Тя убива хора от 12 000 км разстояние

Нейното име е "Sparkle" ("Блясък"). Тя управлява безпилотен самолет. Писнало й е от хленчещи момчета и няма нищо против основното й занимание да е смъртта.

Ан изпълзява от леглото си в северната част на Лас Вегас около 22 ч и започва да се приготвя за нощна смяна. Връзва кестенявата си коса на кок и облича маслено зеления си костюм за полети. В кухнята опакова плодове и напъхва лекции в разницата си, в случай, че на работа й е скучно. Повечето нощи обаче не й се отваря възможност да ги разлисти.

Оставя храна на кучето си и се влива в морето от хиляди други хора, излизащи за работа около полунощ. Въпреки че повечето са се отправили към хотели и казина в града, Ан поема към военновъздушната база "Creech". Тя отива на война.

Ан е сержант от ВВС и дистанционно пилотира самолети (Remotely Piloted Aircraft). Тя е т.нар. "сензор." В "Creech" е разпределена към разузнавателен ескадрон, които поема мисии над Ирак и Афганистан. Малко оръжия в арсенала на САЩ са по-безмилостни от флота RPA, често наричан "търтеите".

Вече повече от десетилетие САЩ летят с дронове над Афганистан и Ирак и предоставят бойна сила на място чрез "окото" си в небето. Така забелязват терористи и бунтовници и в повечето случаи използват огнева мощ, за да ги унищожат.

През 2009 г. американският президент Барак Обама спешно изпраща войски в Афганистан. Умът на Ан или "Sparkle", както е известна сред колегите си, е фокусиран върху пустинята, която се намира на 7000 мили (11 265 км) от дома й.

Работата й през следващите 24 часа е да проследи определен бунтовник, да гледа как той умира след удар с ракети "Hellfire" и да шпионира погребението му, преди смяната й да приключи със закуска, бира и разхождане на кучето в парка.

RPA се превърна в символ на продължаващите войни в Америка по оста Афганистан, Сомалия, Сирия. 14 години след като американски безпилотен самолет удари разпоредителната база на "Ал Кайда", моралът и законността на тези мисии "от разстояние" са въпрос, обвит в противоречия.

По-рано тази година, правителството на САЩ разкри, че случайно е убило един от собствените си граждани с безпилотен самолет. Жертвата е заложник, държан от "Ал Кайда". Случаят задейства нов кръг от дебати доколко е оправдано използването на дистанционно управляеми безпилотни самолети за атаки.

Нови документи за RPA мисиите в Афганистан, Сомалия и Йемен обрисуват съкрушителна картина и огромни дефекти около това как са идентифицирани целите. Под въпрос е и точността на дроновете. Между януари 2012 г. и февруари 2013 г. в Афганистан повече от 200 души са били убити, а от тях действителните цели са едва 35.

Става дума за издаване на смъртни присъди без предизвестие в едно световно бойното поле.

"Ние сме позволили това да се случи. И под "ние" имаме предвид всеки американски гражданин, който има достъп до тази информация в момента, но продължава да не прави нищо по въпроса", се казва в критичния доклад.

Въпреки вниманието, отделено на RPA, мъжете и жените, които работят по най-спорната система оръжия на 21 век, до голяма степен са скрити от погледа на обществото. The Daily Beast интервюира повече от 10 офицери от ВВС и пилоти на дронове миналата година във военновъздушната база в Ню Мексико, където те се обучават. Те разказват какво е да водиш борба с тероризма от въздуха.

Първата работа на "Sparkle" в онзи ден през 2009 г. е да се провери графика на бюрото за операции, за да види с кого ще лети по време на нощната си смяна. Подобно на работници във фабрика, екипажите работят на смени. Пилотите и сензорите са в постоянна ротация, така че често един сензор лети с различен пилот.

Ан лети с Патрик - висок, строен бивш пилот на бомбардировач B-1. Той е пускал бомби над Афганистан, но понеже шест месеца е твърде дълъг период, в който да си далеч от семейството си, през 2009 г. доброволно избира летенето с дрон - хем ще бъде у дома, хем ще лети на бойни мисии.

