Пътувам покрай поля със слънчогледи и слушам песента "Рокля на цветя" на Илин Папазян. Дали заради слънчогледите, заради факта, че жълтото е любимия ми цвят, или заради асоциацията с лятната жълта рокля на Веско Маринов - пея си и си представям историята зад песента и момиче в жълта рокля, за която разказва авторът.
А кой е той?
- Здрасти, аз съм Ниньо и съм артист. Точка.
Но нека не слагаме точката толкова бързо...
Илин Папазян-Ниньо е музикант, певец, инструменталист, преподавател по китара. Роден в Сливен, живеещ в Пловдив и преподаващ в Стара Загора. Той е един от най-позитивните, вярващи в себе си и гледащи света през розови очила хора, които познавам.
От малък го наричат Ниньо и това се превръща в творческия му псевдоним, във второто му лице, което носи нещо много по детски искрено и чисто. "Мисля, че това, което правя е много лично и сметнах, че хората, които се припознават в него, трябва да познават Ниньо", обяснява Илин.
Аз се срещам и с двамата едновременно. С Ниньо си говорим за творчеството му и първия му албум, а с Илин - за живота и изкуството.
"Първите 7" - летен фънк и дъждовни балади
Музикантът сам казва, че много хора го свързват с "Гласът на България", където през 2020 г. стигна до финал в отбора на Михаела Филева.
"В съзнанието на българина трябва да направиш нещо "уау", което явно е да се покажеш по телевизията... Жалко е, че трябва да минеш през такъв формат, за да станеш някой в очите на хората. Малко е тъжно, но е реалността, в която живеем", обяснява за това изживяване.
За Илин обаче е изключително важно да се утвърдиш като артист, създавайки собствена музика. И той го прави. В края на месец май тази година излезе първият му албум - "Първите 7". Описва го кратко и ясно: "най-динамичното и цветно лято".
"Албумът е като експеримент, защото всичките песни са много различни. Това е моят поглед над света", казва Папазян.
В себе си младият музикант съчетава много стилове - класика, латино, фънк, рок. Но кое е водещото? "В мен самият може би преобладава фънка, защото това е слънчева музика. И в латиното, и във фънка има светлинка, която носят, имат този заряд. Докато класиката, рока - те са по-скоро тъмната страна."
В албума Илин съчетава добре и двата свята - тъмнината и светлината. Особено в песента "Светлина" (въпреки името ѝ), в която той самият посочва, че присъстват и двете начала.
"Замислил съм албума като цялостно изживяване... Абстрактен е, липсва конкретика като цяло, но това е може би заради тази есенция, че е въображение, вдъхновено от реални събития и хора", обяснява музикантът.
Един съвременен боец за свобода
Има много закодирани послания в името, обложката и съдържанието на "Първите 7". Ниньо обаче не разкрива всички. Предпочита да предизвика слушателя да си зададе въпроса "Какво е искал да каже авторът?" и всеки да си отговори по свой начин.
Едно от на пръв поглед необичайните неща е фактът, че на обложката благодари първо на тези, които не са вярвали - и това не е ирония. Прави го сякаш напук на недоверието - то не го събаря, а го вдъхновява да продължи напред и да успее.
"Такъв характер съм, обичам да опровергавам хората. От това някой да се съмнява в теб могат да излязат много хубави неща. Въпросът е как гледаш на ситуацията. Аз винаги гледам да извлека позитива. Невинаги мога, невинаги е лесно, но се старая да го правя", описва нагласата си.
Според Ниньо няма смисъл да се ядосваш заради някой друг и така да губиш собствената си енергия, вместо да я вложиш в нещо продуктивно. Живее на принципа, че стига да искаш нещо, ако вярваш и работиш, можеш да го постигнеш.
По този начин катери върховете към мечтите си и ги сбъдва една по една. Албумът "Първите 7" е една такава сбъдната мечта. На първия му концерт има 150 души, на втория 250... А всичко започва с песента "Дай ми свобода" - първата, която някога е написал, и която пет седмици оглавява класацията "БНР Топ 20".
След като я записва и заснема видео, тя се превръща в едно от най-харесваните и популярни негови парчета. И макар в музиката му да има вплетена толкова позитивна енергия, Ниньо е категоричен, че винаги тъгата е по-голям двигател за творците.
Може би една от супер силите му е да бъде "one-man-show" и то не само на сцената. Музиката, текстовете, миксирането на песните и идеята зад цялостната продукция, включително участията му в различни предавания и промотирането на албума - за всичко е отговорен той.
"Това е личен избор. Не мисля, че ще намеря музикален продуцент, който ще направи това по начина, по който аз го направих. Всички се стремят към нещо по-модерно или някакъв друг стил. Аз съм доста специфичен, имам си свой стил, свой звук", обяснява решението си.
Конкуренцията не го смачква, а го насърчава да се развива. Смята, че когато си "малък" в големия град, всички възможности са пред теб.
"За повечето хора е нормално да се влияят от мнението на другите, но за мен не... Важно е ти да си доволен от това, което правиш - това е успех. Няма смисъл да търсиш одобрението на всеки. Ако ти сам не си щастлив от това, което правиш - защо го правиш?", пита Ниньо.
Един от вечните въпроси, на който човек не спира да търси отговор, е този за смисъла и съмнението "Достатъчно добър ли съм?". По лекотата, с която Ниньо говори за това, си личи, че за себе си си е отговорил на въпроса. И уверено върви в посоката, която смята за правилна.
Ниньо и прекрасният розов свят
Преди първата ни среща Ниньо ми каза: "Ще ме познаеш по розовите очила". И в слънчеви дни, и в дъждовното време на живота музикантът минава през него, сложил розови очила. По думите му е хубаво, когато погледнеш света по цветен начин, защото "и без това всичко е много сиво".
Дали това е форма на бягство от реалността? Илюзия, която напълно осъзнаваш, но въпреки това избираш?
"Аз по принцип съм реалист и предпочитам да поглеждам нещата оптимистично от време на време. Иначе искаш да направиш нещо, но си казваш "Да, но ще е много трудно, защото..." и почваш да търсиш доводите за това как нещо не може да се случи. Понякога е нужно да си сложиш очилата и да си кажеш "Окей, въпреки това ще го направя", описва гледната си точка.
Разбира се, споделя, че и той като всеки е минавал през периоди на съмнение. Важното обаче е дали след подобен период се отказваш, защото това би означавало, че тази работа - в случая музиката - не е за теб.
С музиката си Ниньо успява да предаде емоциите си, да разкаже истории и да ги подари на слушателите си, за да станат и техни.
"Трябва да се научиш как да рисуваш със звуците, а не да изсвириш пет ноти, защото това всеки го може. Човещинката е в чувствата, в емоциите. Тези неща няма как да ги научиш, не ги пише в листа с ноти", добавя той.
Именно тази искреност струи от Ниньо както когато е на сцената, така и когато слезе от нея. Както сам казва, важното е да оставиш следа. Това и прави с музиката си за всеки, докоснал се до нея.
Можем ли вече да сложим точката? Предпочитам многоточие...
