Да изчистиш океана

Запознайте се с Боян Слат. На пръв поглед той е съвсем обикновен 20-годишен холандски младеж, ако не броим необичайната му мисия - да почисти световния океан от пластмасовите отпадъци. Нещо повече - засега успява.

Когато е на 16-години, Боян отива на екскурзия в Гърция, където се гмурка в прозрачните води, а около него плават бутилки, торбички и всякакви подобни отпадъци. „Те бяха повече от рибата", разказва той, но още повече се шокира, когато разбира, че на практика няма изобретен начин за почистване на океана, въпреки че учените от години си блъскат главата по този въпрос.

„Обсебен съм от тази идея. Не мога да разбера защо обесването и манията са думи с негативна конотация. На мен ми харесва", признава Боян и така стига до решение - под формата на революционен ученически проект, който изумява учените със своята простота.

Става дума за плаващи дълги ръкави, прикрепени към морското дъно, които прихващат леките отпадъци от водната повърхност. Идеята е да се използват естествените течения като насочваща сила. Ръкавите са свързани с преработваща платформа, снабдена с контейнер, където боклукът ще се събира. Съоръженото се захранва от слънчев колектор, което го прави енергийно ефективно.

Доста хора подценяват неговото амплоа на „чистач на океана", защото изглежда крайно обезсърчаващо на фона на всекидневното изхвърляне на отпадъци там. „Няма начин да извадиш пластмасата, след като веднъж попадне в морето", казват му те, но Боян не е толкова убеден.

Той работи с екип от 70 експерти, които в крайна сметка събраха 2 милиона долара за пилотния контейнер, с който проектът трябва официално да започне до три години. Предвижда се съоръжението да прихваща 65 куб. м. отпадъци на ден, а на всеки 45 дни контейнерът да се изпразва с помощта кораби.

Изобретател от дете

Започва със строителство на къщичка в ствола на дърво в родния Делфт, а на 13-годишна възраст влиза в Книгата за рекорди на Гинес за изстрелване на най-много водни ракети едновременно - 213. По-късно започва да учи космическо инженерство в местния университет, но идеята за чистите морета никога не го напуска.

Така се стига до създаването на фондация - The Ocean Cleanup, заради която Боян прекъсна и своето образование, и социалния си живот. Началният му капитал е 200 евро, събрани от спестени джобни. Боян опитва да събере спонсори в продължение на месеци. Много ясно помни ден, в която се е свързал с над 300 фирми, но само една е отговорила - в крайна сметка с „Не".

Пробивът идва с участие на международна конференция за вдъхновяващи идеи, където презентацията на Боян приковава вниманието. За 15 дни платформата отчита хиляди посещения, 80 000 долара от дарения и над 1500 писма от желаещи да работят като доброволци.

„Преди една година изобщо не бях сигурен, че ще успея. Като се има предвид мащаба на проблема, то си струва поне да опиташ", казва Боян.

Тексас х 2

За последните 30-40 години световният океан е замърсен с милиони тонове пластмаса, различни отломки и химически отпадъци. В момента годишното производство на пластмаса възлиза на 208 милиона тона, като 10 процента от това огромно количество в крайна сметка бива изхвърлено в близки и далечни води. По оценка на ООН на всеки квадратен километър от световния океан плават по 13 000 пластмасови единици.

Най-видим е проблемът между Хавайските острови и Калифорния, където заради теченията са се струпали толкова отпадъци, че са образували „остров" с големина колкото удвоената територия на щата Тексас.

Всички сме виждали и снимките на мъртви птици, риби, костенурки и други морски животни, чиито вътрешности са пълни с капачки и всякакви пластмасови предмети, които се възприемат като храна.

„Повечето хора си представят камарите от отпадъци наистина като остров, където можеш да стъпиш и едва ли не да се разхождаш. Но това не е така. Отпадъците се простират на милиони километри, те са в непрекъснато движение", посочва Слат.

Според него няма как боклукът просто да бъде „уловен с мрежи" чрез кораби, защото това означава много транспортни и енергийни разходи за достигане и извозване на „плячката" , а и би нанесло много загуби на морските популации. Затова сменя философията - Не отивай при боклука, а изчакай боклукът да дойде при теб.

Новините

Най-четените