Известен е като "Spade" ("Пика") в ескадрилата. Има три деца и сега тренира нови пилоти във военновъздушната база Холоман. Прякорът му не идва от картите, а му е лепнат, защото си е направил вазектомия (бел. ред. "spade" означава кастрирано животно).

"Sparkle" обича да лети с него. Работила е в казино в Луизиана, преди да се присъедини към ВВС с идеята това да й помогне да си плаща таксите в колежа. Тя започва като анализатор, проявява сателитни снимки в тръсене на признаци за екстремистката дейност. След това се прехвърля в програмата с дронове.

"Много радикални джихадисти смятат, че ако бъдат убити от жена, няма да отидат в рая. Като се има предвид как се отнасят към жените си, аз съм ОК с втриването на сол в раните им", казва "Sparkle".

Тази вечер работата й е да направлява ракетата към целта. На голям екран се вижда времето, целевата площ в Афганистан и т.н. Мишената е лидер на талибаните на средно ниво. Ескадрилата го е наблюдавала през последните няколко седмици и вече има разрешение да го "удари".

На екрана се вижда гробище на изток, а в западната част е мястото, където "мишената" живее. Отпред е паркиран мотоциклетът, с който талибанинът ходи на срещи. Целият удар е режисиран до секундата. От наблюдението става ясно, че му трябват точно 12 секунди, за да се качи на мотора и да иде до оградата на собственото си имение. Планът е да бъде ударен, докато кара по пътя между дома си и гробището.

"Spade" и друг пилот ще летят в кръг, а дрон модел "Reaper" ще държи мъжа на мушка. Когато кръжащите дронове се махнат, основният трябва да е в позиция да стреля. Всичко това трябва да трае 33 секунди, а мишената трябва да е свалена на 16-ата секунда.

"Събирайки цялата тази информация, ние се уверяваме, че това е правилната мишена и минимализираме вероятността да раним цивилни", обяснява "Spade".

Но тези планирани атаки не са единствените. САЩ предприемат и други нападения, в които на хора като "Spade" е позволено да натиснат спусъка, ако мишената се държи като терорист. В тези случаи е много по-трудно да направиш правилната преценка. А "благодарение" на такава грешка, държаният от "Ал Кайда" заложник Уорън Уейнстейн беше убит.

"Spade" и "Sparkle" отиват до пилотската кабина, създадена извън сградата на ескадрилата. Тя е с размерите на контейнер, с врата в единия край. Вътре тънък килим покрива пода, има монитори и два стола. Няколко климатици бучат, за да охлаждат електрониката.

Осветлението е слабо, така че вниманието на пилота и сензора е фокусирано върху мониторите. Междувременно другият екипаж е готов за тръгване. Reaper вече е във въздуха и лети над целевия район.

"Spade" се намества пред монитора, а "Sparkle" проверява горивото. Вратата е затворена и заключена. Двамата преговарят плана за атаката още веднъж. Всичко това трае 15 минути. После чакат мишената да се появи.

Тя е в къща с висока ограда и желязна порта. Моторът е паркиран отпре. Движение няма. Пилотите казват, че им е интересно през първите 9-10 пътувания, но после става скучно. Налагало им се е с часове да гледат къщи, около които нищо не се случва.

За да останат фокусиран, RPA екипажите си измислят игри, за да убиват времето. Обсъждат най-добрите ресторанти в Лас Вегас, следят спортни резултати, играят бинго и т.н.

Неведнъж са гледали как мишените им ходят до тоалетна, правят секс, дори с животни. Понякога следенето трае 2-3 месеца. Постоянното наблюдение създава интимност и екипажите неволно опознават дори семейството на целта. Знаят в коя джамия ходят и в кое училище са записани децата им.

Два часа след старта на наблюдението, мишената на "Spade" и "Sparkle" най-сетне излиза през вратата. Мъжът е облечен с риза и панталон.

Мерникът започва да се мести, така че човекът да е в средата на екрана. Най-накрая се качва на мотора. На никого не е позволено да влиза в стаята на пилота и сензора. Там е много тихо и спокойно.

