Едва ли има човек, който да не познава логото в червено и жълто с голямо извито "M". McDonald's предизвиква различни асоциации - едни го обожават, а други откровено го презират с обвиненията, че е отговорен за нарастващата епидемия от затлъстяване. За популярността на веригата за бързо хранене допринасят още повече и съдебните битки на Джейми Оливър срещу хамбургерите и бързата храна.
Веригата ресторанти носи името на братята Ричард и Морис МакДоналдс, но зад успеха й стои съвсем друг човек - роденият на 5 октомври 1902 Рей Крок.
Ветеран от Първата световна война, когато лъже за възрастта си и става шофьор на линейка, бивш джаз музикант и човек с добър бизнес нюх - Крок е в списъка на Time на стоте най-важни личности на XX век.
През 50-те години на миналия век той работи като продавач на миксери за производство на млечен шейк с марката "Prince Castle", но акциите на фирмата бързо започват да се сриват заради конкурентите й и тя започва да разпродава оборудването си. По това време двамата братя МакДоналд поръчват осем от машините, което веднага привлича вниманието на Крок.
Той е заинтригуван защо са им необходими толкова много машини за млечен шейк и решава да провери на място в Сан Бернардино, щата Калифорния. Рей е впечатлен от работата на двамата братя и от стандарта, който поддържат в ресторантите си. Кухните им са чисти, модерни и добре механизирани, а персоналът е професионално обучен. Тогава McDonald's продават само няколко неща - хамбургер, пържени картофки, безалкохолни напитки и млечен шейк.
Крок вижда огромен потенциал в този бизнес.
По това време подобен тип заведения са посещавани предимно от рокери и тийнейджъри, но той иска да им даде по-различен имидж. Братята МакДоналдс не вярват, че бизнесът им може да се разрасне особено, но Рей е на друго мнение.
Първият ресторант, който е резултат на съвместната работа на Крок с Ричард и Морис МакДоналд, е отворен на 15 април 1955-а в Дес Плейнс, Илинойс и веднага става успешен. Това поставя основите на корпорацията McDonalds.
Шест години по-късно Крок купува бизнеса от братята за 2,7 милиона долара. След удръжката на данъците Ричард и Морис получават по 1 милион долара. Тогава те казват, че са доволни от сделката. Ричард допълва, че не съжалява изобщо, че са продали McDonalds.
За десет години - от 1955 до 1965-а - в САЩ са отворени над 700 ресторанта от веригата, чийто пример след това ще последват други ресторанти за бързо хранене като KFC и Burger King.
Защо обаче именно Рей Крок успява да превърне няколко малки заведения в световен феномен?
От една страна Крок се оказва изключително амбициозен и педантичен в начинанието си. Той вижда потенциал в идеята на Ричард и Морис и не се колебае да поеме контрола, за да разработи тяхната идея в нещо по-мащабно.
По-важното е, че Рей първи въвежда стриктни стандарти във веригата за бързо хранене.
Размерът на порциите, техните съставки, начинът по който са приготвени и по който са опаковани - всичко е унифицирано и еднакво за всеки ресторант в който и да било град на САЩ. Влизайки в McDonald's във всеки един щат качеството и вкусът са едни и същи.
Същото се отнася и за персонала, към който Крок има високи изисквания. За разлика от другите закусвални, той държи служителите на неговата верига да са с чисти и изгладени униформи и да минат през специално обучение, преди да започнат работа.
Когато поема ресторантите за бързо хранене, Крок изпраща писмо до своя стар познат Уолт Дисни с идея да отвори свой ресторант в някои от неговите паркове. Дисни е съгласен, но при условие, че цената на картофките от 10 стане 15 цента. Въпреки че би придобил още по-голяма популярност от преди, Рей отказва да разочарова клиентите си по този начин и отказва офертата на Дисни.
Крок държи цените на McDonald's да са максимално достъпни - принцип, който до голяма степен се спазва и до днес.
Дори и най-бедните могат да си позволят един хамбургер в McDonald's.
През 1974-а Рей се пенсионира като изпълнителен директор на компанията и се отдава на друга своя страст освен бизнеса - бейзболът. Той купува бейзболният отбор на Сан Диего и въпреки, че тимът му няма много успехи, присъствието на Крок на трибуните винаги е добре дошло. Той остава собственик на отбора до смъртта си през 1984-а.
След това зетят на Крок - Балард Смит - поема бизнеса и управлението на веригата McDonald's. Компанията влиза и в списъка на най-големите работодатели в света - само в САЩ един от всеки осем американци е работил за McDonald's в някакъв етап от живота си. В момента веригата наброява около 37 000 ресторанта в повече от 100 държави на шест континента.
Кого да фък го интересува верига за бързо хранене в която не бих завел и кучето си??? Глупости говоря... не бих нахранил бездомно животно с тази помия която не се разпада и не се разваля. Пак говоря глупости... самото животно не би я вкусало...
Това , което прави този джънк печеливш е нечовешката експлоатация на персонала. 11млн годишна заплата за отговорните фактори и под 6.5 на час за работниците на нулеви договор и във Великобритания
Ей затова американците не си дават оръжията. На времето четох един роман от Джек Лондон - "Сияйна зора". И там ставаше дума за печеливш бизнес модел и конспирация за неговото превземане. Та накрая трябваше да се намеси "Колт", за да си дойдат нещата на място (без проливане на кръв). Явно винаги ще има две или повече гледни точки. Едни ще виждат рационалното и взаимно изгодното: реда, чистотата, стандартите, прогреса. Други ще виждат далавери, конспирации и шуро-учинайщина. Важното е кой как гледа и кой къде избира да принадлежи. Успехът и щастието са следствие от избора, който правим.
Успехът на МакДоналдс се дължи единствено на невероятно простото и гениално прозрение,че когато човек няма богат избор или/и той е рискован,винаги ще предпочете надеждността и предвидимостта на храната на МакДоналдс! Тя е надеждна дори и в страни като Индия,където изненадите в храната могат да имат сериозни последици и дълго прекарване в кенефа. Колкото е да е шокиращо,но дори и французите и италианците масово нагъват бургерите на МакДоналдс точно защото знаят от какво се правя,и че са с доказано "обикновено" качество и затова им имат доверие. МакДоналдс процъфтяват не защото предлагат някакъв кой знае какъв страхотен продукт,а защото нито една социална група по света,не им налага вето,ако използваме парламентарният език. Докато с другите хранителни продукти съвсем не е така. С други думи,няма нормален човек на земята,който искрено да мрази МакДоналдс! Няма с какво да аргументира омразата си. П.П. Пицата е същата гениална история:универсална храна,която всички търпят,и тя е допустима при всякакви обстоятелства,освен,може би,при тържествен прием. Но и тогава може да се приготви някоя по засукана. С хамон серано и биволска моцарела например.
дедогош, (почти) напълно съм съгласен с теб,но все пак е важно също и КАКВО ядеш. Един на пръв поглед страничен пример. Един от нашата махала пиеше по малко,но редовно "твърд" алкохол,а друг - почти всеки ден по шест-седем бири. И двамата са от едно поколение. Но този с "твърдата" пиячка получи цироза на черният дроб и ритна камбаната. Докато другият няма никакви признаци да е "пътник". С храната нещата стоят по същият начин.