Те двaмата вече променят бизнес моделите у нас, а са едва в късните си двадесет. Работят с виртуална реалност и твърдят, че в основата й е емпатията. Затова я наричат технология с характер. Според Георги Стоянов и Илиян Райков, чифт очила и правилното приложение могат да накарат и най-коравосърдечната мутра да се усмихне при вида на бебе тиранозавър. Казват го от собствен опит - ставали са свидетели на подобно социално явление, докато работят в първия у нас Клуб за виртуална реалност, ситуиран в столичния квартал "Младост". Откриват клуба в края на 2014-а година, когато в Европа има само два такива, а в цял свят - не повече от 5. Клубът вече е минало, но дейността им, свързана с виртуалната реалност продължава във фирмата им VR Express.
"Надяваме се, че виртуалната реалност ще ни даде възможност да инвестираме не само в печеливши финансово проекти, но и да доведе до социална промяна". Това е цел номер едно на тези двама млади, успели българи, готови за емоционална революция у нас. Те вече са поели по пътя към нея.
За последните две години Илиян и Георги срещат премеждия, вълнения и множество успехи в създаването на VR агенцията си. С чифт очила и бърз компютър те могат да ви заведат в Тайланд, на Мачу Пикчу, но без тълпите от хора, на разходка из Слънчевата система и дори на място, преживяло бедствие. С други думи - без да помръдвате от мястото си може да видите всичко и да повярвате до такава степен на очите си, че да поискате да пипнете.
"И мама опита"
Всичко става с опити, експерименти и разбира се емпатия. "Трябва да мислиш за хората, да наблюдаваш реакциите им", казва Георги. Екипът им е малък и сплотен. Работят с небезизвестния Момчил Алексиев - пионер в областта на 360-градусовото видео, и режисьор на първия български VR филм, сниман в Холандия.
Те нямаше да са VR Express без двамата програмисти Мартин Благоев и Павел Павлов - Пачо, които са софтуеърните разработчици и отговарят за хардуеърна поддръжка на фирмата.
И като във всяка "хакерска"група присъствието на една напориста и красива жена е просто задължително. В случая това е ивент мениджъра Фани Етемова, която контролира събитията на VR бандата. Важни стратегически партньори на VR агенцията се явяват iGreet- водещата компания у нас за продукти с добавена реалност и Graphactory - студио за дизайн.
След като сме наясно, че говорим за технология висш пилотаж, е време да затегнем и коланите на това VR пътуване, да сложим очилата и да влезем в тяхната (не)виртуална реалност. За да сме напълно спокойни, че няма да получим удар от емоции, Георги споделя, че основен тестър на емоции по време на VR е майката на Георги.
"Изтествала е почти всичко и мога да кажа, че е от хората, пробвали най-много виртуална реалност у нас", смее се Георги. В началото, когато се захванали с VR, подложили на това родители, роднини, съседи приятели.
"Вкарахме 5-6 пенсионери от блока и наблюдавахме реакциите им, защото за нас именно те са показател за качеството на услугата, която предлагат. Имаше един дядо, който не спираше да псува всички видове акули, които минаваха покрай него. А една баба например се срещна с тиранозавър Рекс и си свали очилата с въпроса: "Жорко, това кенгуру ли беше"?, спомня си Георги. След това съседите го преследвали и го питали кога ще стане достъпно и евтино, че да си вземат по един чифт oчила за дома.
"Концентрираме се върху преживяванията на клиента. Познаваме се двамата от достатъчно дълго, за да сме на едно мнение, че нашият бизнес е същевременно нещо средно между иноваторство и предприемачество", разкрива Илиян.
"Искахме да работим в нещо, което не просто да е финансово ориентирано, за да генерира обороти, но и да има креативност. Да е наш продукт, по-скоро услуга, защото това е свободата, която дава собствения бизнес", разказва за началото Георги.
"Идеята ни е това, което правим като идея и организация да допринася за клиентите, да има стойност за тях. Защото когато твоят бизнес расте, имаш възможност да поемеш благотворителни инициативи, да подпомогнеш спорта, да променяш социалното статукво", допълва Илиян.
От National Geographic до Марс
Зад гърба си вече имат участия в над 20 проекта с международни компании. Сред най-забележителните им успехи е този с National Geographic, който реализират в края на миналата година.
"В съвместния ни проект бяхме наети за промотирането на сериите за Марс. Бяхме изградили две станции с виртуална реалност, като на едната беше сложена антигравитационна пътечка. Представете си пътеката от фитнеса, но с един балон, в който влиза човека и се изолира херметически. Той стига до нивото на таза и в този балон се променя атмосферното налягане и така се симулира гравитацията на Марс. Човекът слага очилата, пускаме му видео, в което се разхожда из Марс и виждаш как краката му се вдигат по-бавно, а усмивката е 24 карата", разказват Илиян и Георги.
