Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Никой няма да види най-абсурдния филм за Джеймс Бонд

Шон Конъри е сред сценаристите на проваления проект "Бойна глава", станал причина за съдебни дела и скандали.
Шон Конъри е сред сценаристите на проваления проект "Бойна глава", станал причина за съдебни дела и скандали.

Джеймс Бонд е правил доста запомнящи се неща във филмовия си живот - от избягване на лазерни изстрели в космическа станция до каране на невидима кола през ледник.

Но има едно нещо, което никога не му се е случвало - да деактивира робот-акула, която пренася атомна бомба в канализацията на Манхатън. Но най-популярният таен агент в света замалко можеше да стори и това.

През 1976 г. се появява сценарий за филм за Бонд, в който основен акцент са стадо дистанционно контролирани роботи-акули, превърнати в ядрено оръжие.

Заглавието на потенциалния филм е Warhead, а един от тримата му сценаристи е не някой друг, а самият Шон Конъри – първият актьор, влязъл в кожата на Агент 007 на големия екран.

Сред сценаристите на филма е и Кевин МакКлори, който се познава с автора на книгите за Бонд - Иън Флеминг, преди която и да била от тях да се превърне във филм. МакКлори сам по себе си е почти толкова Бонд-образ, колкото и самият Флеминг. Писателят е пътуващ по цял свят бивш разузнавач от британския флот, който има удивителен апетит за цигари и алкохол. МакКлори от своя страна е красив ирландски плейбой, който преди това е служил в британската търговска флота и за известно време е бил сгоден за Елизабет Тейлър.

Той също така е и сценарист, продуцент и режисьор на филм, наречен "Момчето и мостът". Така че, когато пита Флеминг дали ще му разреши да направи първия филм за Бонд, писателят решава, че МакКлори е идеалният човек за тази работа.

Планът на МакКлори е не да адаптира някой от издадените романи на Флеминг, а двамата да измислят нов сюжет с помощта на утвърден сценарист - Джак Уитингам. Няколко чернови на сценария са завършени като някои от тях са по-добри от другите. В един от ранните варианти агент 007 е под прикритие като кабаретен шоумен, научен на сценично поведение от Ноел Кауърд и Лорънс Оливие.

За щастие, в последния вариант на сценария сюжетът се концентрира върху международен престъпен консорциум, наречен Спектър - организация, която до този момент не е присъствала в който и да е от досегашните романи за Бонд.

Един от членовете на тази организация – Ларго, трябва да открадне две ядрени ракети на НАТО, но Бонд го проследява до Бахамите, преди Ларго да успее да ги изстреля. Флеминг е доволен от замисъла, но не и от заглавието — "78° западна ширина". Така го заменя със собствено: "Тъндърбол".

За известно време изглежда вероятно филмът да се превърне в реалност, а може би дори да е режисиран от Алфред Хичкок. Ричард Бъртън е обсъждан като вариант за ролята на агента от тайните служби, който е и любител на мартинито. Флеминг обаче започва да изпитва подозрения дали МакКлори има достатъчно опит, за да направи истински шпионски блокбъстър. Заради това решава да използва сценария на "Тъндърбол" за основа на следващия си роман.

За съжаление, така и не си прави труда да го обсъди с двамата души, които са свършили повечето работа по сценария.

МакКлори предявява съдебен иск. След две дела решението гласи, че следващите издания на романа "Тъндърбол" трябва да признаят авторството на МакКлори и Уитингам, както и че МакКлори запазва правата за филмови и телевизионни екранизации на този сюжет.

Междувременно двама продуценти — Албърт "Къби" Броколи и Хари Залцман, стартират собствена поредица от филми за Бонд с участието на Шон Конъри. Тяхната компания Eon продуцира "Д-р Но" през 1962-а, последван от "От Русия с любов" и "Голдфингър". Решени "Тъндърбол" да бъде четвъртият им филм за Бонд, те се споразумяват с МакКлори името му да бъде упоменато като продуцент и той да има правото да направи римейк на "Тъндърбол" 10 години по-късно.

Вероятно разчитат или зрителите, или МакКлори да изгубят интерес към агент 007, преди да е минало въпросното десетилетие.

Оказва се, че грешат и за двете. Премиерата на "Тъндърбол" е през 1965 г., а когато настъпва 1975-а, МакКлори оповестява, че римейкът му ще бъде реализиран без Броколи и Залцман. Той дори избира заглавие, което да затвърди претенциите му върху екранния шпионин - "Джеймс Бонд: Агент от тайните служби".

