Може и да ни изглеждат луди, че са Тук, след като са имали възможност да са Там, обаче тези мои приятели от Стара Европа са в България, защото така им харесва.
Харесва им да бъдат за семестър или два в тази малка, бедна, всъщност най-бедната в ЕС, страна. А някои от тях дори се влюбват в нея. Почти всички са тук по обменна програма Еразъм.
Сигурно не всички, но тези, които познавам, са заразени от неговия дух - обичат да пътуват от място на място като него, говорят няколко езика (като него), а някои като Майл изповядват и кредото на този предшественик на Ганди за световния мир.
Не бързайте да казвате, че им е добре, защото харчат (западно)европейските си стипендии или парите на родителите си. И защото има евтин алкохол и да, и разни други работи. Да, разполагат с повече пари от българите и не мислят за наема, как да си купят вечеря, цигари, или питие в бара. Но виждат неща, които ние не забелязваме. Малките удоволствия на (изостаналото ни) общество, които те нямат у дома.
Майл, хипито, което си пада по Азис и Женския пазар
Майл е на 21, от малко градче във Франция. Избира не България, а София. Това е била единствената й възможност да учи в столица, защото другите европейски университети са й предлагали малки градове. Тя е като хипи, иска да промени света, всички да се обичат и да се забавляват. Плаши се, че става на 22, наивна и сладка е.
Облича се екстравагантно, понякога носи различни чорапи, косата й е рошава - това е любимата й прическа. Но когато заговори за социология, вече не е само хипи, а умно момиче. Иска да стане криминалист и ще запише магистратура във Франция.
Тук се чувства като в рая на свободата. Може да се забавлява винаги, когато пожелае. Удивена е, че в София можеш да намериш всичко и навсякъде, има всякакви магазини, а клекшоповете са й любими. Тя разполага с доста пари, но много харесва магазините "втора употреба". А най-любимото й място е Женският пазар.
Със съквартирантката й Елза, също французойка, ходят там два пъти седмично. Струва й се доста тихо място, в сравнение с родните пазари, където всеки вика и те приканва към неговата сергия. Чувства се безопасно и не се притеснява от ромите. Казва, че продавачите са мили, продуктите - разнообразни и Женският пазар страшно много ще й липсва у дома.
Смята, че Азис е важен за България. През погледа на социолог вижда в него пътя към по-голямата толерантност на обществото ни, тъй като е гей (или друго нещо) и е от ромски произход. Според нея, като страна, излязла скоро от социализма (не смятам, че над две десетилетия са малко), България разширява мирогледа си.
В родината й скоро гей браковете ще станат законни. Хората трябва да се обичат - без значение дали са от един и същи пол, казва тя, и добавя: "Трябва да се гордеете с Азис". Не мога да я разбера, но за нея чалгата е екзотика. Тя е в екстаз колко страхотна е България - можеш лесно да пътуваш, не ти трябват много пари като във Франция, хората са приятелски настроени, храната и времето са хубави, имаме красиви планини и добри писти.
Клемонс първо мразила България
Но приятелката й Клемонс, почти на 20, от Бордо получава доста негативни реакции от близки и приятели, когато споделя, че ще учи и живее в България за година. Родителите й я попитали дали не е луда да отиде в Източна Европа, където хората живеят като в 90-те. А приятелите й показали клипче на Азис и й казали непременно да чуе тази музика.
Първите месеци е мразила България, но по Коледа, когато си била у дома, вече й е липсвала. Клемонс учи текстилен дизайн в Националната художествена академия. Тя е първата от нейния университет, която идва в София. Тъй като също е искала да учи в столица, сама е направила връзката между двата университета, които преди това не са работили заедно.
За Академията разказва, че преподавателите наблягат повече на арт частта, докато във Франция те учат как да работиш за различни брандове. Там им обясняват изискванията на марките и това роботизиране не й харесва.
Любимият й предмет тук е скулптура, където се чувства свободна като истински творец. Не й допада обаче, че преподавателите дават проект на студентите си, но не работят с тях по него. В родината й професорите помагали много повече.
Джули случила на съквартирантка
Нейна колежка в Академията е Джули. Тя е германка и има голям късмет със съквартирантка в София. Джули вече си замина, беше тук само за семестър, в който живя с българката Савина в жк "Дружба". Намерили се чрез тяхна обща позната от Германия.
Джули се радваше на домашните сладка и ракията, терлиците, яйцата от щастливи кокошки и истински зеленчуци. Шегуваха се, че със Савина са като семейство - всяка се грижела за другата, готвели си и си помагали. А на вечерята за изпращането й съквартирантката й беше направила стотина палачинки, имаше домашни сладки и всеки беше донесъл по нещо - вино, сладолед, плодова салата.
Един източен и един западен германец
24-годишният Дени също е германец, от източната част. Учи две специалности - Бизнес администрация и Индустриален мениджмънт и строително инженерство. Някои от приятелите му се дразнят, че не всички в България говорят английски.
А той им обяснява, че като бивша социалистическа страна у нас се е учел предимно руски. Казва, че навсякъде е посрещан много топло и всички са мили - продавачките в магазините, колегите му в университета, непознатите по баровете.
С душата си на пътешественик избрал България, защото не знаел нищо за нея и защото била най-далечната дестинация, която му предлагали от университета. Вече е свикнал, че българите закъсняват и харесва живота си тук. Често кара сноуборд на Витоша, Банско или Боровец. А всичките му приятели от Германия ще дойдат, за да опитат от нощния живот на София и да пътуват до някое красиво място.
