Секструженичките в градовете и села в южните индийски щати Андра Прадеш и Карнатака обикновено се омъжват на млади години, а алтернативата често е да станат жертва на трафик на хора и биват продадени в по-големите градове.
Статистики, разпространени от Службата на ООН по наркотиците и престъпността (СНПООН) поставят Андра Прадеш на второ място по трафик на хора. Изпреварва го само Западен Бенгал.
Много от жертвите на трафик са млади момичета. Службата на ООН казва, че само през януари е съобщено за изчезването на 939 непълнолетни момичета в югоизточния щат.
Има обаче позитивно развитие - все повече от жените, които са били жертви на трафик или са били заставени да сключат брак като деца, работят в тясно партньорство с властите и полицията, за да помогнат за ликвидирането на тази практика. Техният успех в това начинание може да бъде отчетен с факта, че през 2017-а те са спомогнали за арестуването на повече от 200 трафиканти в района Анантапър на Андра Прадеш. Много от тях са отвличали с цел трафик момичета, в някои случай не по-големи от 10-годишна възраст.
За да защитят спасените момичета, бившите секструженички им помагат да бъдат приети в училища, държани от властите.
Как се случва този невероятен обрат? Как тези жени успяват да намерят смелост да се изправят срещу хората, от които са експлоатирани толкова дълго?
Една от жените, които избират да опишат личния си житейски път, е от Кадири в Андра Прадеш. Тя се е занимавала с проституция през последните две десетилетия. Тридневен семинар, организиран от Центъра за активизъм и изследвания (CFAR) се оказва повратна точка в нейния живот. Там тя научава от пенсиониран съдия за различите закони, включително и за Закона за защита на децата от сексуални престъпления и Закона за правосъдие при непълнолетни. Тя също така получава помощ в областта на справянето със сексуалното насилие и сексуалния тормоз.
Жената минава през бърз курс по различните закони, учи се как да се справя със сексуалното и домашното насилие и брачни конфликти. В случаи на трафик и заставяне на деца да сключват брак й казват, че трябва да информира окръжните власти чрез линията за помощ за деца.
Семинарът й дава увереност да започне да сътрудничи тясно с полицията и окръжните власти. Като секструженичка тя познава ситуацията отвътре. Когато младо момиче е продадено от трафикант в района, местните власти и някои неправителствени организации търсят нейната помощ.
Тя помага за връщането на момичето обратно при родителите й, които живеят в Кадири. Дава и пример с друго младо момиче, което е продадено в Мумбай срещу нищожна сума. Нейната "мадам" я кара да продава тялото си и й води около 20 мъже ежедневно. Момичето е спасено и е записано в училище в Хайдерабад, а трафикантът е арестуван.
Животът на самата разказвачка е поразително сходен с този на момичетата, за чието спасяване помага.
Тя разказва само общи подробности за живота си, но си спомня как под 20-годишна възраст е отведена в Дубай под претекста, че ще върши домакинска работа. След три години на сексуална експлоатация се решава да търси полицейска защита. Полицията обаче не й помага. Вместо това я експлоатира и безсрамно я използва в продължение на две години. Едва с помощта на местен агент успява да се върне в Индия.
Друга жена, която се е занимавала с проституция повече от десетилетие, също казва, че участието в правен семинар в Хайдерабад й дава нова насока в живота.
Така тя изгражда увереност и разбира за първи път, че ако е подложена на насилие, може да се обърне към полицията за помощ. Сега се среща редовно с властите. Когато окръжния съдия отива на посещение в затвора, той води със себе си група от такива доброволци. Наскоро научава, че майка е спряла двете си деца от местното училище, защото иска те да направят първите си стъпки в този "занаят".
Група от бивши труженички се оплаква в полицията и районната служба за защита на децата се намесва.
Момичетата са изпратени в SOS училище, където ще израснат в по-защитена среда и сред добри грижи.
Проектът се заражда през 2007-а, когато местни проститутки в Кадири преценяват, че имат нужда от това да създадат собствена неправителствена организация.
В началото НПО-то осигурява базови услуги за изследвания и защита от ХИВ/СПИН, но скоро осъзнават, че болестта е само един от проблемите, пред които са изправени. Също толкова належащо са въпросите за социалната стигма, дискриминацията и проблемите с насилието от страна на клиенти.
През 2011-а след дълги взаимоотношения с няколко местни НПО, те придобиват достатъчно увереност, за да регистрират организацията си.
Сега са наели две стаи в Кадири, където са офисите. Провеждат срещи всяка седмица като специалното внимание е върху здравословните въпроси. Друга важна инициатива, която стартират тези жени, е неформално проучване на броя проститутки в региона, което им помага да осигурят съдействие, включително и в отказването от "професията".
Момиче на име Муни например е било омъжено в ранна възраст и става майка на три деца.
В продължение на няколко години върши физически труд, но не печели достатъчно, така че започва да продава тялото си, за да изкара допълнително пари.
Оставя трите си деца при близките си и е отведена в Мумбай да проституира, но условията там са ужасни. Не получава достатъчно храна и дори водата за пиене е мръсна. Накрая намира шофьор на камион, който я докарва обратно в Кадири.
Муни получава заем, но харчи повечето от парите за лечение. Успява да изучи две от децата си, а най-малката й дъщеря сега следва в колеж. Прави всичко по силите си да предотврати бракове с деца в окръга си и в последните два месеца успява да спре шест такива брака.
Рамохан Реди е елитен адвокат, работещ в Кадири, който е сред в предните редици на хората, помагащи на тези жени.
"Тези жени ни казват, че искат децата да учат и да не водят живота, който те самите са преживели", коментира той.
"Правителството на щата е открило 25 училища за деца на секструженички и им помагаме да записват момичетата си там. Това е довело до ситуация, в която разгневяваме трафикантите и тези жени са под постоянна заплаха".