Едва ли има човек, който да не познава логото в червено и жълто с голямо извито "M". McDonald's предизвиква различни асоциации - едни го обожават, а други откровено го презират с обвиненията, че е отговорен за нарастващата епидемия от затлъстяване. За популярността на веригата за бързо хранене допринасят още повече и съдебните битки на Джейми Оливър срещу хамбургерите и бързата храна.
Веригата ресторанти носи името на братята Ричард и Морис МакДоналдс, но зад успеха й стои съвсем друг човек - роденият на 5 октомври 1902 Рей Крок.
Ветеран от Първата световна война, когато лъже за възрастта си и става шофьор на линейка, бивш джаз музикант и човек с добър бизнес нюх - Крок е в списъка на Time на стоте най-важни личности на XX век.
През 50-те години на миналия век той работи като продавач на миксери за производство на млечен шейк с марката "Prince Castle", но акциите на фирмата бързо започват да се сриват заради конкурентите й и тя започва да разпродава оборудването си. По това време двамата братя МакДоналд поръчват осем от машините, което веднага привлича вниманието на Крок.
Той е заинтригуван защо са им необходими толкова много машини за млечен шейк и решава да провери на място в Сан Бернардино, щата Калифорния. Рей е впечатлен от работата на двамата братя и от стандарта, който поддържат в ресторантите си. Кухните им са чисти, модерни и добре механизирани, а персоналът е професионално обучен. Тогава McDonald's продават само няколко неща - хамбургер, пържени картофки, безалкохолни напитки и млечен шейк.
Крок вижда огромен потенциал в този бизнес.
По това време подобен тип заведения са посещавани предимно от рокери и тийнейджъри, но той иска да им даде по-различен имидж. Братята МакДоналдс не вярват, че бизнесът им може да се разрасне особено, но Рей е на друго мнение.
Първият ресторант, който е резултат на съвместната работа на Крок с Ричард и Морис МакДоналд, е отворен на 15 април 1955-а в Дес Плейнс, Илинойс и веднага става успешен. Това поставя основите на корпорацията McDonalds.
Шест години по-късно Крок купува бизнеса от братята за 2,7 милиона долара. След удръжката на данъците Ричард и Морис получават по 1 милион долара. Тогава те казват, че са доволни от сделката. Ричард допълва, че не съжалява изобщо, че са продали McDonalds.
За десет години - от 1955 до 1965-а - в САЩ са отворени над 700 ресторанта от веригата, чийто пример след това ще последват други ресторанти за бързо хранене като KFC и Burger King.
Защо обаче именно Рей Крок успява да превърне няколко малки заведения в световен феномен?
От една страна Крок се оказва изключително амбициозен и педантичен в начинанието си. Той вижда потенциал в идеята на Ричард и Морис и не се колебае да поеме контрола, за да разработи тяхната идея в нещо по-мащабно.
По-важното е, че Рей първи въвежда стриктни стандарти във веригата за бързо хранене.
Размерът на порциите, техните съставки, начинът по който са приготвени и по който са опаковани - всичко е унифицирано и еднакво за всеки ресторант в който и да било град на САЩ. Влизайки в McDonald's във всеки един щат качеството и вкусът са едни и същи.
Същото се отнася и за персонала, към който Крок има високи изисквания. За разлика от другите закусвални, той държи служителите на неговата верига да са с чисти и изгладени униформи и да минат през специално обучение, преди да започнат работа.
Когато поема ресторантите за бързо хранене, Крок изпраща писмо до своя стар познат Уолт Дисни с идея да отвори свой ресторант в някои от неговите паркове. Дисни е съгласен, но при условие, че цената на картофките от 10 стане 15 цента. Въпреки че би придобил още по-голяма популярност от преди, Рей отказва да разочарова клиентите си по този начин и отказва офертата на Дисни.
Крок държи цените на McDonald's да са максимално достъпни - принцип, който до голяма степен се спазва и до днес.
Дори и най-бедните могат да си позволят един хамбургер в McDonald's.
През 1974-а Рей се пенсионира като изпълнителен директор на компанията и се отдава на друга своя страст освен бизнеса - бейзболът. Той купува бейзболният отбор на Сан Диего и въпреки, че тимът му няма много успехи, присъствието на Крок на трибуните винаги е добре дошло. Той остава собственик на отбора до смъртта си през 1984-а.
След това зетят на Крок - Балард Смит - поема бизнеса и управлението на веригата McDonald's. Компанията влиза и в списъка на най-големите работодатели в света - само в САЩ един от всеки осем американци е работил за McDonald's в някакъв етап от живота си. В момента веригата наброява около 37 000 ресторанта в повече от 100 държави на шест континента.
Кого да фък го интересува верига за бързо хранене в която не бих завел и кучето си??? Глупости говоря... не бих нахранил бездомно животно с тази помия която не се разпада и не се разваля. Пак говоря глупости... самото животно не би я вкусало...
"... съдебните битки на Джейми Оливър срещу хамбургерите и бързата храна." Няма как Оливър да води битки срещу хамбургерите, понеже той самият е известен с хамбургерите си. Съдебното дело беше срещу начина на обработка на месото в Макдоналдс.
