Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Да си чернокож детектив в Ку Клукс Клан

Историята на чернокожия Рон Столуърт, който успява да стане член на расистка организация. Снимка: Getty
Историята на чернокожия Рон Столуърт, който успява да стане член на расистка организация.
Столуърт описва разследването си в своите мемоари, които оживяват на голям екран във филма на Спайк Лий "BlacKkKlansman". Снимка: Focus Features
Столуърт описва разследването си в своите мемоари, които оживяват на голям екран във филма на Спайк Лий "BlacKkKlansman".
Столуърт (със синята вратовръзка) с екипа на филма, посветен на неговото разследване. Снимка: Getty
Столуърт (със синята вратовръзка) с екипа на филма, посветен на неговото разследване.

Рон Столуърт не е в завидна ситуация. В началото на 70-те години на миналия век той става първият чернокож детектив в историята на полицейското управление в Колорадо Спрингс, щата Колорадо.

От самото начало му казват, че ще се озове във "враждебна среда", тъй като всичките му колеги са бели. Той обаче няма проблем с това - просто иска да си върши с работата и е доволен от възможността, която получава.

Но по това време в САЩ все още е трудно да избягаш от расовия проблем. Случва се така, че най-любопитният случай в кариерата на чернокожия Столуърт е свързан с расистите от организацията Ку Клукс Клан (ККК).

Всичко започва с една обява в местен ежедневник, която Столуърт прочита през октомври 1978 г. Рекламата приканва читателите, които имат интерес към ККК, да изпратят писмо до пощенска кутия, която се намира в близък град.

По това време организацията вече е загубила по-голямата част от мощта си, която преди това се е разпростирала от западния до източния бряг на САЩ. Вътрешни скандали и проникване в нея от страна на ФБР водят до отслабването й. Въпреки това ККК все още е опасна, а някои нейни членове са повече от склонни да убиват.

Столуърт не се страхува. В обявата във вестника вижда интересна възможност, поради което пише писмо и го праща на посочения адрес. Единствената грешка, която по-късно сам признава, че е направил, е, че се подписва със собственото си име.

В писмото чернокожият детектив се представя за бял мъж, който иска да научи повече за дейността на ККК. Твърди, че е расист, който "мрази чернокожите, евреите, мексиканците и азиатците".

Седмица по-късно той получава телефонно обаждане от ръководителя на клона на ККК в Колорадо Спрингс. В провелия се разговор Столуърт повтаря лъжите си. За да направи разказа си по-убедителен твърди, че сестра му излиза с чернокож и това го влудявало.

Мъжът отсреща, за когото детективът разбира, че е войник в близката база "Форт Карсън", приема с разбиране историята. "Ти си точно човека, когото търсим!", възкликва войникът.

Двамата си уреждат среща в местен бар. Столуърт обаче няма как да отиде на нея, защото цветът на кожата му ще провали целия му напредък по телефона. Заради това той изпраща свой бял колега от отдела по наркотиците. Името на мъжа така и не става ясно, но когато разказва историята Столуърт го представя като "Чък".

Чък отива на срещата и се представя с името на Столуърт. Войникът не усеща нищо нередно и така започва няколкомесечното разследване.

То остава в историята с абсурдния факт, че чернокож мъж става член на Ку Клукс Клан - организация, известна с омразата си към цветнокожите.

През следващите седем месеца Столуърт поддържа постоянна връзка с множество членове на ККК. Когато е нужна среща лице в лице, там отива Чък, отново представяйки се за Столуърт.

За цялото това време никой не успява да разбере, че човекът на срещите и този на телефона са различни. Само веднъж някой отбелязва, че гласът по телефона се различава от този на Чък/фалшивия Столуърт. Детективът реагира бързо – започва да кашля в слушалка и казва, че е настинал. Човекът на отсрещната страна на линията не само приема това обяснение, но дори препоръчва мерки за справяне с болестта.

Историята достига своя пик, когато Столуърт провежда телефонен разговор и с тогавашния лидер на Ку Клукс Клан – Дейвид Дюк.

Чернокожият детектив се обажда на Дюк, за да попита докъде са стигнали нещата с молбата му за членство в ККК. Лидерът преглежда документите, извинява се за забавянето при тяхната обработка и обещава лично да направи така, че всичко с молбата на Столуърт да протече нормално.

Скоро след това чернокожият Столуърт се сдобива със сертификат за членство, подписан лично от самия Дейвид Дюк. Слага го в рамка и го закача на стената в офиса си, където сертификатът остава години наред.

Най-рисковият момент в цялото разследване е през януари 1979 г., когато в Колорадо Спрингс пристига самият Дейвид Дюк. Шефът на полицията посочва Столуърт за личен бодигард на Дюк, тъй като са получени заплахи за убийството на лидера на ККК, а отделът на детектива се занимава и с охрана на лица в такива ситуации.

Всичко обаче минава гладко. Дюк не разпознава гласа на Столуърт, вероятно защото нито частица от него не може да повярва, че чернокож детектив от полицията е проявил желание да стане член на ККК. А лидерът на организацията е човек, който в миналото се е хвалил, че може да определи расата на човек само по начина по-който човекът говори.

Реплика, която кара Столуърт да се смее неконтролируемо.

Но какъв е резултатът от тази няколкомесечна измама? Благодарение на разследването на Столуърт става ясно, че в американската армия има расисти, вярващи в идеята за превъзходството на бялата раса.

Сред тях са и двама, които служат в НОРАД (Северноамериканското военновъздушно-космическо командване) – военна организация на САЩ и Канада, която охранява въздушното пространство на двете държави.

В свое интервю за Desert News Utah години по-късно Столуърт разкрива, че е бил информиран за преместването на двамата бели националисти от НОРАД "на място като Северния Полюс или Гренландия".

След края на разследването Столуърт запазва в тайна участието си в него. Напуска Колорадо и се мести в щата Юта. Там работи като детектив в продължение на почти 20 години. Превръща в експерт в друга сфера – връзката между гангерската рап музика и културата на уличните банди. Именно с разследванията на бандите в района се гордее най-много.

През 2005-а най-накрая се пенсионира и започва да пише мемоарите си. През 2014-а книгата "Black Klansman" е публикувана, а резултатът едва ли може да се нарече изненадващ – Столуърт започва да получава заплахи от бели националисти, разгневени от историята му.

Книгата вече е и филмирана – тази година излезе филма на режисьора Спайк Лий "BlaKkKlansman", който разказва историята на Столуърт и я свързва със скорошните събития в САЩ.


Столуърт (вдясно) с Джон Дейвид Уошингтън - актьорът, който играе ролята на детектива в "BlacKkKlansman". Снимка: Getty

Защото макар разследването от 70-те да звучи като разходка в парка, всъщност не е така. Съществувал е реален риск Столуърт и "Чък" да бъдат разкрити. В същото време резултат може и да е налице, но проблемът с расизма в САЩ остава.

През последните години дори се изостри, пример за което са сблъсъците в Шарлътсвил миналата година, когато 32-годишна жена загуби живота си.

 

Най-четените