Едно 14-годишно момче от Габрово се качва на колелото си и отвява няколко дузини свои връстници и батковци по стръмните пътеки от Бояна до Черни връх. Учи в най-старото училище у нас (Априловската гимназия, ако не се сещаш...) и само за един разговор ти зарежда батериите с оптимизъм. Християн с една ръка отмества всяко от онези "не мога" в живота, заради които прегръщаме кормилото и обръщаме назад.
Леко стеснителен е, не се отказва лесно и може да те изненада колко добре познава света на възрастните. Никой не може да каже, че му е лесно - по рождение има малоформация и дясната му ръка не е развита като лявата.
Християн не се оплаква, а директно казва, че е свикнал и не му пречи толкова. Просто се е научил да се катери по-бързо от другите по планинския склон, за да може после да се пусне с колелото по-внимателно надолу. Ако се наложи, сменя спукани гуми без никакъв проблем.
По суша, вода и на две колела
Явно тактиката работи добре, защото наскоро завърши четвърти във възрастовата си група на Велорали "Черни връх 2012", при това с време, което би го поставило над средата на класирането при мъжете. Това е само едно от състезанията, където Християн се е пускал - има няколко медала, а даже и след като отсява кои грамоти си харесва и кои - не, пред мен пак се заформя цяло тесте. Иначе всичко започнало на шега - отишъл на едно регионално състезание и взел, че го спечелил.
Отличията не са само от планинско колоездене. Християн тренира всеки ден лека атлетика - бяга на 1500 м и 3000 метра. Занимава се сериозно, след като един от габровските треньори го забелязал на училищен турнир. Оттогава Християн редовно е на 4-5 място на републиканските първенства. Освен по земята, той се движи бързо и под вода - занимава се с плуване. На 14 той е много близо до завършен трибоец.
Планина - да, компютър - не
Докато си говорим, го усещам, че ту се притеснява, ту е впечатляващо освободен. С малко хлапета на 14 можеш да си говориш продължително време за смислени работи.
Осмокласникът от Априловската гимназия няма много свободно време - ако не бяга, то кара колело. "Не може цял ден да си с приятели, винаги има време да караш", категоричен е Християн, който сега набляга на литературата в училище. Той не се радва особено много на навиците на повечето други хлапета, които не намират воля да се захванат със спорт или се отказват лесно.
"След като си тичал, ти си изморен, но поне знаеш, че си направил нещо, че не си лежал у вас", обяснява ми Християн. Той отдавна има собствен компютър, но (чудо!) не е изкушен от идеята да стои часове пред него. Даже обратното - съучениците му го карат от време на време да се появява онлайн. Друго си е на пистата или по чукарите.
До Марбея и назад
Християн качва върхове и изминава десетки километри по часовник от 4 години. До него неизменно е баща му Николай, който също се е зарибил и се пуска в състезания при ветераните. Почнали с куп багаж до Бузлуджа, а вече са свикнали и правят преходи само с дрехите върху себе си. Седнали сме до Етъра и покрай нас по нанагорнището минава мъж с раница-гигант, който едвам върти педалите. "А, ето и един колоездач... начинаещ", дяволито се подсмихва Християн.
Макар да е тренирал преди години, баща му е категоричен, че малкият сам избира своя път и всички вкъщи го подкрепят. "Цялото семейство караме", усмихва се Николай, който има и по-малка дъщеря. И тя вече ходи по състезания.
Колоездачното зарибяване на семейството не се е състояло някъде покрай Янтра, а чак в Испания. Хлебарят Николай станал свидетел на това как в Марбея българите стават от 4 на 70 за няколко години. Семейството ту се преселвало при него, ту идвало само за летата и накрая той решил да се върне, за да бъдат заедно с жена си и децата. Междувременно, Християн карал колело по алеите на курортния град и направил първите си дължини в басейна. За него е много очевидна разликата между "все усмихнатите" испанци и неспокойните хора по улиците на родния му град.