"Кого да фък го интересува верига за бързо хранене в която не бих завел и кучето си???" - абе как така все не водите и кучето си там, па на Славейков и до Съдебната не може и яйце да падне. Брех, и Биг брадър ефекта - никой не гледа, а всички знаят какво става. То и с Мак Доналдса така - никой не ходи, ама все пълно. "Няма как Оливър да води битки срещу хамбургерите, понеже той самият е известен с хамбургерите си. " - последното, с което е известен Джейми, е хамбургери. "Съдебното дело беше срещу начина на обработка на месото в Макдоналдс" - съдебното дело беше една рекламна шумотевица. Джейми Оливър да не мислиш, че готви мега-гига-ултра органик храна? Или вярваш на всичко, което ти показват по 24Kitchen? И, отново, е-мил, е-драг, това, че Джейми "води битка срещу хамбургерите", не означава, че Джейми иска да "забранява хамбургерите" или някакви подобни. Това е хипербола. Когато някой писател напише "той водеше битки срещу канари", ти какво си представяш - че се бие с камънаци ли?
Kenny McCormick | 05.10.2017 22:32 "последното, с което е известен Джейми, е хамбургери." Абе, човекът водеше ТВ предаване със заглавие "Jamie's 15-Minute Meals". В което естествено имаше и хамбургери: cheese burger, italian burger, ultimate burger и какво ли още не. А сега бръкни в Гугъл с търсене Jamie Oliver hamburger chef и виж колко резултати ще ти изкара! https://www.google.bg/search?q=jamie+oliver+hamburger+chef * * * Kenny McCormick | 05.10.2017 22:32 "... съдебното дело беше една рекламна шумотевица. Джейми Оливър да не мислиш, че готви мега-гига-ултра органик храна? Или вярваш на всичко, което ти показват по 24Kitchen?" Единственото, което казах е, че не е водил съдебни битки срещу бързата храна. Най-тъпото нещо в един спор е да си измисляш твърдения и сам да си ги оборваш... не че съм очаквал друго от теб.
Това , което прави този джънк печеливш е нечовешката експлоатация на персонала. 11млн годишна заплата за отговорните фактори и под 6.5 на час за работниците на нулеви договор и във Великобритания
"Абе, човекът водеше ТВ предаване със заглавие "Jamie's 15-Minute Meals" - водеше. Даже и книга има. Не претендирам, че съм го гледал минута по минута и че съм чел страница по страница, но и в двете има предимно някакво пиле с някакви ориз/ паста/ зеленчуци и, уаааал, ето ви ястие. Има и хамбургери де, но ти като типичен буквояд го изкара все едно Джейми Оливър е посветил живота си на хамбургерите. "А сега бръкни в Гугъл с търсене Jamie Oliver hamburger chef и виж колко резултати ще ти изкара!" - бъркам точно с твоя линк. Първото, което ми излиза, са делата му срещу МакДоналдс. В смисъл, защо доказваш моята, а не твоята теза? "Единственото, което казах е, че не е водил съдебни битки срещу бързата храна." - отвори собствения си линк.
Kenny McCormick | 06.10.2017 08:50 "... и в двете има предимно някакво пиле с някакви ориз/ паста/ зеленчуци и, уаааал, ето ви ястие. Има и хамбургери де, но ти като типичен буквояд го изкара все едно Джейми Оливър е посветил живота си на хамбургерите." Много си смешен, когато приписваш собственото си буквоядство на другите. Казах, че Оливър е известен с хамбургери и бърза храна - и според теб също е така. Сам каза, че освен предаване има и книга, и даже цитираш бързи рецепти от нея. * * * Kenny McCormick | 06.10.2017 08:50 "... бъркам точно с твоя линк. Първото, което ми излиза, са делата му срещу МакДоналдс." Ами да беше прочел това, което излиза? Къде видя, че е водил съдебни битки срещу хамбургерите и бързата храна? Излиза само това, което казах: дело срещу начина на обработка на месото в една конкретна фирма, а не срещу бързата храна като явление. Нито срещу хамбургерите като вид ястие. Пък и да беше обърнал внимание, че повечето статии го наричат "hamburger chef"? Не съм буквояд, но ако трябваше да избирам бих предпочел да съм буквояд, отколкото да лъжа в статии или в коментари. Лъжата е противна независимо дали е от мързел както правят в Уебкафе или е напълно съзнателно като теб.
