Как смятате, дали всеки има дарба, за която не предполага? Може ли едно предизвикателство да извади на бял свят литературния ви талант? Гергана Турийска е убедена в това.
Ето ви причината за съществуването на Пощенската кутия за приказки. Формално червената месингова поща, поставили началото, вече я няма.
Но затова пък хората продърлжават да пращат текстовете си по предварително зададена тема в ункалния проект за истории вече втора година. И резултатът е налице - чудесни импровизации във всевъзможни жанрове. Това е приказната кореспонденция, която снощи имаше своето дванадесето издание.
Г-ца Турийска не би искала името й да се появява твърде често тук. Идеята е кутията да е толкова мащабна случка, че да няма значение кой я е измислил и кога. И все пак началото е от есента на 2010, когато излиза книгата "Приказка за вечността" в съавторство със Стоян Динков.
На премиерата всеки може сам да напише любовно писмо, подобно на героите от страниците и да го пусне в специална червена поща. Получават се над 100 текста, повечето от които анонимни.
Да изразиш емоция, без непременно да се подписваш под нея е в основата на поректа. Така се появява нуждата и от професионални четци в начинанието. Те представят пред публиката онези текстове, чиито автори биха желали просто да останат сред публиката и да наблюдават ефекта от написаното.
Най-често жанрът са разкази или есета. В повечето случаи хората наблягат на това да отразят лични истории. Има едно особено удоволствие в това да кажеш истината и да присъстваш в клуба, за да видиш и чуеш реакциите на хората - твърди Гергана.
Писане заради самото писане. Няма награда, няма популярност. Идеята е да бъдат провокирани хората с литература в кръвта, която все още не е имала възможност да излезе на бял свят.
Темата от снощи е „Аз си знаех, че така ще стане". Десет са селектираните творби, представени или от авторите им, или от симпатични публични личнности с респект към словото. Мястото е столичният клуб Studio 5. Публиката не е многобройна, но затова пък добонамерена и позитивна.
Текстовете варират между есета, разкази и поезия. Високото художествено майсторство не е приоритет, тук става дума за обмен на енергия. И тя наистина е налице. Само присъстващите могат да усетят удоволствието от писането и четенето пред съмишленици.
Да пишеш и да имаш трибуна, от която написаното да достигне до по-широк кръг. Това е мечтата на всеки автор и Пощенската кутия дава уникална възможност в това отношение. Разбира се, не всички текстове са велики, някои от авторите тепърва прохождат, други все още не са намерили себе си, но това е смисълът на литературната провокация. Без Пощенската кутия къде бихте изпратили онова, за което пишете ден след ден?
Следващото издание на Кутията ще е през септември. Темата все още е неизвсетна. Ако ви се пише, усещате нуждата от това и литературата ви изкушава - не се колебайте да участвате. Победители, напомняме ви, няма. Нито победени. И входът винаги е свободен.
Бойко Борисов – доставчик на мечти ??? Мутрата твърди, че осъществявал мечти….. Невероятна наглост !!! Мутрата – комунист, слугата на червената мафия, ИПОНеца трафикант, изпълнява мечти ??? Та нали точно Бойко Борисов похарчи за АЕЦ Белене над 600 милиона за трите години и щеше да го строи, ако не бяха свършили парите в резерва !!! Нали точно БОЙКО открадна и похарчи и резерва на НЗОК от 1.4 милиарда !!!! Нали точно при ГЕРБавото управление станахме най-бедни и нещастни не само в Европа ??? Сега сме повече недолекувани, безработицата расте, болници и училища се затварят, младите бягат в чужбина, топ-мафията е не-досегаема, а по села и градове върлуват безнаказано цигански и мутренски банди. Но в страната се разиграва Театър от лъжи и фалшиви спектакли, удавени в бирата на Мишо Бирата или бензина за Златев-Лукойл, подсладени обилно със захарта на Гриша Ганчев !!! И търсим не само таланти, но и братя Галеви……Когато парите в една държава свършат, се появяват трафикатни на мечти. МЕЧТИ, Бойко Борисович, ти пласираш мечти за всички …..
"...Без Пощенската кутия къде бихте изпратили онова, за което пишете ден след ден?" Хъх...аз пък мислех, че е по-лесно да го пращат в Webcafe... По-лесно ми е да прочета "глупостите" на някой тук, отколкото да се вдигна и специално да отида някъде... Извинявам се, че ползвам думичката "глупости", но не винаги нещо, дори и добре написано е достатъчно интересно и/или стойностно.
Пълно с писатели... сега остава да намерим от някъде и кой да чете
И аз съм скептично настроена, въпреки че звучи красиво. Губи се ефектът на динамиката в една интерактивна медия като Уебкафе, да речем. Примерно тука има много и различни статии, много и различни коментиращи. Нещата някак си се навързват и на мен много ми харесва как някои по-умели списвачи играят със значенията и дори се получава някаква идейна нишка между темите, която я правят самите коментатори.
В интернет разликата между писател и читател сериозно е размита - а жанровете претърпяват метаморфози и вървят към интерактивност.
Имам малка забележка.Да кажеш истината не е удоволствие,а суета!Истинското удоволствие идва само ако можеш ДА ДОКАЖЕШ ИСТИНАТА.Всичко останало е ала-бала.
Чукча не читател, чукча писател ...