Този уикенд Лас Вегас ще бъде домакин на UFC 255. На събитието в Невада ще дебютира Саша Палатников - най-новото попълнение на организацията. 31-годишният боец ще се състезава под флага на административния район на КНР Хонконг, а двубоят му срещу Лиу Коске в полусредна категория се очаква с интерес от специалистите.
Палатников има доста интересна съдба, която си заслужава да разкажем. Занимавал се е с какво ли не - карате, ръгби, футбол, бокс..., за да стигне до смесените бойни изкуства.
Баща му е от Красноярск и е бивш професионален гмуркач. На турнир в Южна Африка се среща с бъдещата си съпруга, която е шотландка, а в резултат на тяхната любов се ражда синът им Саша.
Момчето е отгледано и възпитано в Хонконг, където баща му е поканен да преподава водолазките си умение.
В далечна Азия Палатников е научен да спортува от съвсем малък. На петгодишна възраст вече се занимава с карате, а на шест започва да играе и ръгби.
След това тренира футбол, бокс и муай тай. Боецът признава, че като дете не е бил особено запален по бойните изкуства и повече са го привличали отборните спортове. Саша започва да играе в долните футболни дивизии на Хонконг и в същото време не се отказва и от ръгби. За кратко семейството се мести в Австралия, където този спорт е много популярен, а Палатников защитава цветовете на местен тим, докато учи в гимназията.
Когато е на 18, получава покана да се присъедини към най-силния руски ръгби клуб Енисей-СТМ и заживява в родния град на баща си Красноярск.
Боецът споделя, че харесва почти всичко в Русия с изключение на студа и пътищата.
След руския си период Саша поема към Северна Америка, където завършва висше образование. Там играе канадски футбол (аналог на американския футбол) и се справя доста добре. В един момент дори започва да мечтае да пробие до НФЛ, но това не се случва. Така идва ред на бойните изкуства.
Тренира бокс при опитни специалисти и става шампион на Хонконг в тежка категория. Ражда се нова мечта - да участва на олимпиада. Но тя е поредната несбъдната.
Саша обаче отново не се отказва от спорта и се насочва към ММА. Страстта му към смесените бойни изкуства пламва, докато гледа мач между Джордж Сейнт Пиер срещу Мат Сера преди повече от 10 години.
Палатников започва да развива уменията си, интересува се от борба и джиу-джицу и продължава да усъвършенства бокса си. Така става ММА боец и това вече е последният му избор в спорта.
Саша прави своя професионален дебют през 2017 година. Започва кариерата си със загуба на малък турнир в САЩ, но след това записва няколко успеха в Азия и балансът му до момента при професионалистите е 5-2.
Сега голямата му цел е да се докаже на ниво UFC. Дали ще успее е трудно да се прогнозира, но както вече на няколко пъти стана дума, този мъж не се предава.
До голяма степен Палатников дължи характера си и на уличните битки, които твърди, че е водил из целия свят. На едно място обаче не смее - в Русия.
Ето какво разказа самият той след подписването на договора с UFC.
"Много съм се бил по улиците. Почти из целия свят. И преди старта на професионалната ми кариера. Никога не съм търсил тези битки, но имах приятели, които непрекъснато се забъркваха в неприятности. Бил съм се в Австралия, Канада и Хонконг. Но, между другото, никога не съм го правил в Русия. Там никога не знаеш как може да свърши подобно нещо", признава Саша.
Той разказа и за най-запомнящата се битка. Твърди, че натръшкал шестима за 15 секунди.
"Непознат се приближи до компанията ни, която беше пред бара, и удари приятеля ми с глава в лицето. Изтичах до него и казах: "Какво правите, по дяволите? Защо удряте моя приятел? " А той започна: "Знаеш ли кой съм?" и разни такива. Казах му, че ако не се извини, ще има проблеми. Дадох му шанс да, но той отказа, приближи се до мен и ме плесна по лицето. Нокаутирах го с един удар. И тогава от нищото дойдоха още петима. За 15 секунди ги пратих на земята всичките. В Хонг Конг полицията е много строга при улични сбивания, така че трябваше бързо да изчезнем. Качих се в колата без обувки и със скъсана риза. Интересното е, че на следващия ден човекът, който удари глава на моя приятел, ме намери и се извини. "Извинявай, не знаех кой си" и бла-бла-бла. Това се случва в Хонконг - чужденците се напиват и си мислят, че като са много хора, са неуязвими."
