В идеалния център на София, на "две крачки" от новото "Ларго" и на още две от Централна Баня, скрита в сянката на Направление "Архитектура и градоустройство", се издига една крайно любопитна стара сграда, украсена със забележителна кула в стил арт-деко.
Позната преди Втората световна война сред софиянци като Търговска палата "Мусала", сградата е проектирана в средата на 20-те години от арх. Коста Николов.
Днес тя е сред архитектурните паметници с национално значение, но ако не го знаехте, можеше и да не ви възмути, че само допреди две години част от нейната фасада към ул. "Сердика" 12 изглеждаше така:
Фасадата на това място, което от близо 30 години е напълно изоставено, от два месеца обаче изглежда така:
Сега тук, между два високо издигнати флага, подобно на флагове на посолство, се помещава едно от най-стилните и приятни нови заведения за хапване в София - "Лакомникъ".
Правописът на табелата не е сбъркан, както не са сбъркани и флаговете - единият е българският трибагреник, а другият - копие на зеленото знаме с позлатените букви "Свобода или смърт":
Когато създават "Лакомникъ", новите собственици на мястото, а именно Ивайло Иванчев и неговата съпруга, възстановяват старата фасада до най-малки подробности - включително оригиналната дограма от плановете от 1928-година. Те реконструират в ретро стил и вътрешността, като я правят да е възможно най-близка до първоначалната архитектурна идея.
Така тази част на една от първите подобни сгради в най-централния район на София възвръща първоначалния си блясък от времето преди войната, когато в кооперативната палата са се помещавали магазините на еврейските търговци.
30-ина годишният Ивайло Иванчев, който е живял и учил в чужбина (по-точно Швейцария) разполага със стотици, ако не и хиляди снимки от мястото, където се намира "Лакомникъ", преди то да бъде възстановено. "Само жителите знаят какво беше тук", казва той.
Концепцията на "Лакомникъ" е за смесено заведение: голямата площ позволява тук да се съчетават "закусвалня" (кафе с кроасан или торта) с място за обед (с меню от десетина ястия) и място за вечеря (с плато от сирена и домашни колбаси и вино).
Заведението има амбицията да се простира на 3 етажа, като горният етаж все още е в процес на изграждане. Там ще има нещо като "салон" с мека мебел и изкуствена камина (поради спецификата на сградата като архитектурен паметник, паленето на истински огън не е разрешено).
На най-долното ниво са просторните тоалетни, също издържани в ретро-стил, както и свръхмодерната кухня. "Убеден съм, че нашата кухня е сред най-добре оборудваните в България", твърди Иванчев.
Основният етаж е свързан с другите два с дървена стълба, която също е възстановен оригинал:
Цялата стена зад стълбата представлява черна дъска, върху която със сух пастел е нарисувано лилаво лавандулово поле и дърво.
Художникът на стената е същият и на витрината, където е изобразена част от баснята за лисицата и гарвана:
Пред самия вход, новите собственици са оставили остъклена част от тротоара, през която се вижда в кухнята:
Както си личи по дизайна, инвестицията в "Лакомникъ" е голяма. Освен че има опит в туристическия и ресторантьорския бранш, Ивайло Иванчев има и собствена компания, която прави инспекция на качеството на различни хотели - основно в чужбина. Но новото му занимание, на което иска да се отдаде и в бъдеще, е основно да "облагородява" изоставени места, но само такива, които имат интересна история или архитектура.
По думите му, за двата месеца, откакто съществува, "Лакомникъ" вече има собствен тип клиентела, която, за негова изненада обаче, не се състои от твърде млади хора.
Профилът на клиентите е: "основно хора, които работят в министерствата и административните сгради наоколо, добре облечени, на средна възраст, често над 50-годишни".
Въпреки очакванията за висок стандарт, който предполага богатата история на сградата и инвестицията в дизайна, цените в "Лакомникъ" не са по-високи от конкурентните места наоколо.
Порция пиле с гарнитура от обедното меню, например, е около 8 лева, като Ивайло подчертава сериозния грамаж на порцията и факта, че е от български производител, от ферма, и в месото няма антибиотици.
В менюто има богат избор от плата и сирена, като сирената са от Швейцария.
Колбасите също са от производител, който не добавя консерванти и оцветители.
Спагети, супи и салати допълват обедното меню. За закуска в "Лакомникъ" се предлагат кишове, торти, сладки, пасти, кремове.
Чийзкейк ала "Лакомникъ"
"Всичко се готви от ден за ден и внимаваме да сме крайно икономични по отношение на изхвърлянето на храна, т.е. така да разпределим продуктите, че нищо да не застоява и да не остава", казва Ивайло Иванчев.
Една от най-новите инициативи на "Лакомникъ" е свързана с Великден. Козунаците, които приготвят в заведението, може да се поръчат на място или през Facebook-страницата и да бъдат овкусени по желание с с локум, орехи, стафиди и филиран бадем.
"Всеки козунак е около 1 кг, цената е 15 лева и вече имаме цял списък от поръчки", обобщава Ивайло и уточнява, че е малко изненадан, че има козунаци, поръчани още за 26-ти април.
С една дума: традицията си тежи на мястото на улица "Сердика".
Както и трябва да бъде.
