Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Той не помнеше приятелите си и трябваше да прекара живота си в инвалидна количка, но го спаси чудо

Никой освен Хeрберт Нитч не се е гмуркал на дълбочина от 253 метра. Австриецът прави привидно невъзможното. И излиза от дълбините жив. Той е спасен от чудо, вероятно едно на милион, и от невероятното си хладнокръвие. Херберт, практически в безсъзнание, сам спасява живота си със светкавично решение. Но след това изпада в кома, а прогнозите на лекарите са, че ситуацията му е безнадеждна.

Херберт Нитч е бивш пилот на австрийската авиокомпания TyroleanAir. Работата определено не е от най-скучните и монотонните, но в един момент дори приключенията в небето вече не са му достатъчни. По ирония на съдбата именно авиацията, макар и косвено, му помага да се посвети на рекордите. През 2000 г. австриецът лети за почивка в Египет, но авиокомпанията губи багажа му, в който е цялото му водолазно оборудване.

Не остава обаче да чака куфарите си. Вече има няколко гмуркания без акваланг със задържане на дъха, а след изгубването на екипировката решава да се посвети изцяло на него. Въпреки че Херберт прекарва почти целия си живот във Виена, която няма излаз до море, водата винаги е обсебвала съзнанието му.

Нататък историята е като за филм. Пилотът на австрийската авиокомпания се превръща в най-добрия фрийдайвър в света и чупи рекордите във всичките осем международно признати дисциплини.

В категорията "Nolimits" достига 214 метра, но това не му е достатъчно. Иска повече и повече и подлага организма си на нови предизвикателства.

Вероятно се досещате, че екстремното гмуркане "Nolimits" неслучайно носи това име. Наистина няма никакви ограничения и дори и най-опитните професионалисти смятат тази дисциплина за безумно опасна. Водолазът се гмурка във водата по въже, теглен надолу от тежест, и се връща на повърхнтостта с надуваем "балон".

Но както вече стана дума, Нитч си пада по предизвикателствата и има и нужната подготовка. По време на свободно гмуркане той увеличава капацитета на белите си дробове до 14 литра. За сравнение при средностатистически здрав мъж обемът е 6. Херберт обаче е уверен, че е готов за нов рекорд и през 2012 г. си поставя за цел дълбочината от 253 метра. В името на голямото постижение се насочва към гръцкия остров Санторини. Приготовленията вървят по план и удря часа на истината.

Но само за миг всичко се обърква. На дълбочина от едва 15 метра той вече не може да издиша в самоделното устройство за изравняване на налягането. Австриецът го използва, за да предпази тъпанчетата си, които могат да се спукат от голямото налягате.

"Затворих очи и вече не виждах нищо наоколо. Докато се гмурках, вдишвах този въздух на малки глътки. На известна дълбочина възниква проблем - въздухът от белите дробове става недостъпен. Вече не е възможно да издишате, за да изравните налягането. Но когато издишам в тази бутилка, въздухът остава с мен в дълбините. Отнема около 30 секунди, за да издишам целия въздух от белите дробове в това устройство, след което се гмуркам с празни дробове", обяснява по-късно Херберт.

Въпреки непредвидената трудност австриецът достига 253 метра, но обратният път се оказва истински трилър. Най-страшното започва, когато заспива на 80-ия метър заради така наречената азотна интоксикация. При тези екстремни условия азотът има наркотичен ефект върху централната нервна система.

"Започваш да чувстваш опиянение. И колкото е по-дълбоко, толкова по-силно е то. Комбинацията от отпускането и наркозата ме накара да заспя", спомня си Херберт.

Австрийският рекордьор е подпомогнат от колегите си водолази от спасителния екип. Те се опитват да го издигнат на повърхността възможно най-бързо, но това се оказва грешка. Трябвало е да го оставят още поне минута във водата за декомпресия, в противен случай изходът почти винаги е фатален.

Херберт някак си осъзнава какво се случва и с последните си сили слага кислороден цилиндър и маска и отново се потапя във водата. Това му спасява живота, но по-късно изпада в кома.

Нитч е откаран с медицински хеликоптер в гръцка болници, в която лъкатуши между живота и смъртта.

"Не разбирах какво става. Първата седмица съм лежал в кома, след което загубих краткосрочната и дългосрочната си памет. Дори не можах да си спомня имената на най-добрите си приятели."

Лекарите не дават големи надежди на близките му и ги предупреждават, че вероятно ще прекара останалата част от живота си в инвалидна количка и с огромни затруднения в говора. Херберт обаче опровергава науката. Възстановява се напълно и две години след този инцидент отново започва да се гмурка.

Естествено, вече не гони рекорди, но любовта му към спорта и гмуркането е все така силна. Просто Херберт не може без вода.

Най-четените