимпиада много вярвах и тренирах, а явно Господ ме обича и успях да спечеля. Тогава, след като скочих 205 см и разбрах, че ставам олимпийска шампионка, се отпуснах, иначе имах сили и щях да скоча 210 см."
Костадинова поставя световния рекорд от 209 сантиметра във високия скок девет години по-рано - на Световното в Рим през 1987 г.
"Дай Боже българка да стане световна и олимпийска шампионка и да направи нов световен рекорд. Този рекорд си е наш и няма да го даваме на никого - каза още председателката на БОК. -
Следя всички състезания и ми се иска да давам сили на нашите спортисти. Вярвам, че нашите атлети ще допишат златната ни история. Моят съвет към младите български спортисти е да са по-спокойни и всяка федерация да има специалист психолог.
Аз съм позитивен човек и обичам да се заобикалям с хора, които създават позитивна атмосфера. Не обичам агресивните хора. Възхищавам се на тези, които знаят за какво се борят и тези, които остават верни на приятелите си. Научила съм, че големият спортист не мрънка. Големият е голям, защото не мрънка, а мрънкат малките."