Всъщност това, за което гарантират при влизането във виртуалната реалност (VR) е именно широка усмивка в 99% от случаите. По думите им срещите на хората за първи път с VR са твърде автентични за описание. Първо е усмивката, след това протягането на ръка, за да докоснеш това, което виждаш, и така губиш своята VRginity - иначе казано виртуалната си невинност. Именно докосването до човешките емоции е силен инструмент за ефективна реклама у нас, според Илиян и Георги. Те са категорични, че клиентът по-бързо свиква да разпонава брандове и марки, когато участва активно в екшъна.
"При VR преживяването по време на реклама се получава прехода на зрителя от пасивен приемник на маркетингови съобщения в активен участник в наблюдаваната среда. Клиентът е в центъра на действието".
От мозъка до нервите
Това, което виртуалната реалност прави всъщност, е да заблуждава сетивата като симулира различни светове. Всъщност VR е изкуствен продукт за възбуждане на емоции. Най-голям потенциал и стимул в изпробването на VR преживяването първоначално имат геймърите. NB! Жоро и Илиян не са фенове на видеоигрите, но са изпробвали дори това. "Не играехме игри, но когато започнахме да си обясняваме какви други неща може да дава виртуалната реалност видяхме огромния свят.".
"Тази технология предразполага за по-добро образование, за повишаване на нивото на съпричастност сред хора, помага при борбата със зависимости или с пихологически или социални страхове. Например е препоръчително за хора, които имат страх от височини, затворени помещения, публично говорене. В САЩ дори има центрове, специализирани във VR психология. Използват се различни софтуеърни системи. За посттравматичен стрес, синдром на разсеяност, за хиперактивност и други", разказва ми Илиян.
Всъщност именно техния екип е участвал в състезание за технологични решения за здравословни проблеми, предвождан от режисьора Момчил Алексиев."Идеята реално беше да се разработи концепция и базов модел за изпробване. Имаме желание да развием приложението за терапия на опорно двигателни проблеми", споделя Георги.
И всичко това може да стане с чифт очила и устройство за главата, наричано brain interface. Двете се слагат и така се проследяват импулсите, които тялото изпраща към мозъка. Така например е наблюдавано, че при хора с диагноза пълна парализа, след прилагането на VR рехабилитация, между 6 и 8 човека са били с променена диагноза в края на процеса. "Хора, които страдат от неврологично заболяване в следствие на изгубен крайник, например, твърдят, че VR преживяването облекчава болките и дискомфорта".
Всъщност всичко е доста елементарно за хората, които искат да oпитат VR. Очилата, които се използват са с френелови лещи, два дисплея, сензори за ротация и ориентация, външни тракери за дълбочинно позициониране и контролери за ръцете. С думи прости - много концентрични лещи една в друга.Когато поставиш тези очила, влизаш в друг свят. Лещите са подходящи дори за хора, които са със сериозен проблем на зрението и не могат да ходят на кино. Чрез VR очилата те изживяват нещо, което не са успели досега.
VR очилата
На училище с VR
"Като започнахме да се занимаваме с това хората нямаха и представа от виртуална реалност, а ние истински вярвахме в технологията. До преди 2 години видеата бяха в отчайващо качество. Ставаше ти лошо от пикселизирания образ. Но за това време VR технологията се разви главозамайващо", отчита Илиян.
"Хора, които не са се докосвали до тази технология често ни гледат все едно им говорим глупости. Просто трябват секунди,за да си сложат очилата. От всички, които са я пробвали не знам дали има и един, който да е бил безразличен", разкрива от опита си Георги.
Всъщност VR преживяването е бъдещето не само за разнообразие на ежедневието. То е иноваторство в образованието, медицината, изкуството. Илиян и Георги вярват, че VR приложенията могат да върнат учениците в класните стаи по собствено желание. Когато изготвят общ проект с голяма издателска къща у нас, те включват демонстрация с виртуално рисуване под формата на QR код в учебник по изобразително изкуство. Така например режисьорът Момчил Алексиев и някои от студентите по кино сценарий от Творческа Академия "Заешка дупка" ще се опитат да създадат свои VR продукти в края на курса.
Всъщност Илиян и Георги са изтъкани от планове за бъдещето, но са здраво стъпили в реалността. Илиян е по-скромен и си поставя цел за 10 години да превърне бранда VR Express във фактор на международно ниво. Георги е убеден, че 10 години е добър период за по-смели прогнози. "Само за две години сме разпознаваеми у нас, така че се надявам след декада да можем да си позволим да инвестираме в проекти, в които вярваме. Тези, които са в помощ на хората".
