Една бурна нощ Брет Арчибалд пада през борда на лодка в Индийския океан. Той смята, че ще умре. Повече от 28 часа плува сам в открито море, среща се с акула и е атакуван е от чайки, които се опитват да му изкълват очите. Все пак оцелява. Как? Ето неговата история, разказана от BBC:
"Просто видях как светлините на лодката изчезнаха. Крещях, крещях с всичката сила на дробовете си, но бързо осъзнах, че никога няма да ме чуят".
Брет Арчибалд изживява наново онзи момент, в който осъзнава, че животът му може да приключи съвсем скоро. В 2:30 часа местно време на 17 април 2013-та, вследствие на буря в Индийския океан, той губи съзнание на горната палуба на наета лодка и пада във водата край бреговете на Индонезия сред мрак и силен дъжд.
Брет е на сърф-почивка с приятели, когато му прилошава от хранително отравяне през 10-часовото пътуване през протока Ментауай в Западна Суматра, Индонезия.
Той излиза на палубата на лодката Naga Laut, за да повърне във водата, но се замайва и припада. Когато се свестява, осъзнава, че е във водата, а лодката е вече 10-15 метра напред.
"Плувах с всички сили, но нямаше начин да ги догоня", разказва той.
Брет, който тогава е на 50 години, си спомня как изпада в пълен шок. Жителят на Кейптаун, Южна Африка, никога не си е представял, че може да му се случи такова нещо.
Когато лодката продължава напред, той си спомня, че се заглежда в небето и настръхва от неочакван животински крясък.
"Помислих си, че има хиена във водата - маниакален, безумен крясък. Огледах се и осъзнах, че идва от мен. Този безумен звук идваше от моето гърло като истеричен смях".
През следващите 28 часа Брет остава сам във водата, твърдо решен да не се предава на стихиите.
Като сърфист и добър плувец той знае, че трябва да си поеме дълбоко дъх и да се гмурка в идващите вълни. Разказва, че изреждал наум колекциите си от книги и компактдискове, заглавие по заглавие, в опит да забрави непоносимите крампи в крайниците, преди да започне да си пее.
В един момент той се изтощава и започва да халюцинира, но няколко събития му дават прилив от адреналин и сила да се бори, за да оцелее.
Брет - който по-късно пише книга за премеждията си - казва, че в Индийския океан измисля собствен вид бруст, за да удържи главата си над водата. Когато силите му намаляват, той заспива за кратко, но внезапно е събуден от чайки.
Снимка: Facebook
"Нещо ме удари по задната част на главата", разказва той. "Вдигнах глава нагоре, за да разбера какво е, и изведнъж някаква птица буквално се заби в лицето ми.
Почувствах как от горната част на носа ми потече кръв. Не знаех какво се случва. Имах чувството, че някой ме е ударил с бейзболна бухалка.
Две чайки пикираха над мен, не знам откъде бяха дошли, но грачеха заплашително".
Брет решава, че чайките искат да му избодат очите. В безумното си състояние решава да премине в атака.
"Изведнъж си помислих: "Ще уловя една от тях и ще я изям. Казах си, че наистина бих могъл да хвана една от чайките от въздуха, да й откъсна главата и да я изям. В този момент бих я изял с перата и всичко останало".
Естествено, този план остава нереализиран, но не е единственият му сблъсък с живота в океана.
"Акула!"
Около 15 часа след падането зад борда - по груба преценка на Брет - нещо го блъска в левия бъбрек.
"Реших, че е баракуда, голяма риба. После животното ме сръчка отново, обърна ме във водата, и си помислих "Боже, това е акула, знам, че е акула".
Докато се обръща, той заблеязва нещо, което му изглежда "грамадно, колкото червен двуетажен автобус в Лондон".
"Странно нещо е човешкият мозък. Първата ми мисъл беше "О, тя ще ме изяде". Спомням си как вдигнах глава и казах: "Приятел, просто ми разкъсай гърлото".
