Теория и практика на българо-руските отношения на плажа

"Татка, я иди да донесеш по един сладолед за теб и това момиченце от съседния чадър, русначето!"

Четиридесет и нещо годишният мъж важно бръква в провесената на чадъра диагоналка и щедро разгъва портфейла си, все едно в него е сумата, покриваща външния дълг на България. С два пръста измъква оттам банкнота от десет лева и на висок глас подвиква към съседите по плаж:

"Мороженое за дети! Ха-ха - мороженое, сладальод!"

Въздългата рускиня, полегнала на шезлонга върху марковата си хавлия прави жестове в значение на НЕ, но явно не е много убедителна, защото българският татко подхваща "Айде, сейчас - мы, после - за аперитив - вы!"

Руският съпруг не изглежда много съгласен с това разпределение на харчовете и забива още по-дълбоко в ушите си слушалките на айфона си.

Рускинята се надига от шезлонга с кръшни, витиевати движения, а голите й гърди се поклащат като любопитни лисичи муцунки, докато нашенецът точи лиги и почти забравя да подаде парите на дъщеричката си. Тя пък е изпружила напред детското си шкембенце и очевидно думата "сладолед" я е заковала на едно място за неопределено време.

До крака й, в малък детски басейн се плацика братчето - русоляво момченце с отвратителна шапка слонче с хоботче.

Майка му пуши, седнала на хавлията си на земята и съсредоточено следи видимите белези на активен флирт у съпруга си.

"Василееее... Василе, беее". Васил не ебава.

"Василе, чуваш ли?!... Василе, стига си давал пари за сладоледи, ами си вземи сина и влез с него в морето - нали за това сме дошли в тоя Ахтопол!"

Васил подочува нещо за Ахтопол и продължава монолога си пред рускинята: "Хорошо е тука в Ахтополе, а? Не так? Мы с жена ми и семя винагда здес на море биваем". "Да, да", усмихва се щедро рускинята и ловките й пръсти чевръсто сплитат дългата й руса коса в плитка.

Васил тъкмо си е припомнил старите свалки и няма никакво намерение да остави нещата така доникъде, затова пристъпя от крак на крак пред горещата руска туристка и неудобно се почесва по тила.

Дебелото момиченце грабва десетте лева от ръката му и крещи към майка си "С вафличка, в кутийка или на клечкааааа?" "К'вото искаш", посича я майката, огнено гледаща под слънчевите си очила палавия съпруг.

"Искам с лъжичка, да си я пазя за послеее", пищи детето.

"Шшшт, татка, айде да не викаме да не уплашим русначето - отивай за сладолед, купи като твоя и за него".

Детето хуква през постланите по пясъка хавлии на посоки, а от всички страни хвърчат викове на неодобрение от току-що обилно поръсените с горещ пясък, летящ изпод краката на търчащата дебеланка.

"Ще те убия после, Ано-Марийоооо!", изцепва се майката, очевидно изливаща върху детето си гнева, натрупан от международните плажни контакти на бащата.

Малкият в басейна реве, подплашен от майчините индиански викове, а таткото Васил властнически се навежда над него, вдига го от басейна и гърлено подвиква: "Айде, на тате Асен, давай да те водя в морето, че водата е само за мъже сега - топла и мека, да ти плуват... нали се сещаш... ха-хаааа!"

Петнайсет минути по-късно ситуацията е съвсем предсказуема. Две деца - едно дундесто българско момиченце и едно кльощаво, русо до прозрачност русначе, седят всяко под чадъра си и съсредоточено ближат сладоледи.

Малкият Асен трепери с посинели устни на хавлията си и реве, че иска отново да влиза във водата.

Майката чете книга, в чието заглавие има думата "съдба". Бащата, известен вече на цялата плажна общественост като "Василе, беее" говори по телефона за някакви договори, ДДС-та и проценти, руснакът си гледа филмче на айпада, а рускинята е седнала по турски на шезлонга и с перфектния си маникюр се опитва да деактивира от задната страна на идеалното си бедро някаква пъпка, прошепвайки от време на време "ой, ой, ой".

"Василе, беее" й хвърля тайно по някой закачлив поглед и ако случайно тя го забележи, мигом глътва корема си, надува гърди и се заиграва със златното си кръстче на врата. Плажна идилия...

Точно в този момент, ако мислите ни имаха способността да се материализират като видим текст над главите ни, в задушевната курортна картина със сигурност щеше да се чете един истински сюрреалистичен комикс.

Ето само части от това, което почти реално витае във въздуха над напечените от слънцето мозъци.

Васил:

"Баааси яката рускиня!... Класика си е това - рускините винаги са си били хубави, няма какво! Едно време бяха хубави само като млади, после ставаха мамашки, ама сега са гледани, поддържат се. Ей я тая - кви цици само, кви бедра - няма да кажеш, че е раждала. А мойта... легнала тука като някой тюлен и само "Василе това, Василе онова"... Ебаси, колко ли ще ми излезе тоя чадър до края на почивката?! Още десет дена, по 30 лева.. 300 кинта за сянка и две легла! Тва ми е един СПА уикенд от грабо.бг! И мога да си отида с някое момиченце от новите в офиса... Ма ебаси готината рускиня, начи!... И какъв е мъжът й само! Тоя мое ли да задоволи една такава жена, бе?! Тей... хубавите ябълки и прасетата е работата...