Шон Конъри в първата екранизация на "Тъндърбол" от 1965 г.

Лиценз за забавление

Сякаш това не е достатъчно провокативно. МакКлори специално се постарава да подразни конкурентите си от Eon, като наема двама съсценаристи, които някога са си сътрудничили с тях.

Първият от тях е Лен Дейтън, чиито три романа били екранизирани на голям екран с участието на Майкъл Кейн и продуцирани от Залцман - "Досието Икпрес", "Погребение в Берлин" и "Мозък за един милиард долара".

Вторият съсценарист е самият Шон Конъри, който зарязва своя "Валтер PPK" и водоустойчивата си прическа след "Диамантите са вечни" през 1971-а.

Актьорът никога преди това не е писал сценарий – и всъщност и никога след това не написва друг, но не това била идеята. В хрониката от Робърт Селърс, която разглежда съдебната сага между Флеминг, МакКлори и Eon — "Борбата за Бонд", авторът твърди, че "истинският мотив [на МакКлори] бил да свърже името на Конъри със своя проект за Бонд по какъвто и да е начин".

Независимо колко малко или много допринася Конъри към сценария, резултатът е достатъчно вълнуващ, за да убеди Paramount да финансира филма, преименуван на "Бойна глава". И в него определено има неща, каращи читателя/зрител да се размечтае.

Въпреки че тримата сценаристи приблизително следват сюжета на "Тъндърбол", от време на време те поемат и в други посоки, на моменти навлизайки в пародийност в стила на Остин Пауърс.

В сценария има момиче на Бонд на име Джъстин Лавзит - игра на думи с английското "loves it", което води до репликата на Бонд"Обича ли го?". Има и абсурдна сцена, в която Бонд прави секс с Фатима Блъш (всъщност агент на Спектър), докато чистачката му Ефи (също агент на Спектър), се крие под леглото. Веднага след това двама души нахлуват в апартамента на агент 007 в Белгревия, но той се справя с тях с карате-ритници и шут в слабините, след което научава, че през цялото време са били на негова страна. Двамата мъже, както му казват в централата на MI6, са "донякъде засегнати".

Друга разлика между "Тъндърбол" и "Бойна глава" е безумно забавната кулминационна сцена в Ню Йорк, в която Бонд се бори с механични акули в канализацията, след което прелита с парашут до главата на Статуята на свободата за брутална битка с гангстери от Спектър.

Смайващо е колко много общо има "Бойна глава" с филма за Бонд, по който Eon работят по същото време. В "Шпионинът, който ме обичаше" с Роджър Мур подводната бърлога на злодея е подозрително сходна с тази, описана в сценария от Дейтън и компания: "Гигантска бяла и футуристична тръбообразна конструкция се издига от океана".

Финалната схватка на борда на луксозна спасителна капсула също може да бъде открита в сценария на "Бойна глава". Ако вземете предвид и акулите и откраднатото ядрено оръжие, сходствата между "Бойна глава" и "Шпионинът, който ме обичаше" карат всеки да повдигне вежда в стила на Роджър Мур.

Роджър Мур като Бонд в "Шпионинът, който ме обичаше".

Реакцията на МакКлори е още по-крайна. Той иска забранителна заповед срещу филма на Eon, но Eon вече на свой ред са изискали забранителна заповед срещу неговия. Така всяка страна твърди, че другата е плагиатствала от нейния сюжетен материал.

Предпазливи да не попаднат в юридически кръстосан огън, Конъри и Paramount се оттеглят от проекта. "Шпионинът, който ме обичаше" става реалност, "Бойна глава" — не.

Това не означава, че МакКлори се отказва. През 1983 г. той и друг продуцент — Джак Шварцман, завършват не толкова амбициозен римейк на "Тъндърбол" — "Никога не казвай никога", а през 90-те години прави и трета версия - "Бойна глава 2000".

Но към този момент въпросът, който мнозина отдавна си задават, става твърде оглушителен, за да бъде игнориран: на кого е нужна още една поредица за Бонд, когато тази на Eon вече е толкова успешна?

И все пак е трудно да не изпита човек малко съчувствие към МакКлори, особено докато гледаш "Шпионинът, който ме обичаше" — шеговитата морска шпионска история, която е толкова сходна с неговия замисъл, разработен с помощта на Дейтън и Конъри.

И е трудно да чуеш основната песен на филма, без да се запиташ дали конкурентите му в Eon не са му пратили с нея иронично, предизвикателно послание: "Nobody Does It Better" ("Никой не го прави по-добре").

Най-четените