После обръща внимание на черните краища на вертикалната перка - това е черноперкова рифова акула. Като запален сърфист в Южна Африка, където също има такива акули, той осъзнава, че "нападателят" му не представлява заплаха за него.
Мозъкът му бързо превключва към нова надежда за оцеляване.
"Помислих си "Може да успея да се хвана за нея и тя да ме издърпа до риф".
"Започнах да планирам. Дори използвах думите "Беър Грилс, махни си маската, ето го Арчи. Ще те хвана, акуло, и ще ме извлечеш до сушата".
После се случва нещо много просто. То би трябвало да донесе на Брет облекчение, но вместо това го обърква и лишава от надежда. Акулата просто отплува.
"Никога в живота си не съм бил толкова обезсърчен. За малко да се разплача. Това беше първият път, когато открих нещо, което смятах, че може да спаси живота ми".
Той коментира, че потокът на съзнанието му в този момент не може да се опише с други думи, освен като "абсолютно безумие".
Брет е открит 13 часа по-късно, на около 20 км от мястото, където пада през борда предишния ден.
След като приятелите му осъзнават, че е изчезнал, когато не се появява за закуска, се свързват с индонезийската брегова охрана.
Включват се и други плавателни съдове в близост. Приблизително в 6.30 местно време двойка от Сидни на борда на лодка на име Barrenjoey го забелязва във водата - по чудо все още жив.
Треперещ и изпитващ силни болки - очите му са подути, а краката, устните и ръцете му почти безкръвни - той е спасен и заведен за медицински преглед.
Брет е изгубил близо 6 кг тегло за престоя си във водата.
Мисълта за семейството му - съпругата му и децата му, тогава на 6 и 9 години - му помага да издържи. По неговите думи в един момент си казал на глас: "Боря се, държа се - заради вас".
Три години по-късно, той още потреперва, когато се доближи до вода, но - нещо забележително - все още нарича морето свое "щастливо място".
На следващия ден след премеждието си Брет вече отново е на сърфа и язди вълните - нещо, на което се наслаждава и до този момент.
"Знаех, че просто трябва да се върна в океана. Ако не го бях сторил, никога нямаше да припаря дотам отново".
Брет Арчибалд (вдясно), Снимка: Facebook
В петък вечер, като бързаш за купон, остави работата за друг път, щото тъпият превод и недоглеждането съсипват разказчето. "... никога не си е представял, че може да му се такова нещо. ... а ушите му настръхват от ..."
Следва безмълвна корекция: "никога не си е представял, че може да му се случи такова нещо. .... и настръхва от неочакван животински крясък." Ми продумайте нещо: Извинявайте, нали. Или изтрийте моето писание, с което ви обръщам внимание. Чак на "Мерси, паяк" не се надявам.
Иска се и акъл и познания. Брет разпознал, че акулата не е опасна. Малко са такива хора. И не се е борил с морето. В такава борба морето винаги побеждава. Подобен, макар и не толкова драматичен случай имаше във Варна през 60-те. Българин и чех били отнесени от плажа на Зл. Пясъци навътре в морето. Българинът се впуснал да плува към брега, скоро се изтощил и удавил. Чехът се оставил на течението. В Черно Море акулите са дребни, гларусите не са толкова агресивни. (в последното не съм сигурен и нямам желание да пробвам) След 24 часа бил спасен край Варна. В морето можещ да умреш без всякакви акули от хипотермия. Даже и във вода 25*, в която е кеф на плажа. Ако беше паднал около Кейптаун, Брет едва ли би издържал и четвъртината.
Палмичке, като те гледам, нямаш нужда от диети, но за отслабване само спорт и секс. Плуването е спорт, за секса във вода разказват хубави работи. Чел съм, че даже шахматистите отслабвали с килограми след напрегната партия.
