Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Когато джазът е от Дубай, а пианото и тромпетът – от България

Когато джазът е от Дубай, а пианото и тромпетът – от България Снимка: Личен архив

"Музиката е за всички. Когато е направена искрено и от душа, тя стига до абсолютно всеки човек."

Този факт сякаш е неоспорим, тъй като през годините е доказван многократно от най-различни изпълнители. Неведнъж големи имена в музикалното изкуство са казвали, че при липсата на онази невидима частица у нас - душата, всичко, което правим е лишено от смисъл.

Така смята и Боби Вълчев, комуто принадлежи и цитатът по-горе.

След сблъсъка си с класическите произведения и неповторимото звучене на тромпета на Луис Армстронг, той без колебание прави своя избор и превръща джаза в двигател на съществуването си.

Житейската му история се развива около пианото, тромпета и песента, обединени от най-голямата му страст - музиката. За него тя е невероятен извор на енергия, даваща му силата, от която се нуждае.

Точно затова си говорим по време на нашата среща, проведена онлайн, тъй като от известно време Боби живее и работи в Дубай. Докато ми разказва за живота си, и през ум не му минава да се оплаче от топлото време, палмите и морето в онази част на света. Не пропуска обаче да признае, че България вече определено му липсва.

Вълчев започва да пише музикалната си история още на 5-годишна възраст. Когато ходи на гости у леля си, не се отлепя от намиращото се там пиано. Постоянно се опитва да свири, а възрастните, станали неговата най-вярна публика, не могат да скрият очарованието си.

И ето как тези първи срещи с пианото се превръщат в постоянно занимание, което един ден ще бъде неотлъчна част от ежедневието на музиканта.

Естествено, както всяко дете, така и Боби се отегчава от всекидневните задължителни репетиции. Личната битка с класическите произведения и тези, които му се иска да свири, продължава дълго и мъчително под зоркия поглед на неговите близки. Вместо да изпълнява парчета на любимата си и до днес група Бийтълс, той е насърчаван да не се отклонява много от поставените пред него ноти.

"Няма да забравя Бах, който сега свиря с голямо удоволствие. Но когато си на 8-9 години и те карат да свириш тази музика, ти е супер скучно. Днес вече съм благодарен за това, защото ме научи на правилна техника", признава Вълчев.

Снимка: Личен архив

В един момент обаче решава рязко да смени посоката. Въодушевен от невероятното звучене на Луис Армстронг, той също се посвещава на тромпета. Инструментът се превръща в такава страст, че Боби свири по близо 14 часа на ден. С него е приет и в Националното музикално училище в София, където заедно печелят редица награди от най-различни конкурси.

Но отново се появяват колебания.

"Преди да завърша започна да ми липсва това да пея, да създавам музика, да я пиша. В този момент почувствах как искам да се върна към пианото. Когато го направих, усещането ми беше съвсем друго, все едно го гледах от различен ъгъл. Сега вече свиря на пиано и на тромпет и в момента, както се казва, съм в пълна хармония със себе си", обяснява за този период от живота си музикантът.

Снимка: Личен архив

Пътят на Боби продължава към Националната музикална академия, където завършва две специалности - "Джаз пиано" и "Композиция". През това време е на една сцена с някои от най-популярните български музиканти, сред които Камелия Тодорова, Васил Петров и Орлин Павлов.

Хъсът му да продължава да се развива обаче го води извън пределите на България. Приет е с пълна стипендия в Guild School of Music - Лондон, но когато пристига на място, се отказва и не записва да учи.

"Реших, че по-скоро трябва да съм на сцената и да се срещам с колкото се може повече музиканти и да се уча от нея. Специално в джаза трябва да трупаш много опит и колкото повече се изявяваш, толкова по-добре. Затова се отказах и реших, че ще се фокусирам върху това да свиря и да преподавам", обяснява Вълчев за избора си да не продължи да се обучава по стандартния начин.

В началото работи в музикален магазин, където впоследствие се запознава с много от хората в бранша. Така започва да прави и записи, да се изявява в различни клубове и да участва на концерти. С течение на времето се изявява на една сцена с имена като Маркъс Милър, Джордж Бенсън, Клод Джей Уудс от Earth, Wind & Fire.

Снимка: Личен архив

Ретро автомобилите са друга страст на Боби. Вече има колекция с такива от 60-те и 70-те години, които обича да поправя и поддържа сам.

Съдбата се оказва повече от благосклонна към него, защото Вълчев не спира да свири и в България. В един момент животът му сякаш е разделен между двете държави, но той не се оплаква, въпреки че сънят често липсва от ежедневието му.

Тогава се появява и предложение, което за Боби се оказва повече от привлекателно - тримесечен ангажимент в Дубай. "Винаги съм обичал топлите страни, но никога не съм го приемал на сериозно", отбелязва музикантът.

Успява да се уговори да замине само за три седмици, тъй като се притеснява, че пътуването ще попречи на останалите му ангажименти. Когато пристига обаче, е запленен от атмосферата и бързо променя решението си, а Дубай се превръща в негов втори дом.

Оказва се, че хората там имат специално отношение към любимата му музика - джаза, затова и музикантът бързо успява да се наложи като изпълнител.

Кариерата му се развива така, че след време Боби изпитва трудност да поеме всички покани за участия и започва да препоръчва свои колеги. Така създава своя ентъртейнмънт компания, която управлява сам.

Снимка: Личен архив

Дубай е и мястото, където заедно с румънската певица Florentina Tuchel правят дуета F&B - Flory and Bobby и издават албума Stereotype. С него изразяват протеста си към стереотипите, които според тях пречат на естественото развитие на човек и го ограничават да твори свободно.

Извън всичко останало музикантът продължава да прави записи и да създава своя собствена музика, а благодарение на пандемията има време да се фокусира повече върху идеите си. Налице са вече няколко сингъла, които са смесица между поп, R&B и соул, но каквито и стилове да се прокрадват в творчеството на Вълчев, то винаги е силно белязано от джаза.

Въпреки топлите зими в Дубай, у музиканта все повече се прокрадва желанието да се установи отново в България. Срещите му с българската публика през последните две лета запалват нуждата му да представя авторската си музика не къде да е, а тук, където започва всичко.

А дотогава Боби няма да спира да следва думите на един от най-изявените музиканти в джаза - Милчо Левиев, които получава преди време като безценен съвет - да бъде свободен и да следва душата си.



Най-четените