Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Ръсел Кроу - лошото момче със силното кроше

56-годишният актьор съчетава талант и буен темперамент в едно. Снимка: Getty Images
56-годишният актьор съчетава талант и буен темперамент в едно.

Годината е 2005 г. Ръсел Кроу, носител на "Оскар" за ролята си в "Гладиатор" и безспорна холивудска знаменитост, се oпитва да използва телефона в стаята си в хотел в Ню Йорк. Системата обаче не работи и Кроу се обръща към един от портиерите на хотела. Когато той отказва да помогне, Кроу хвърля телефона по лицето му.

Щракат белезници, а полицаите - както повелява традицията - съпровождат популярния си арестант по такъв начин, че репортерите да могат да му направят достатъчно снимки. Срамен момент за едно от най-ярките по това време лица във филмовия бизнес.

Ръсел Кроу определено е човек не само с голям талант, но и с буен темперамент.

Доказвал го е няколко пъти през годините, което - заслужено или не - му лепна славата на лошо момче. А някои от по-мъжкарските му роли - на боксьор, скинар-побойник или римски пълководец, само помагат за задържането на тази аура.

Кариерата на Кроу може да се раздели на четири етапа. Основите са поставени в Австралия в края на 80-те, където той изиграва първите си роли на сцена, една от които, иронично, е на главния герой в мюзикъл с името "Лошото момче Джони и пророците на гибелта".

Най-големият му успех от този период безспорно е филмът "Ромпър Стомпър" (Romper Stomper, 1992 г.). Там актьорът играе лидер на група агресивни скинари в предградията на Мелбърн. Още тогава в Кроу определено има нещо, което му печели подобни роли на склонни към насилие типове. С времето той ще си спечели сходна слава и извън екрана.

През 90-те актьорът се насочва към САЩ, за да продължи кариерата си там. Истинският успех идва през 2000 г. с епичния "Гладиатор" на Ридли Скот. Това е и началото на третата и най-успешна фаза от кариерата на новозеландеца. Ролята на Максимус му печели "Оскар" за най-добра мъжка роля, а освен това има номинации за златната статуетка и за "Вътрешен човек" и "Красив ум" - доказателство, че успехът му не е случаен.

Снимка: IMDB

Популярността на Кроу бързо расте, но привлича вниманието не само на добронамерени лица. В началото на 2001 г. например с него се свързват от ФБР.

Оказва се, че по техни данни терористичната организация "Ал-Кайда" и нейният лидер Осама бин Ладен - по това време все още не така масово известни, са планирали отвличането на Кроу.

Това е било част от план за "културна дестабилизация", за който службите разбрали след като френска полицайка попаднала на запис с подробности. Така известно време Кроу се появява на премиери и церемонии с охрана от агенти на ФБР, а при посещения във Великобритания - и от представители на "Скотланд Ярд".

"Така и не разбрах напълно какво по дяволите става", разказва актьорът пред GQ години по-късно.

Интересът на терористите към Кроу, ако наистина е имало такъв, е разбираем. Първите години от новото хилядолетие са най-успешният период от неговата кариера. Почти цялото десетилетие е съпътствано от добри филми, но след това нещо се чупи и Кроу започва да приема все по-странни роли в не толкова качествени продукции.

Няколко примера? "Мъжът с железните юмруци", който - ще се изненадате - не е биографичната му история, а не особено запомнящ се екшън с рапъра RZA в главната роля. Или новата версия на "Мумията" с Том Круз, където Кроу влезе в ролята на д-р Джекил/мистър Хайд.

Нещо, което откъдето и да го погледнем, ни се струва като закачка с предполагаемо избухливия му нрав.

А Кроу не си е помагал през годините, тъй като публично го демонстрира. Така не успява да се сдържи и изсипва обиди срещу продуцент от BBC заради това, че сегмент с него е изрязан от излъчването на наградите БАФТА през 2002 г.

Замесва се и в бой в ресторант в Лондон, където разменя удари с новозеландски бизнесмен. Това се случва по-късно през същата година.

Няколко години по-късно идва и сценката от нюйоркския хотел, която е разрешена с извънсъдебно споразумение и нараненият портиер вероятно бързо забогатява. По-важното обаче е, че Кроу не е осъден да прекара време в затвора, каквато опасност първоначално има.

Всичко това създава представата за един емоционален актьор, който понякога не съумява да контролира агресивните си пориви. Но 56-годишният Кроу доказано има и добра страна и за нея не бива да се забравя.

Актьорът, играл нео-нацист в началото на кариерата си, години по-късно показва, че няма нищо общо с персонажа си - дарява средства за еврейско начално училище, станало жертва на пожар с антисемитски подбуди. Дава пари и на училище близо до дома му в Австралия, където живее откакто е 4-годишен, за да може там да се построи басейн, местните деца да се научат да плуват по-добре и така да се избегнат фатални инциденти в океана.

Но най-важното за зрителите в крайна сметка остава творчеството на Кроу.

И в началото на новото десетилетие се появява надеждата, че той отново ще се ориентира към наистина стойностни продукции, които да припомнят защо за няколко години беше сред най-ценените лица в Холивуд.

Най-коментирани

Най-четените