Тоя нашия син много го глезим. Ше вземе да стане некой гей, да му счупя тиквата! И дъщерята и тя - ей я - дебела! На девет години е, а е на килата на майка си, като станахме гаджета...

Узо ли да пия довечера или сега да си взема една бира първо?... Тия па в офиса един мейл не могат да пуснат, без три пъти да ми се обадят!... Шефът е адски некадърник...

Ле-ле, рускинята какъв гръб има само... като на плувец... Глей я мойта сега - лакът на кутретата й се изял. И какъв целулит е направила само... Ебаси, с кво съм заслужил тоя живот?!.."

На Васил жена му:

"Ше го направя на салата аз тоя! Кво ми се умилква тука около някаква руска пръчка на плажа?! Големият красавец - я какъв корем е пуснал - тебе ли ще те харесат, бе, шкембо, добре, че съм те взела аз, че иначе досега щеше да си ходиш ничий...

Пък и не го е срам - все едно ме няма или не разбирам. И като го викам, се прави, че не е за него. Василеее, беееее!... Ето пак.... Обаче тая рускиня каква е гледана... И очичките й шарят по мъжете на плажа. От половин час се е втренчила в спасителя. А преди това на бара как се фъчкаше около барманчето - то чупки в кръста, то погледи, то косата си мята, то се облизва, цупи устата... Опасни са тия рускини, бе!... Моят целулит се е разположил навсякъде тая година, тия LPG-та, дето толкова пари дадох, нищо не направиха - само в синини си ходя. Ма то диета трябва... Като се върнем от море почвам! Тоя път наистина! Да си готвят и да си ядат!... Десет... не, петнайсет кила ще сваля!

...Ох, не трябваше да взимаме малкия с нас! Ще ми скъса нервите... В стаята в хотела няма второ руло тоалетна хартия, егати скръндзите са тия печелбари по морето! И 95 лева някаква стая, дето нищо няма в нея, обиржии. Можеха поне една завеса в банята да сложат, да не си мокрим непрекъснато тоалетната, като взимаме душ.

Догодина няма да им стъпя на морето на тия! Да се научат! Ще отидем на Гърция и това е - като всички нормални хора... Ох, май ще ми изгори гърба така. Ето, не мога с ръка да го стигна, а преди можех. Напълняла съм ужасно! Като тюлен съм станала! Няма да ям довечера, само диня!... Оф, то па с тоя ол инклузив иди, че не яж..."

Ана-Мария, на девет:

"Жалко, че си взех с кофичка. Трябваше с вафличка, за да си я изям. Утре ще си поискам с вафличка. Ако ми дадат и още днес ще си взема пак сладолед, ама не ми дават втори.

Тоя днес ми е трети, де, щото татко забрави за предните два. А това русначе е много тъпо - на нищо не може да си играе и не знае нито една дума. И майка му се пече по без горнище - мама каза, че това е голям срам... Тогава мене що ме карат да се пека без горнище?

Много мразя да спя следобед. Дано тате да е още в това настроение и да останем на плажа като вчера и да не спя! Тъпият ми брат стига да не се разреве и майка да го прибере...

Ама няма, защото иска да стои и да гледа тате как си говори с руснаците. Значи, ако брат ми реве, в крайна сметка ще ме набият мен. Винаги така става. Ами, ако го вкарам с лодката навътре и го забравя там?..."

Рускинята:

"Ну... что такое... Тези булгари все такива са си как идно время, кагда я была маленкой... Мама сказала, что тук на нея многа дабре й било с мужчини когда та, защото рускини многа папулярние.

Но сейчас какъв е тоз прост муж так на меня да се сваля, когда я с мой супруг на пляже?! Ну, можно проста папробават как получается, но болгарин многа нахален - все на меня в груди смотрет и мой мужчина може забележит...

Вот, етот спасител на пляже очен мне нравится. Такой с холошенкое тело, такие руки у него, так сексапилний... И малыш на бара многа приятно на меня смотрит - такие черние очи, такие страстные, очи жгучиеееее, и прекасныееее...

А можна, если с них не получается, можна все таки с Василий да встретимся... Но что?! Он тоже мужчина какая та...

Потом можна покупить новую сумку Луис Вютон - в центре Ахтополя находится такой магазин, за петдесят лева точно как оригиналная... И вот етот малчик, которий собирает денги за зонтик, очен мне нравится. И тот, который прадает мороженое на пляж, тоже нравится. И малчик на рецепции отеля нравится тоже... Можно с ними попробавать..."

Руснакът:

".......ну....................мда..........................................ой...............................чьорт возми..................дешево..................дорого.....................виски ирландское........ну......."

Асенчо:

"Само да стана на три и ще видят те - никога повече няма да посмеят да ми сложат шапка слон с хоботче!"