Пръстите на "Sparkle" държат мерника върху целта и потреперват. Това й се случва, когато е на път да удари. По време на първата си атака, ръката й направо изтръпнала от тревожност, точно преди да убие 15 бойци в Афганистан.

Мъжът тръгва по черния път. Докато "Sparkle" го следва, "Spade" прави математическите изчисления наум. Разбира, че със скоростта, с която се движи, ще пропусне. Топката е у другия екипаж. Това е късметът на жребия и "Spade" е загубил.

Двамата със "Sparkle" обаче трябва да са подготвени да влязат отново "в игра", в случай, че колегите им пропуснат. "Понякога се надяваш другите да пропуснат, за да е твой ред", признава Ан.

Другият екипаж стреля. Чифт ракети "Hellfire" се приземяват точно в предната част на мотора, а целта е на парчета. "Sparkle" държи мерника заключен, въпреки облака дим и отломките след удара. Тя е там, за да направи оценка на щетите, а и да се справи с усещаното, че си отнел живот на хиляди километри разстояние.

"Когато удариш камион, пълен с хора, има крайници навсякъде. Гледах след един изстрел как човек се влачи по земята без долната част на тялото си. Той умираше бавно. Трябва да гледаш това, нямаш право да извръщаш глава", казва Ан.

Не е стрелбата това, което преследва RPA операторите, а това, което се случва след нея. RPA пилотите и сензори често трябва да останат след удара, за да се уверят, че е успешен и да съберат данни. Обгорени или разкъсани тела често са в центъра на кадъра.

Мишената е мъртва, но не винаги се получава така. Дронът носи около 5-6 кг взривни вещества, така че да се увериш, че целта е ударена от шрапнел, е от ключово значение.

Другият екипаж се оттегля, за да презареди. "Spade" чака над мишената, гледа как цивилни се събират около пушещия мотор, скоро идва и камион. Тялото е натоварено на него.

"Това е просто един труп. Ние правим това, което трябва. Сега отиваме да го гледаме как ще бъде погребан", казва Ан.

Изследване от 2011 г. сочи, че RPA екипажите страдат от висок стрес. Експертите смятат, че причината е в дългите часове работа, нощните смени и насилието, на което стават свидетели.
За разлика от пилотите на изстребители, тези на дронове не се оттеглят след нападението, а остават да гледат касапницата, която са причинили.



"Spade" твърди, че няма проблем с това. Особено след като разбрал, че талибаните използват деца за камикадзета. "Първо съм баща, а после пилот. Ако замесваш невинни деца в такива неща, не ми е особено трудно да те убия", казва той.

Виждал е как талибаните водят група мъже със завързани очи и ги екзекутират насред пътя и не е могъл да направи нищо. "Sparkle" признава, че е плакала, докато гледа как афганистанец бие и влачи жена си. Искало й се да стреля, но не можела. Затова, когато има тази възможност, не я изпуска.

"Ако възнамеряваш да застреляш дете в главата, защото иска да ходи на училище, за мен не е проблем да бъдеш погребан преди залез слънце. Не е нещо, което ме тревожи, защото тези хора биха ме убили за части от секундата", смята Ан.

На края на смяната двамата с колегата й отново гледат записа от удара, обсъждат какви грешки са били допуснати и като цяло са доволни от развоя на събитията. "Spade" съжалява само, че не е могъл да стреля.

След работа Ан отива да се види с приятели и да закуси яйца с бекон. Повечето й близки хора са нейни колеги. "Чувствам се откъсната от света заради нещата, които правя, докато другите живеят нормалния си живот. Трудно комуникирам с други жени, особено с такива, които искат да имат по няколко бебета и да гледат риалитита. Те нямат представа колко е труден животът отвъд нашите граници, както и пред какви опасности може да са изправени децата им за в бъдеще. Тази работа ме накара да не понасям дреболиите и ми отвори очите за ужасите по света", споделя Ан.

Казва, че се е срещала с управител на бар и студент по фармация. Но и двамата живеели в свят, различен от нейния. Сега е омъжена за друг "сензор".

Прибира се, за да разходи кучето. Това е любимият й сутрешен ритуал, защото с хората в парка се познават, но не съвсем. За тях тя не е "Sparkle", а просто Ан.