Мануелче, аз имах предвид крилатите гларуси, не тия, които ти досаждат по черноморието. Ма как искаш мухите да не кацат на мед. Мене гларус в полет ми е грабвал рибка от спининга, а един друг дърпа близо минута докато откъсна една наденица на балкона. И тях не ги допускай близо. За секса във вода (не във вана или под душ) не знам. Правил съм само един път и не се повредих. Но и не изпитах върховното удоволствие, защото тогава бях новобранец в секса. Оттогава все ми липсва единият елемент - морето или ебектът.
dedo adji, със случая от 60-те години ми напомни за ранни младини. Българинът в случая беше бащата на Иван Василев, десен бек на "Черно море", по-късно игра в ЦСКА. Не че е от значение, просто спомени.
JB, Не може да е бил той. Бяхме комшии през една ограда. Бащата също загина в морето, но с кораб. Сестра му по едно време ми беше съученичка.
dedo adji, възможно е, да бъркам. Ние и двамата сме във възраст, в която някои неща не винаги са на точните им места. Но това в случая не е от значение. Съпругата на Иван Василев беше колежка на баща ми, те живееха в блок близо до "Дружба" (шивашката кооперация).
JB, Не се оправдавай със склерозата. Тя не деейства за старите спомени. Може да не помня какво съм ял на закуска и дали изобщо съм ял, но много добре помня как "Черно Море" би "Левски: с 3:2 и "Аякс" с 6:2 на стадион "Юрий Гагарин". А Иван беше много по възрастен от нас и се е отделил рано.Помня брат му и сестра му, него не, извън терена.
dedo adji, не искам да изглежда като заяждане, но ми се струва, че си умножил резултата на Морето с Аякс по две. Мачът свършва 3-1, доколкото знам. А и го проверих за по-сигурно. Няма инфо за 6-2.
dedo adji, не съм споменал нищо за склерозата. Мачът 3:2 срещу Левски от 60-те е и за мен може би един от най-великите за Черно Море. Тогава бях много млад и от щастие почти не спах. Обаче - един от голмайсторите за Черно море беше именно Иван Василев (една от знаменитите му дузпи). Ако имаме предвид един и същ мач, доста ме учудва, че не помниш Иван Василев. Имаше и други знаменити победи над Левски. Едни от героите тогава бяха "малкото Чечи" (Стефан Богомилов), Дамян Георгиев и др. За от теб споменатата победа над Аякс с такъв резултат не си спомням - много поздрави от склерозата.
Биче, Нямаш ли друга работа, ами ми разбъркваш младежките спомени. С Гларус правих 5 мес. рейс точно около западна Африка - Мавритания и Испанска Сахара. Тръгнах 3-ти механик, по средата станах 4-ти и завърших като 2-ри. Слава Богу, никой не се спусна по слипа, макар че диви запои колкото щеш, докато свърши пиенето. После се качих на Лазурен бряг, но отървах рейса, защото черна Дана (не може да не я знаеш) ми загуби моряшкия паспорт. И само объркваш нашите приятели от провинцията с разказите си. След 4 часа олимпийски кроул и Марк Шпиц ще клекне и потъне. А килватерът, демек следата, се изравнява след 1/2 миля. Не си ли пял старата моряшка песен Мило, малко, глупаво дете мама няма нищо да разбере кораби в морето плават и след тях следи остават но след малко нищо не личи. Мануела бърка птиците гларуси с гъзарчетата, които свалят куростиски по крайбрежието. Не знаех, че още ги има. То и аз научих полски на плажа във Варна, но никога не съм бил нахален и агресивен По-здрав, Биче, 7 фута под кила.
@15 Айде, още един,който ми разбърква младежките спомени. То даже не беше младост а юношество. JB, не помня Иван Василев като комшия, защото беше много по-голям. На терена го помня отлично. И малкото Чечи беше Стефан Янев, Богомилов беше голямото. И булдозерът Янко Атанасов и нашият Гаринча Андрей Стоянов. Нейсе, да си гълтаме гинко билобата.
Тук имаш сериозна грешка. Голямото Чечи беше Стефан Янев (защото беше по-възрастен, а и по-рано играч на Черно Море), Стефан Богомилов беше малкото Чечи - и на възраст, и по-късно играч на Черно Море. По това време не пропусках и тренировка на Черно Море, защото живеех на няма и 100 метра от стадион Тича.