e-mIl40, ти, както винаги търсиш да се заядеш с някой.Но не видях състоятелен коментар по темата на статията, а именно, че МакДоналдс е станал голяма (огромна) верига от печеливши заведения.И то не благодарение на създателите на името му.Това е интересното.Ама избирателното четене ти е хлопнало капаците и съм забелязал, че при теб това е основен принцип. Джейми Оливър си прави успешна реклама с борбата си против неправилното хранене, понеже на Острова всеки трети (заедно с децата) е с наднормено тегло.Което обаче не е благодарение на разни (забележи! - разни) вериги за бързо хранене, а за това, че непрекъснато плюскат често и по много.Ако щеш, яж само здравословно , ама по 5 пъти на ден и по много, да те видя след месец къде ще си в здравното си развитие. И ти го казвам като човек с опит, а опита ми се базира на момента, в който спрях цигарите.Здравословното папане на разнообразна храна (добре готвя ), но по 5 пъти на ден, ми докара 18 кила отгоре само за 4 месеца. После някой трябва да е виновен - ми не - виновен си е потребителя. И аз хапвам във въпросната верига от време на време (от време на време!!!!) понеже ми харесват пържените им картофки . За теб препоръчвам, ако не си го гледал, филма "Super Size Me".Ще ти станат ясни много неща.Но едно от тях е много важно - само и единствено потребителя определя къде, какво, как и колко ще яде. Не защитавам никого в случая.Ама ти зЕми си отвори очите, и не карай по диагонал четенето, само за да извадиш есенция, с която да се заядеш с някой от коментиращите (което ти е основен принцип). Статията е интересна, защото показва как се постига успех, и как се прави печеливш бизнес за милиарди.Когато ти самия го постигнеш, лично ще ти ръкопляскам.До тогава чети внимателно, и вниквай в целия текст, а не в половината.
Ей затова американците не си дават оръжията. На времето четох един роман от Джек Лондон - "Сияйна зора". И там ставаше дума за печеливш бизнес модел и конспирация за неговото превземане. Та накрая трябваше да се намеси "Колт", за да си дойдат нещата на място (без проливане на кръв). Явно винаги ще има две или повече гледни точки. Едни ще виждат рационалното и взаимно изгодното: реда, чистотата, стандартите, прогреса. Други ще виждат далавери, конспирации и шуро-учинайщина. Важното е кой как гледа и кой къде избира да принадлежи. Успехът и щастието са следствие от избора, който правим.
Успехът на МакДоналдс се дължи единствено на невероятно простото и гениално прозрение,че когато човек няма богат избор или/и той е рискован,винаги ще предпочете надеждността и предвидимостта на храната на МакДоналдс! Тя е надеждна дори и в страни като Индия,където изненадите в храната могат да имат сериозни последици и дълго прекарване в кенефа. Колкото е да е шокиращо,но дори и французите и италианците масово нагъват бургерите на МакДоналдс точно защото знаят от какво се правя,и че са с доказано "обикновено" качество и затова им имат доверие. МакДоналдс процъфтяват не защото предлагат някакъв кой знае какъв страхотен продукт,а защото нито една социална група по света,не им налага вето,ако използваме парламентарният език. Докато с другите хранителни продукти съвсем не е така. С други думи,няма нормален човек на земята,който искрено да мрази МакДоналдс! Няма с какво да аргументира омразата си. П.П. Пицата е същата гениална история:универсална храна,която всички търпят,и тя е допустима при всякакви обстоятелства,освен,може би,при тържествен прием. Но и тогава може да се приготви някоя по засукана. С хамон серано и биволска моцарела например.
дедогош, (почти) напълно съм съгласен с теб,но все пак е важно също и КАКВО ядеш. Един на пръв поглед страничен пример. Един от нашата махала пиеше по малко,но редовно "твърд" алкохол,а друг - почти всеки ден по шест-седем бири. И двамата са от едно поколение. Но този с "твърдата" пиячка получи цироза на черният дроб и ритна камбаната. Докато другият няма никакви признаци да е "пътник". С храната нещата стоят по същият начин.
dedogo6 | 06.10.2017 13:04 "e-mIl40, ти, както винаги търсиш да се заядеш с някой.Но не видях състоятелен коментар по темата на статията..." То се вижда кой пише коментари по статиите и кой ме следва за да се заяде. Че какво толкова има да и се коментира на статията? Само преди 5-6 месеца Уебкафе публикува почти същата. Изтупват праха от стари теми, щото нямат ресурс да генерират съдържание, нито достатъчно преводачи да преписват чужди статии. Освен ако не става дума за скрита реклама на МакДоналдс или на скорошния филм за Рей Крок? * * * dedogo6 | 06.10.2017 13:04 "избирателното четене... Ако щеш, яж само здравословно , ама по 5 пъти на ден... За теб препоръчвам, ако не си го гледал, филма "Super Size Me"... не карай по диагонал четенето, само за да извадиш есенция, с която да се заядеш с някой от коментиращите... " Е-хе-е... цяла страница изписа с дърдорене и накрая пак не си по същество. Че на всичкото отгоре и нагло лъжеш, че се заяждам с коментиращите, след като очевадно е обратното - ти самият се заяждаш. И какво общо имат всичките ти глупости за "Super Size Me" и здравословното хранене с моя коментар? След цялото ти бръщолевене фактът си остава факт - Оливър не води дела срещу бързата храна, а срещу некачествените продукти на МакДоналдс. А грешният израз в статията си остава грешен. Смисълът на забележката ми е съвсем прост: ако авторите грешат дори в повърхностните факти за дадена личност (и то доста популярна, с каквито личности редовно се пълнят жълтите раздели на Уебкафе), то как можем да им вярваме за по-задълбочените анализи?