Наистина ли Русия дава оръжие на талибаните?

Отдавна се говори, че Русия осигурява въоръжението на талибаните, но миналата седмица се появиха и официални изказвания на американски държавници в тази посока. Държавният секретар на САЩ Рекс Тилърсън стана поредният висш американски представител, който заяви, че Русия снабдява с оръжие талибаните в Афганистан, като определи това като нарушение на нормите на международното право.

Неговите коментари, които идват броени дни след като Доналд Тръмп оповести нов военен ангажимент на САЩ в Афганистан без посочен краен срок, повтарят изказванията на генерал Джон Никълсън, ръководител на американските и международни сили в Афганистан, и генерал Къртис Скапароти, командир на Европейското командване на силите на САЩ. Русия, която реагира критично на американската политика в Афганистан, категорично отрича тези обвинения.

Руснаците имат горчиви спомени от Афганистан

Москва определено не е безразлична спрямо Афганистан, но руснаците имат горчиви спомени от планините на страната. Последно страната се ангажира там по време на Студената война, когато Съветският съюз, имащ дълга сухопътна граница с Афганистан, нахлува в Кабул през 1979 г. и издига марионетно правителство. Следва дълга и кървава война срещу подкрепяните от САЩ муджахидини, и в крайна сметка съветските войски се оттеглят през 1989 г., след поражение, което отбелязва началото на края на Съветския съюз.

Взели си урок от тази намеса, руснаците като цяло стояха настрана от Афганистан по време на операцията през 2001година на коалицията, ръководена от САЩ през 2001. В последните години обаче те се свързаха с афганистанското правителство, талибаните, Пакистан и Китай в опит да затвърдят руското влияние в страната като противовес на САЩ.

Русия прави това в страна, където според повечето военни афганистанското правителство и талибаните са в патова позиция. Преди около две години, Москва се ангажираше публично с афганистанските власти - и дори стигна до това да обсъжда продажби на оръжия, както и логистична подкрепа за полицейските и въоръжени сили в страната. Но сегашната информация показва, че Москва намира обща кауза с талибаните.

Като се ангажира с талибаните, Русия има лостове за влияние сред най-големия недържавен участник в конфликта - група, която също така е подкрепяна от Пакистан. Руски, пакистански и китайски политици се срещнаха в Москва миналия декември, за да обсъдят случващото се в Афганистан, среща, която беше белязана от отсъствието на представители на афганистанското правителство, както и на техните съюзници от Индия. (Беше организирана следваща среща, на която присъстваха представители на тези две държави, както и на Иран.)

Няма доказателства

Талибаните и Русия може да са намерили обща кауза в съвместното си противопоставяне срещу Ислямското движение на Узбекистан и ИДИЛ, които действат на територията на Афганистан. Освен че си върна влиянието в региона, целта на Москва в Афганистан, както и в целия мюсюлмански свят, е да ограничи въздействието на ислямистките групи. Затова изглежда противоречиво решението на Русия да подкрепя талибаните - освен ако руснаците приемат тази група като помощник в удържането на другите, без тя да застрашава пряко самата Русия. Но докато руските връзки с талибаните могат да бъдат установени чрез новинарски публикации и официални изявления, преките доставки на оръжие от Русия за талибаните са по-трудно доказуеми.

Мат Шрьодер, старши изследовател в организацията за наблюдение на незаконния трансфер на оръжия Small Arms Survey, коментира, че много от иззетите или документирани оръжия в Афганистан са стари - понякога отпреди десетилетия. Това означава, че дори и доставяни от Русия оръжия да заливат афганистанските бойни полета, те не е задължително да са пристигнали скоро - и биха могли да бъдат проследени до ерата на съветската окупация.

"Това не са само оръжия от Варшавския договор," казва Шрьодер за съюза на комунистическите държави от Студената война, създаден като противовес на НАТО. "Има и много китайски, и някои пакистански оръжия." Документирането на каквато и да е пряка връзка с Русия е трудно, заявява той, а недвусмисленото доказване на връзките с руското правителство ще е още по-трудна задача. "Нужни са много детайлни проучвания," казва Шрьодер. "Нужна е документация. Необходими са доказателства, които се намират неимоверно трудно."

Томас Рътиг, един от директорите на Afghanistan Analysts Network, коментира, че въпреки че Русия вероятно ще се зарадва от евентуален провал на 16-годишната мисия на САЩ в Афганистан, проследяването на доставки на оръжия до бунтовниците е почти невъзможно.

"Има ли руски контакти с талибаните? Най-вероятно да," казва той. "Това не е толкова трудно за организиране за който и да е."

Рътиг изтъква, че много от руските политици по време на съветската окупация са видни играчи на политическата сцена и в момента. "Изглежда очевидно, че Русия няма да бъде недоволна, ако САЩ и Западът претърпят провал в Афганистан - както руснаците, във времената на СССР се провалиха там през 80-те години," заявява той. За оръжията, които се твърди, че руснаците са доставили на талибаните, Рътиг обяснява обаче, че "произведени в Русия оръжия с такъв калибър могат да бъдат придобити на много места."

Обвиненията от САЩ - включително в медийни публикации - не са съпътствани от убедителни доказателства, и експертите коментират, че публично достъпната информация, с която разполагат, не показва категорично, че съществува пряка връзка. Но пък, както коментира Шрьодер, "Правителството на САЩ няма склонност да отправя обвинения от такъв род, без да има някакъв тип доказателства, така че не бих отхвърлил тази вероятност. И все пак независимото потвърждаване на тези твърдения ще е много, много трудно."