Всяка песен, която чуваме ни намира, тогава, когато трябва да се вслушаме. Текстовете, които четем, носят в себе си отговорите на нашите най-съкровени въпроси. Логиката на всичко това може би е в изкуството, което има тайната сила да пророкува.
Същото се отнася и срещите с хората - те не са случайност, а изкуство. Може би, защото те се появяват също толкова неочаквано, за да си поговорите в точно определен момент.
Такъв е странният случай с актрисата Дария Митушева и срещата ни покрай новата постановка с нейно участие. Животът й през последните три години тече между пиесата "Влюбените" на режисьора Десислава Шпатова и новата "Очи сини, коси черни" на режисьора Ирена Иванова по текстовете на Маргьорит Дюрас.
Снимка: Мария Цветкова
И в двете пиеси основната тема е любовта с всичките й проявления - ревност, изневери и вярност и техните метафори.
И така...
Имало едно време едно момиче. То направило нещо, което баща й не одобрил (първоначално). И това не е Жената-Скелет от книгата на Клариса Пинкола Естес, а актрисата Дария Митушева.
Въпреки че родителите й искали да се занимава с нещо "по-сериозно", Дария знаела от малка, че трябва да бъде на сцената. Първоначално имитирала баба си и дядо си, докато не я напляскат, а след това се прехвърлила на анимационните герои, които нямало как да я достигнат с шамари. Стигнало се до там, че четяла на глас на цял един клас в училище и това се превърнало в нещо като ритуал след часовете.
За щастие, когато се отказала от точните науки и се насочила стремглаво към актьорството, баща й не я хвърлил в морето, както направил таткото на Жената-Скелет, а я подкрепил. Така тя се превръща в неопитомената актриса, която бяга след дивото, с вълците на Клариса Естес и търси своя път към сцената.
В софийските артистични среди я наричат ексцентрична Дария. Така се подвизавала известно време като преподавател на дечица по актьорско майсторство във Voice Academy.
"В този период от живота ми се бях отказала от театъра и се срещнах с певицата Петя Данкова. Тя е невероятен музикант, жена и мой духовен спътник в живота. Както и близка приятелка, която ме поведе по пътя на музиката и така прекарах известно време на границата между актьорството и солфежа", разказва ми Дария.
След като прави два професионални записа, решава, че по-добре никой да не ги слуша дори в тежки моменти - твърдение, което не е потвърдено от три независими източника.
И така, със същата си дивашка и решителна стъпка, Дария прави крачка назад - но не като при бягство, а като при танго. И се връща към театъра.
"Животът понякога те прекарва през по-дълъг път, за да стигнеш до същината на това, за което си определен. В моя случай това е актьорското майсторство. Интересувам се от психология и съм човек, който изследва другите. Обичам да ги наблюдавам и да влизам във вътрешния им свят. Може би това е моята връзка с театъра", казва Дария Митушева.
Нейният живот се движи по нишката на новото, модерното и не толкова масовото изкуство. Дария Митушева е гласът, който озвучава театралното ателие "Експериментика" в бутиковата пиеса без актьори - "Мляко с ориз".
Тя е и Жената от пиесата по Маргьорит Дюрас "Очи сини, коси черни", която напълни интимната зала на театър "Възраждане" и на двете си премиерни дати. Постановката бе селектирана за престижния фестивал "Черната кутия" и ще се играе на камерната сцена на Драматичния театър в Пловдив на 5-и юни. И макар да е заклет привърженик на любовта без маски и арта без поза, Дария танцува с огромна индонезийска маска в хореография на телата заедно с актьора Николай Марков в пиесата, където, оказва се, не само очите на героите са сини, но и крайниците им.
"Когато си погледнах тялото преди няколко дни, синините бяха избледнели и си казах: колко много време мина от премиерите", смее се Дария. След всяка премиера, Дария не спи до 4 сутринта, но не заради болката от синините, а от вълнения.
Признава, че имало дузина падания и ставания на сцената, тъй като и двамата с Николай подхождали активно към работата. "Беше важно да се редуват поетичния текст на Дюрас с физическите паузи на танца. Езикът на тялото - това е нашият език, по който аз и другият актьор Николай сме реагирали на текста".
За Дария "Очи сини, коси черни" е едно от най-сериозните постижения през последната година. Точно в този момент, тя не съжалява, че се е върнала към театъра и дори помни точно как е взела това решение. Съвсем случайно се оказва на лятна прожекция на комедията "Шшшт Попей ми" с участието на актрисите Снежина Петрова, София Бобчева и Силвия Станоева.
"Когато видях преподавателката ми доц. Снежина Петрова на големи екран си казах: Дария, момиче, къде си? Какво правиш? Връщай се в университета, за да сбъднеш мечтата си и да бъдеш актриса".
Завършва актьорско майсторство, а музиката остава на втори план. Скоро след това започва репетиции за представлението "Влюбените" с водещ и драматург доц. Снежина Петрова. Именно тази пиеса ще се играе в рамките на международния фестивал "Варненско лято" на 10-и юни. Постановката на Десислава Шпатова е съвременна версия на класическия текст на Карло Голдони. Актьорите разказват историята на любовта като история на човешкото несъвършенство.
"Предпочитам модерния арт и това е изкуството, което харесвам - това е, което се доближава до истинския живот. Мисля и че времето на класическата драма е отминало и има нов живот в световния театър, който вече тече на пълни обороти. И се надявам, че ние тук, в България ще влезем в него в търсене на истинската емоция".
И макар да си пада по многопластовите пиеси, разкостващия анализ и двузначието, Дария Митушева е истински фен на Сара Кейн и нейната остра, буквална драматургия. "Това е актьорското изкуство, от което бих искала да бъда част. Бях залята от всичко, което прочетох на Кейн и открих същата вибрация и в пиесата "Очи сини, коси черни" на Дюрас. И там героя говори за себе си по същия начин - в трето лице". Ако самата тя трябва да говори за себе си в трето лице, би избрала да бъде госпожица Юлия на Огуст Стриндберг.
"За мен е по-истинско да видиш един потен, ревящ акtьор на сцена, който вади от себе си повече от една красива манекенка, завършила вчера и вече актриса. Леонид Йовчев със сигурност бих го гледала всеки път в най-тежките му персонажи. Смятам, че театралната сцена не търпи позата", казва младата актриса Дария Митушева.
Тя е подготвена и за най-тежкото - времето, което е нужно да се завърти колелото в театралните среди.
"Разчитам все още, че някой ще ме види и ще ме хареса като актриса. Искам да се занимавам с театър и кино, но споделям и мнението на актьора Велизар Бинев за това, че в България не се знае каква е системата за кастинги за филми. Те не се обявяват, както и щатните места в театрите. И съм щастлива, че покрай режисьора Ирена Иванова и благодарение на директора Юлиан Бурчин от театър "Възраждане" мога да имам невероятната възможност да играя в момента".
Когато не играе, може да хванете Дария да чете драматургия. Да слуша "Пинк Флойд", с които е израснала, може би малко електронна музика, но никога чалга. Обещава да не играе фалшиво, да се освободи от зависимостта да бъде перфектна и да се концентира дълбоко в себе си, когато е на сцената.
След 10 години се вижда на сцена в чужбина, както й предсказала една астроложка. А дотогава, а може би и след това в себе си ще чува вътрешно гласа на преподавателката Възкресия Вихърова, който й казва категорично и ясно: "Намери начин".
