Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Внимание, Моника Люински се завърна

"Бях дамгосана като уличница, проститутка, курва, леко момиче и разбира се "онази жена". Лесно е да загубиш представа, че "онази жена" също е триизмерна личност, носи душа и някога е имала нормален живот", разказва Люински.
Снимка: Getty Images
"Бях дамгосана като уличница, проститутка, курва, леко момиче и разбира се "онази жена". Лесно е да загубиш представа, че "онази жена" също е триизмерна личност, носи душа и някога е имала нормален живот", разказва Люински.

Внимание, Моника Люински се върна в новините.

Момичето, което едва не събори от власт най-мощния политик в света през 1999 г., реши да се изповяда пред британския The Guardian в просторно и откровено интервю.

В него тя споделя, че е обмисляла да посегне на живота си след секс-скандала с Бил Клинтън и макар че никога не е правила реален опит да се самоубие, е била "много близо" до подобно решение.

След като стана обект на подигравки и критики от милиони хора по цял свят, тя се превърна в защитник на жертвите на кибер-тормоз, като предоставя съветите си през платформите на TED, Facebook и Forbes.

Люински работи и с организации като Bystander Revolution, които предлагат помощ на хора, пострадали от насилие в интернет.

"За една нощ всичко се преобърна - от човек, който води съвършено затворен личен живот, се превърнах в обект на публично унижение по цял свят. Слава Богу, че това се случи преди създаването на социалните мрежи. Но хората все още коментират онлайн, пишат ми по мейла и разбира се - ми изпращат жестоки гаври", споделя Люински.

Тя е едва на 20 години, когато попада под медийната преса заради сексуалната си връзка с президента Клинтън. Целият скандал излиза наяве, след като нейната приятелка Линда Трип, която работи в Пентагона, прави записи на разговорите, в които Люински споделя подробности от връзката си с Клинтън.

"Бях дамгосана като уличница, проститутка, курва, леко момиче и разбира се "онази жена". Лесно е да загубиш представа, че "онази жена" също е триизмерна личност, носи душа и някога е имала нормален живот", разказва Люински.

Тя споделя пред Guardian, че до ден-днешен продължва да е "хипер-притеснена от начина, по който околните хора я възприемат".

Люински отказва да коментира политическата кампания преди изборите в САЩ и не желае да отговори дали се притеснява, че ако Хилари Клинтън стане прездент, призраците от миналото ще се завърнат в живота й.

"За мен все още е болезено да върша това, с което съм се захванала. Дори да говоря пред вас. Чувствам се по този начин всеки път, когато се оставя в ръцете на други хора", казва тя.

При избухването на скандала ФБР заплашва Люински с обвинение в лъжесвидетелстване и присъда от 27 години, ако тя откаже да съдейства на разследването по твърденията, че Клинтън е насилвал сексуално Пола Джоунс, бивша служителка на администрацията в щата Акранзас.

При припомнянето на детайлите от миналото Моника Люински едва не прекратява интервюто, което е част от специалната поредица на The Guardian "Интернет такъв, какъвто го желаем".

Люински е принудена да се бори с травмите от миналото в продължение на близо две десетилетия, затова внимателно претегля последствията от думите си.

"Истината е, че се чувствам изтощена. Притеснявам се да не кажа нещо неуместно, което да се превърне в сензация и целият порочен кръг да започне да се върти отново".

Подигравките не са нещо ново за Люински - тя страда от наднормено тегло още от детството си в Бевърли Хилс.

"Тези спомени са много показателни за личността, в която се превърнах. Те допринесоха за факта, че нямам силно самочувствие", казва тя.

Люински смята, че "свалянето на стигмата от срама около онлайн-тормоза е първата крачка за решаването на проблема".

"На първо място трябва да признаем, че такъв проблем съществува".

Люински признава, че "би направила всичко, ако можеше да си върне анонимността", която й е отнета след публикуването на доклада на Кенет Стар - 3000 страници, описващи в детайли деветте случая, в които тя прави секс с Бил Клинтън.

"Фактът, че хората получиха възможност да четат стенограмите, беше ужасяващ сам по себе си. Но няколко седмици по-късно изтекоха и аудио-записите (записани от Трип без знанието на Люински), които бяха излъчени по телевизията. Голяма част от тях бяха пуснати и в интернет. Публичното унижение беше мъчително. Животът ми беше почти непоносим", спомня си тя.

Люински споделя още, че през 1998 и 1999 г. се е чувствала, така сякаш "всеки слой на кожата и личността ми бяха разкъсани" .

"Това си е нещо като одиране. Чувстваш се невероятно уязвим и уплашен. Аз усещах как срамът се лепеше по мен като катран".

The Guardian направи собствено проучване за онлайн-тормоза срещу авторите на материали в изданието, което показа, че жените получават повече обидни коментари в интернет в сравнение с мъжете - без значение по коя тема пишат, но най-вече когато пишат по феминистки проблеми.

Колкото и да е невероятно, хейтът не идва само от мъжете.

"Много от ужасните неща, на които жените и малцинствените групи са подложени в интернет, са дело на мъже. Но често зад тормоза стоят и жени. Жените не са имунизирани от женомразие", казва Люински, която е изпитала на гърба си не един и два удара от жени по време на най-тежкия период от живота си.

"Колкото и грешки да съм направила, бях оплюта от много хора - включително от най-кресливите феминистки", споделя Моника Люински. "Беше изключително страшно и объркващо да си младо момиче, набутано насила пред очите на всички, което не принадлежи към нито една група".

Люински се опитва да води по-затворен начин на живот, като дори се мести в Лондон. Въпреки това осъзнава, че е много трудно да работиш извън родната си страна.

Само няколко години по-рано професионалната й квалификация е напълно достатъчна, за да й осигури стаж в Белия дом. Стигмата около скандала с Клинтън обаче продължава да стои като черен печат върху биографията й.

"За мен това беше изключително тежък период, наистина се лутах. Не можех да намеря пътя си", казва тя.

Тогава тя решава да промени образа си и да накара света да разбере, че пред него стои личност с чувства, а не обект, който съществува само за да бъде подиграван.

Днес тя няма търпение да се опита да извлече поуки от миналото си и да помогне на хората, които се борят със същото унижение като нейното.

"Хората имат склонност да крият от останалите това, което им се случва", казва Люински, като съветва всички жертви на тормоз да "интегрират преживяното - колкото по-бързо, толкова по-добре".

Последният съвет на Моника Люински е насочен към всички останали хора, които стават свидетели на подобни случаи в интернет.

"Недейте да тормозите онзи, който упражнява тормоза. Това не помага по никакъв начин на дебата", казва тя.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените