Във времето на своя голям разцвет терористичната групировка "Ислямска държава" е твърдо решена да се превърне в истинска държава. Джихадистите имат своя валута, своя данъчна система, свои съдилища, както и свои учени. Учени, които да вложат всичките си умения в произвеждане на оръжия за водене на абсолютната война на ИД.
Някъде по това време Ахмед точно е приключил с докторантурата си по медицинска химия и разработване на лекарства и търси място, където да приложи всички придобити от него умения. А това, което го очаква е далеч от теоретичните проучвания.
И "Ислямска държава", и "Ал Кайда" преди това, още от 90-те насам, се опитват да се сдобият с химическо оръжие. За разлика от останалите джихадистки групировки обаче ИД е далеч по-целеустремена към тази си цел.
Трудно е да се каже точно до каква степен стигат успехите на "Ислямска държава" в тази посока. Съответно е и трудно да бъдат потвърдени твърденията на Ахмед, който в момента е в затвор в Багдад. Въпреки това обаче казаното от него се потвърждава до голяма степен от думите на друг от учените на групировката - иракския геолог Сюлейман ал-Афари. Пред Washington Post той заявява, че е съблюдавал производството на иприт - изключително силно бойно отровно вещество.
Също така се знае, че ИД чрез глобалната си мрежа от собствени медии и канали в социалните мрежи успява да създаде корпус от учени, взаимодействащи си както лично, така и през форуми в дарк уеб. Тяхната цел е да създадат оръжия за масово поразяване. Ахмед става част от този корпус.
В разцвета на силите си преди четири години усилията на "Ислямска държава" по набирането на кадри включват както достъп до по-добре оборудвани лаборатории, така и по-големи възнаграждения, отколкото един млад учен в Ирак (а и не само) може да си представи. Освен това обаче за Ахмед е ключова и тръпката - той знае, че може да разработи химическо оръжие, просто му трябва истинска лаборатория и необходимите материали. А ИД му предлагат всичко това наготово.
Наскоро водената от САЩ коалиция и иракските сили обявиха, че в Мосул действително са открили такива съоръжения, в които са били разработвани химически оръжия. Именно за тази лаборатория е работил и Ахмед.
Той разказва пред The Daily Beast подробно за възхода си от обещаващ, но разочарован от света млад учен, до (това, което той сам вижда за себе си) агент на социалната промяна и работата му за "Ислямска държава" и до залавянето му от кюрдските сили за сигурност.
Подобно на мнозина други той осъществява връзка с групировката през социалните мрежи. По това време той кара докторантурата си в Индия, където негов приятел и колега учен го насърчава да се свърже с ИД.
По думите му макар самата идея за държава на исляма да го привлича, не идеологията е била водеща в случая. Напротив, неговото ключово желание, подобно на толкова много други млади хора в историята, е просто да покаже на света на какво е способен и да демонстрира научните си и технически умения. И именно това го привлича към ИД - възможността да се докаже като учен.
"Първо проявих интерес към тяхната идеология заради любопитството, който показваха към науката и технологиите. Бях убеден, че ще се присъединя към една автентична научна общност. Много учени от много държави вече се бяха присъединили към тях. Много ядрени физици и инженери, особено от Русия", разказва Ахмед.
Той обяснява, че физически така и не се е присъединил към "Ислямска държава", но подкрепя групировката виртуално, изпращайки на учените й на терен в Мосул редица ключови изследвания и научни статии по темата с разработка на химически и биологични оръжия, някои от които придобити чрез хакерство.
По времето, когато Ахмед започва работата си за ИД през 2015 и 2016 г., крадейки и разпространявайки научни материали и търсейки нова и нова информация по специалността си, той наистина възнамерява да се присъедини към лабораторията в Мосул след дипломирането си.
Нещо повече - той е убеден в собствените си възможности да създаде търсените от групировката химически и биологични оръжия. По това време той възприема терористичната групировка като легитимна държава, която вече трайно се е установила и ще продължи да се разраства.
Така, възползвайки се от статута си на докторант по медицинска химия към престижен университет в Азия, той започва да преравя всевъзможни библиотеки и онлайн научни форуми. Посредством различни приставки от дарк уеб той успява да разбие кодовете, защитаващи част от статиите, и да ги свали безпрепятствено, след което да ги изпрати на "колегите си" в Мосул. За да прикрие следите си, използва руски търсачки и браузъра Tor.
Първото му разочарование идва обаче, когато разбира, че "Ислямска държава" иска просто да създаде иприд, хлор и невропаралитични агенти, докато актуалните достижения на науката за разработването на съвсем нови химически оръжия не ги интересуват особено. Въпреки това обаче той не се отказва и дори планира как да разработи такива оръжия за ИД.
Водеща за него, дори и сега, остава вярата, че е работил в името на това да помогне на "Ислямска държава" да се защити по-добре от враговете си. И дори конфронтиран с това, че групировката е използвала различни химически оръжия върху цивилно население в Багдад, той продължава да твърди, че оръжията са единствено за защита.
Изглежда също така, че Ахмед не подозира (или по-скоро не го интересува съвсем) за необикновената бруталност, с която ИД се бие в Ирак и Сирия, за зверставата, които групировката е извършила или за грубите й престъпления. Това, от което се вълнува обаче е признанието, което е могъл да постигне.
И дори религията няма кой знае какво значение за него. Оказва се, че преди включването си към ИД, Ахмед няма някакви кой знае какви сантименти към исляма - нещо, което самият той признава.
"Не бях много религиозен. Не съм се борил за Ислямска държава. Те (ИД) ме привлякоха с това, че бяха по-заинтересовани от науката и технологиите. Те мислеха напред във времето. Семейството ми се интересува от наука и технологии. Смятам, че религията е подозрителна", обяснява Ахмед.
Именно това е една от основните сили на групировката - способността да накара множество разочаровани млади хора да повярват, че е способна да сбъдне мечтите им, нищо, че въпросните мечти нямат нищо общо с Корана и това как ИД го тълкува. А Ахмед е дълбоко разочарован млад мъж.
Той вече се е изправял на пазара на труда в родния си Ирак и се е сблъскал с връзкарството и корупцията, които са като невидима стена пред всеки, който иска да пробие по честен начин. Допълнително с това идва и религиозното разделение - той твърди, че защото е сунит, на него му е бил отрязан достъпа до научна работа в държавния сектор и областта на отбраната.
След като в крайна сметка успява да се уреди с работа в една малка фармацевтична лаборатория (твърде малка за големите му амбиции), той се сблъсква още веднъж и с цялата корупция, заляла страната. И всичко това дълбоко го разгневява. Така той кандидатства за докторантура в чужбина и впоследствие установява контакт с ИД.
През 2018 г. обаче е арестуван от кюрдските сили за сигурност по време на антитерористична операция в Ербил, столицата на кюрдското регионално правителство. След това той е предаден на американската армия в Ербил за по-нататъшен разпит и по-късно е прехвърлен на иракските власти в Багдад.
Дори и в момента, вече отхвърлящ бруталността на "Ислямска държава" и терористичната им дейност, той все още възприема себе си като герой за някаква социална справедливост, която може да бъде постигната с химически оръжия. Нещо повече, той на няколко пъти вече е предложил услугите си в борба с ИД, засега без резултат.