Макс e от Западна Германия. Той споделя, че е взел повече от необходимите кредити в Софийския университет, като е ходил на лекции само 4-5 пъти. Не е тайна, че повечето от еразмус студентите нямат натоварена програма. Това е така, защото преподавателите им го позволяват и не изискват много от тях. Но освен знанията в университета, всеки от тях е натрупал доста life experience.
Макс ме впечатлява с изречението: "Никога не съм се чувствал толкова свободен, както тук". В страната на правилата, както наричам Германия, той не може да има българската свобода. Тук сам си решава кога ще се забавлява, кога ще учи и какво ще прави, no limits. В същото време се дразни от неорганизираността. Като пример дава преподаватели в университета, които в последния момент им съобщават датата за изпит. Но е готов да преглътне и това, защото си дава сметка, че с по-добрата организация свободата ще умре.
Кейт обаче ходи редовно на лекции. Тя е от Полша, учи медицина и признава, че понякога й е доста трудно. Иска да стане педиатър. Кейт живее с Клемонс. Всички се познават по различни линии и са като едно голямо семейство. Всяка седмица се събират в нечий апартамент. Правят си обяд или вечеря по местни или национални рецепти. Майл направила миш-маш с помощта на Google. А след това отиват в някой клуб в центъра и се забавляват... по български.
Мануела, Личи си, че им завиждаш... може би затова, че за тях престоят тук е бил просто една спирка в дългите им пътувания... Не можеш да наредиш на някого да не му харесва нещо, което му харесва... Преди време имаше един филм за еразмуси в Барцелона. Помня как едни от френските се възмущаваха на боклуците, пък други им казваха, че и във Франция ги имало, но не ги забелязвали... Напиши, по-добре, за твои впечатления от престои в чужбина, пък да видим какви ще са - възторжени или неодобрителни. Направи ми впечатление, как едно от момичетата в репортажа първо МРАЗЕЛО България. Моя милост имаше и по-тежки преживявания, когато започна докторантурата си в Ленинград половин година преди началото на перестройката... Струваше ми се дори, че съм умряла! Като завърших, обаче, и се върнах у дома, месеци наред също ми липсваше...
Lalinde, не че нещо, обаче прочете ли статията? Ей така, за да видиш на какво се радват хлапетата? Лек намек - единствената, която споменава нещо за обучението, което получава тук, е деветнайсетгодишната Клемонс, която едновременно се радва, че може да твори, и недоволства от това, че професорът по скулптура не я води за ръчичка през процеса. Другите французойки се кефят на Женския пазар и Азис, не споменават изобщо как им се струва ОБУЧЕНИЕТО по програмата, говорят за България все едно са дошли тук на почивка и се кефят на екзотиката. Същото и за немците - едната се кефи на съквартирантката си и прави палачинки, другите двама се радват на свободата и нощния живот. И ни думичка за качеството на обучението, което получават - а това би трябвало да е студентска програма, а не ваканция. То нищо лошо и в тия впечатления, естествено, ама... Като си дошъл тук от немски университет, за да УЧИШ, сподели как ти се струва учението, дали е пълноценно и как стои до това, което получаваш в Германия. `щото е лесно да харесаш една държава, ако няма да живееш в нея - ако си отишъл там само на ваканция, за да харчиш парите на мама и тати, да се кефиш на нощния живот, да се радваш, че нямаш грижи на главата и да си гледаш кефа. Като идваш от държава, където средната месечна заплата е пет и повече пъти по-висока от тукашната и съответно с парите, които там ти стигат за нормален живот, тук ще си цар. Лесно е да се кефиш, като си дошъл на почивка. Впечатленията, показани в статията, са именно на хора, дошли на почивка - не на такива, дошли да живеят, работят или учат тук. Естествено, че ще са радостни, друга възможност просто няма. Само дето не разбирам защо трябва ние да се впечатляваме от това. И на скандинавците, дето лятото идват на алкохолен туризъм, страната им харесва - поне за съответния интервал от време. `айде статия и за тях.
Чакам да видя коментара на Димитър Стамболийски в рубриката "Тоя дето не го мият" Иронията е към рубриката, не към Митко, щото коментара му е перфектен! И аз съм се нагледал на прогнилаци по чужбината с единствено качество, че ги има и принос равен на нула.
коментара е с пълен ЧЛЕН, знам, мерси!
И от мен Мануелка получава съмишленост и подкрепа. Такива материалчета са малко опасни за четящите ги, които се прехласват пред авторитети. А за нашего брата - българина, всичко, що идва от повече от 300 км западно от Калотина е в тази категория. Щом от там някой казва, че обратния мазен циганин / за мене е неймлес, не искам да го произнасям/ е чудесен символ на България, значи е така. Е , да, ама не е. Не трябва да допускаме това да е емблемата ни, щото не сме такива и още повече, защото не искаме да сме такива. А, иначе, в съботната нощ бяхме на едно от най-страхотните партита, на които съм била и още ме държи големия кеф! http://www.youtube.com/watch?v=vEFGdPWwMrI
Мой приятел се върна скоро от Еразмус в Русия. В началото на програмата, всичките западнячета под строй на лекции. От средата до края - пиене и ебане основно, нищо че го раздавали големи моралисти и с възпитание от класа. Що - ми било без пари всичко, пък и всички така правели. Като резултат - повечето даже не са си взели и изпитите, камо ли да научат нещо ... Лесно е да се кефиш на живота, когато ти е широко около вратлето.
Съгласна съм с Мануела (а това май не се беше случвало до сега). Хипито вместо да ми обяснява за Азис и как трябва да съм толеранта, да разбере къде наистина учи. Отказвам да приема идеята, че живея в държава, която е Азис, Женския пазар и дрехи втора употреба.