Присъда: Хоби
Уви, в Габрово наистина няма много поводи за радост, ако си на 14 и искаш да се занимаваш със спорт. Залата за лека атлетика е в окаяно състояние, не стигат и пари за екипировка. Заради това и в целия град има едва една шепа деца и юноши, които стискат зъби и тренират сериозно. Николай къде на шега, къде - сериозно, определя сина си като "мазохист".
Споменах, че Християн плува. Но само през лятото. В Габрово просто няма подходящ басейн, а вероятно няма да има и в близко бъдеще.
Колоездачният клуб "Исполин", за който се състезава Християн, му помага с екипировка и поправки по колелото. Той е най-младият състезател, но се готви почти сам - отвреме навреме от клуба си организират общи разходки. Според Николай това е общ проблем на планинското колоездене в България - няма достатъчно активна федерация, клубовете се крепят на ентусиазъм, а състезания има само заради волята на един или друг спонсор. Говорим за спорт, който вече е олимпийски.
Докато си приказваме за всичките неуредици, които занитват децата в кафетата и пред компютрите, Николай се ядосва, а Християн - не. Него условията не могат да го спрат, единствено му е кофти, че не може да е поне малко по-добре.
Родителите на Християн са обикновени хора, но някак ще се напънат, за да му осигурят ново колело, с което ще се справя още по-добре на състезания. Въпреки това бащата е категоричен, че не може спортът да е само хоби, в което семействата на талантливите деца да са единствените, които инвестират. По думите му, в Испания момче с успехите и хъса на Християн щеше да получи помощ от държавата, за да се развива.
Въпросът за бъдещето остава без отговор. Християн иска или да стане студент в София, или да поеме изцяло по пътя на спорта. Вариантът за оставане в Габрово е напълно изключен, а даже не е ясно дали цялото семейство на хлебаря Николай няма отново да напусне България.
И аз да сипя на афффтора: Трибоец: тежкоатлет, който вдига от лег, кляка с щанга и изпълнява мъртва тяга. Не събереш ли поне половин тон в трите движения се броиш общо взето за некъв шахматист.
Лудколю, това е -СИЛОВ- трибой Иначе, бащата на момчето използва израза. Малко ми е мъгла, но в нашата спортна терминология май има известно омешване. Не открих надежден източник и използвах това, което той ми каза.
Браво на момчето, аз със две ръце ми е трудно на някой по-технични участъци и дропове а той кара с ръка и половина. Това наистина заслужава уважение. Габровската МТБ група винаги е била силна и не се учудвам,че там карат сериозно.
А федерасите може да ги забрави-там от както се направи федерацията си е далавера с субсидии от държавата разпределяни по неясен път и само за "наши" хора ,също не вярвам в Драг или РАМ да го вземат, МТБ пазара и сцената в БГ са прекалено малки,за да разчита човек на тях.
Мда, само дето не разбрахх на детето някой дали му е осигурил рехабилитация,протеза на ръката( визирам държавата, дето е призвана да се грижи за своите граждани) Другото е журналистически простотии тип " сензация".Няма лошо, че засега детето са го научили по какъв начин да си избива комплексите от вродената малформация, само докога този ерзац ще върши работа??
Статията е чисто информативна. Колко е сензация и колко не, няма нужда да се коментира. Не че нещо, но Кака Мара, ти защо реши, че детето има чак толкова големи комплекси заради малформацията си? Естествено, че държавата не му е осигурила протеза и някаква терапия и/или рехабилитация... Иде реч за България, все пак. Факт е, обаче, че това дете обича спорта, чувства се уверено и компенсира недъга си с уменията, които не много негови връстници притежават. Очевидно е, че не е глупаво дете. Има и подкрепата на семейството си. Какво му трябва повече? Нито се срамува от малформацията си, нито я крие, нито пък я подчертава повече от това, което хората сами виждат. Детето се бори за място под слънцето и заниманията му го правят щастливо. Комплексарчетата, висящи по кафенетата, запалили цигара от 12-годишни, които с нищо, освен с комплексираните си собствени особи, не се занимават - тях да ги мислят, а не това момче.
