Със сигурност десетки, дори стотици пораснали си спомнят с носталгия за компютърните клубове от края на 90-те години, в които можеше да разцъкваш Counter Strike в мрежа с приятели срещу стотинки или левче на час.
Други пък се сещат за „Дама" и „Не се сърди човече" - и как като деца са прекарвали времето си. Какво обаче, ако продължиш да играеш и след като пораснеш? Дали заради сериали като „Теория за големия взрив" (който има вече седем сезона) или заради популярната култура в световен мащаб, това вече не е израз на вдетиняване, а чудесен начин за прекарване на времето с приятели.
През последните две-три години в България под настолна игра вече не се разбира само „Не се сърди човече" или „Монополи". Днешната мода на бордовите игри е малко по-различна.
"Игра на тронове" или да се зарибиш
Николай Жеков е юрист по образование, а в свободното си време пише ревюта за бордови игри. Запалил се е по настолните игри преди около година. Всичко започва с подарък - „Игра на тронове" и продължава с над 10 настолни игри от всякакъв тип - някои са по-сложни и изискват развиването на стратегии, а други имат много по-малко правила и дават възможност на по-голям брой играчи да участват.
„Игра на тронове" предлага разиграване на различни сценарии с героите от книгите на Джордж Мартин, които познаваме и от едноименния сериал (за тези, които не са го гледали - определено не е подходящ за деца). Играта е стратегическа и в нея могат да се включат от 3 до 6 души.
„Не знаехме с какво се захващаме", казва Ники, който отчита, че това е една от трудните настолни игри. Докато някои са забавни и без особени усилия в тях могат да играят до 10 души, то други изискват от играчите пълно отдаване и изготвяне на стратегии по седем часа на една игра.
Ники се шегува, че ако на повечето пише, че са за лица над 10 години, то на такива, като „Игра на тронове", трябва да пише „над 18" заради необходимостта да се предвиждат ходове почти като при военна стратегия.
„Последните 10 години са най-големият бум на бордови игри в световен мащаб. Един известен ревюист на настолни игри си беше играл да направи таблица, която е на базата на статистически проучвания", казва Ники като посочва, че интересът към този тип занимания е нараснал в пъти.
Популяризирането на настолните игри
В България през последните две години има нашествие на бордовите игри. Дали защото игрите, които се създават, са по-добри или защото световната мода се пренася в България, настолна игра може да се закупи от почти всяка книжарница, като и изборът е огромен.
Една от най-популярните игри, а може би и най-популярна в България е Dixit. В нея могат да участват от 3 до 12 играчи в зависимост от версията, които имат задачата да измислят асоциации по абстрактни картини. Някои я наричат игра за поети.
Именно с тази игра започва бизнеса си Дея Сиракова преди 3 години, когато създава в София„Каркасон" - клуб за бордови игри. В него срещу 3 лв. за час на човек всеки може да пробва различни игри и да открие своята. Идеята за такова място й хрумва, след като посещава подобни клубове в други държави. Целта на мястото е била да популяризира идеята за настолните игри и всеки да може да опита различни, преди да избере коя да си купи, тъй като цените варират от 40 лв. до около 100 лв.
Първата Dixit си взима от Гърция, а после оборудва клуба и с други игри - стратегии, по-логически и по-забавни игри, за да има за всекиго по нещо. Сред по-популярните игри са и „Саботьор", „Миш-маш", „Take it easy", „Дженга". Играят се и много стратегически игри - Каркасон, „Заселниците на Катан", Ticket to Ride. "Игрите, които са се утвърдили по някакъв начин като много добри не само в България, те завладяват, дори да не си играч", казва Дея.
В клуба идват да играят различни хора, основно на възраст между 20 и 30 години. Идват и семейства с деца през почивните дни. „Това е нов начин да си прекарваш времето с приятели. Винаги могат да се разнообразят с игра", казва Дея.
Още пространства
От години идея за създаването на подобно пространство имат и създателите на „Трите трола". От два месеца клубът се намира на ул. „Оборище" в София. Там могат да се играят класики като „Монопол", но и всички популярни настолни игри - „Каркасон", „Dixit", „Заселниците на Катан", „Игра на тронове" и др. Срещу вход от 3 лв. посетителите могат да играят всичко. Най-възрастните редовни посетители са двойка на над 50 години, разказва Петър Хераков - един от тримата създатели на клуба.
Насочен към почитателите на по-стратегическите игри е клуб The Game. Започва като онлайн магазин и пространство в „Младост" за игра на Magic The Gathering - игра с карти, която представлява битка между магьосници. Миналата година намира магазинът намира и своето физическо пространство в центъра. Клубът не разполага с много игри под наем, но всеки може да донесе своята игра в магазина и да заеме маса с приятели срещу 10 лв., а ако играта е закупена от тях, масата е безплатна.
В България се организират и турнири за различни игри, които се правят от вносителите на конкретната игра, а след като се създават все повече клубове, вероятно турнирите ще се пренесат там.
И все пак основната цел на настолните игри е забавлението. Те сплотяват цялата компания - независимо дали ще се играят по-леки или стратегически игри, това е вариант за прекарване на времето с онези приятели, които не са част от Facebook колекцията.
Все пак, ако в края на 90-те компютрите все още бяха по-скоро новост, сега те са ежедневно задължение в работата при почти всички професии. Може би и затова все повече хора избират да кръстосват мечове и асоциации около масата с приятели - на разговор, чаша бира и настолна игра.
Ето една малко по-адекватна статия. Обаче наистина започва да ме дразни хора, които не са пипвали през живота си настолна игра да пишат за настолни игри. http://podmosta.bg/%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%BE-%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B8-%D0%BD%D0%B5-%D1%81%D0%B0-%D1%81%D0%B0%D0%BC%D0%BE-%D0%B7%D0%B0-%D0%BD%D1%8A%D1%80%D0%B4/