Дано си прав, Little Devil, дано да е така и действително да не му създават проблеми комплексарчетата от кафенетата. Искрено му го желая, въпреки, че честно да си призная , не съм особено убедена, че е всичко е чак толкова идилично...Дано аз да бъркам , де
А, да ,и да допълня, че протеза( говоря за качествена такава, не за пластмасова имитация на ръка) няма да му и излишна.Но ..
Познавам мъж, рокер, загубил крака си. Нямам идея как, никога не го попитах. Мъж на може би 40 години, в това състояние е поне от 20тина. Има обикновена протеза т коляното надолу. Което никак не му пречи да кара мотор. Още по- малк колело. Карал съм колело с него всеки ден по 50-60 и повече километра в продължение на няколко седмици. И хич не беше с ниско самочувствие. Това с отритването на хора с проблеми съм го виждал само в България. Живея от няколко години в Испания и винаги ме е впечатлявало как се отнасят с хората с проблеми. И не говоря за държавата, а за обикновените хора. Докато в България всичко трбва да е скрито покрито, инвалидите почти не излизат от вкъщи /това вярно е донакъде заради липсващи елементарни удобства/ то за болни със синдром на Даун например разходки практически няма. А тук ги водят на екскурзии, разхождат ги по улиците, занимават се с тях...и това е само един дребен пример. Та не първо държавата да питаме какво е направила, а се апитайте ВИЕ какво те направили...
по какъв начин да си избива комплексите от вродената малформация, --- маро, не се излага, ако обичаш!
*излагай
Има обикновена протеза т коляното надолу. Което никак не му пречи да кара мотор. Още по- малк колело. --- хмм, как така? като при мотор не ти трябват изобщо крака? а при колеоо ти трябват?
Не се излагам, фолънчо, ама хич.Просто едно е теорията, друго е действителността.И нямам против да караколело, както и дапечели каквито може медали..Просто ръка му трябва..на всичкото отгоре е дясна.Не, че не се справя.. Да, научил се е .И не,че не му дрънкат глупости( дори и зад гърба(.Сигурно се е научил да го превъзмогва.. А що се отнася до високопарни приказки от типа "Вие какво сте направили, ама не питайте какво е направила държавата" за сведения на толкова лесно говорещия Войн, в Испания основно Държавата е направила каквото трябва за интеграцията на всеки инвалидизиран поради някаква причина. То тая работа става с пари-щото и на личните асистенти им плащат, и за интегрирането на децата с Даун си има програма, не е ей- така да го пратиш с всички останали в училище... В България семейството се справя само, както и доколкото може И не ми се правете, че не разбирате за какво говоря.. А ако трябва да сме точни, дори и заглавието е търсене на ( псевдо) сензация за сметка на детето, прикрита зад уж възхищение
А, да, и едно е да си загубиш крака поради някаква причина когато си вече възрастен, с оформен характер и т.н., друго е да растеш с погледите на всички , приковани в ръката ти(ако си мислите, че не е така, значи сте страшно наивни, ако не го признавате, значи сте невероятни лицемери)
Паднал- мотора му беше преправен и управлението от педала беше вдигнато на кормилото. Колкото до колелото- не знам. Протезата беше метална, но съм я виждал само до средата на пищяла някъде и не знам как се скачва с крака. Само като ходеше си личеше, щот се клатеше като патица малко. Кака Мара пак ми засягаш държавата. Заеби я тази шибана държата. Питах те- ТИ КАКВО СИ НАПРАВИЛА? ТИ с какво си променила мисленето на някого за да се превъзмогне мнението, че това е нещо срамо? ТИ! Защото докато всеки си трае, че това е срамна истина- то държавата ще си прави оглушки, щот никой нищо не иска. ТИ. Да не мислиш, че в Испания правителството само е решило...Аман от "Ама тя, държавата.." Ахмашка работа. И не ми се прави, че не разбираш какво казвам и да извърташ разговора. Че политици ако ми се слушат ще си пусна българска телевизия и ще гледам парламентарният контрол. Друго ли е? Ами я си загуби ръката или крака, пък ела да си полафим, а?