Роден в Румъния, осиновен от семейство в Германия, женен за гражданка на Узбекистан - биографията на 28-годишния Маркус Фронмайер не подсказва с нищо, че върхът на политическата му кариера ще се окаже в крайнодясната "Алтернатива за Германия".
Сега Фронмайер - най-младият член на групата на AfD в Бундестага - се опитва да използва връзката си с Източна Европа, за да намери съмишленици в региона на Балканите. По-специално - в Сърбия и Хърватска, както показва разследване на BIRN.
Ако досега балканските страни бяха смятани за източник на нестабилност и етнически национализъм към Западна Европа, то в момента се наблюдава обратна тенденция - експорт на крайнодясна идеология от запад на изток, която разпалва ислямофобията и историческия ревизионизъм.
Целите на акцията са не само политически лидери и партии, но и представители на църковния и интелектуалния елит. Мрежата около тях се образува чрез десетки срещи, конференции, дискусии, семинари и други общи събития.
Маркус Фронмайер твърди, че AfD e "естествен партньор" на националистическите и православните общности в Сърбия, където лично той развива по-активна дейност. По собствените му думи - целта е да се покаже, че AfD е място, което "приема на сериозно" нуждите на балканските страни извън ЕС.
Фронмайер е бивш ръководител на младежката организация на партията - Junge Alternative. Това е една от двете фракции на AfD, които се наблюдават от федералната контраразузнавателна агенция заради потенциалната опасност срещу "либерално-демократичните принципи на германската конституция", както стана ясно през януари 2019.
Самият депутат твърди, че позициите му биха били приети "супер нормално" във всяка друга страна по света извън Германия.
Фронмайер е посещавал Сърбия поне веднъж годишно през последните 6 години, като междувременно е работил за изграждането на съюз с малката крайнодясна партия "Народно свободно движение" (НСД) на 35-годишния Мирослав Парович.
Двамата не крият от медиите, че от 2014 г. работят за създаването на "Ос Париж-Берлин-Белград-Москва".
През 2017 г. Фронмайер присъства на предизборен митинг в централна Сърбия по време на неуспешната президентска кампания на Парович. Въпреки че лидерът на НСД печели едва 11500 гласа (0.32% от всички гласували), а партията не е представена в сръбския парламент, той е канен за участие в конференции, провеждани в Бундестага и ЕП.
На партийно ниво "Алтернатива за Германия" подкрепя друг кандидат за президент в Сърбия през 2017 г. - Бошко Обрадович от крайнодясната "Двери". Партията му има седем депутати в парламента, като критикува остро правителството на Александър Вучич. Обрадович гостува в кабинета на един от лидерите на AfD Йорг Мойтен през март 2017.
От "Двери" твърдят пред BIRN, че темите на разговора са покривали "семейната политика, проблемите с бюрокрацията в Брюксел и имиграцията". Оттогава не са провеждани повече срещи между двете политически сили, а при посещението на делегация от AfD в Белград през 2019 г. са били поканени само депутати от управляващата коалиция, казват още от партията на Обрадович.
За разлика от официалните канали в Сърбия - AfD разчита на "частната инициатива на Дубравко Мандич" при контактите си в Хърватия.
Дубравко Мандич е роден в Босна и Херцеговина, в семейството на хърватин и сръбкиня. Родителите му емигрират в Германия, когато синът им е 3-годишен. В момента Мандич е член на крайната фракция на AfD - "Fluegel" - и отскоро е член на градския съвет на Фрайбург.
С посредничеството на хърватския ТВ-водещ Велимир Буянец, през юли 2018 г. Мандич се запознава с двама крайнодесни местни депутати - бившия министър на културата Златко Хасанбегович и генерала от резерва Желко Гласнович - които описва като "хора, принадлежащи към сравнима среда, която се противопоставя на политическата коректност".
Пред хърватската публика Мандич застъпва позицията, че Германия е "поробена от антифашисти" - фразата е подбрана неслучайно с оглед на растящата тенденция в Хърватска за "реабилитация" на престъпленията от режима на усташите по време на Втората световна война, довел до избиването на хиляди сърби, евреи и роми в концентрационния лагер Ясеновац.
Връзките на ген. Желко Гласнович (депутат от парламентарната група "Независимите за Хърватия") с германските националисти не се изчерпват само с контакта с Дубравко Мандич. Гласнович е присъствал на два от конгресите на неонацистката Националдемократическата партия на Германия (НДПГ) през 2014 и 2018 г. Членове на партията са участвали като военни наемници под командването на генерала по време на Югославските войни от 90-те.
Медиите в Загреб отбелязват с ирония, че конгресът на НДПГ през 2018 г. се е превърнал в "обединителен" за враждуващите сръбски и хърватски националисти поради факта, че на събитието са поканени едновременно представители на крайнодясната "Сръбска акция" и хърватския генерал Гласнович.
Ислямът е заплахата, която сплотява германските и балканските фракции независимо от идеологическите и исторически вражди. При контактите със сърбите акцентът на НДПГ и AfD пада върху рисковете от етническите албанци-мюсюлмани, живеещи в Косово. При хърватите фокусът е върху позицията на сънародниците им в Босна и Херцеговина, които се оплакват, че са подчинени на по-многочисленото мюсюлманско население.
Мрежата от наднационални крайнодесни контакти не засяга само политическите кръгове. Консервативни интелектуалци и църковни ръководители от Балканите също участват редовно в събранията на AfD и НДПГ със сръбски или хърватски сътрудници.
Бившият епископ на сръбската православна църква във Франкфурт Сергийе Каранович и негови приближени са поканени да участват на конференция за семейните ценности, организирана от "Алтернатива за Германия" през 2015 г. в Щутгарт.
По същия начин НДПГ работи в тясно сътрудничество с Истинно-православната църква - малка православна секта, която се противопоставя на модернизацията. Представители на германската партия са се срещнали с ръководителя на сръбското звено на църквата епископ Акакий през ноември 2017.
Университетски професори и консервативни интелектуалци също са посещавали събития на НДПГ и AfD, като разменят гостувания с германски "колеги" - партийни членове или сътрудници на тинк-танкове, близки до националистическите сили.
Маркус Фронмайер - депутатът от AfD - коментира, че протегнатата ръка на германските националисти към Балканите и старите имигранти от бивша Югославия "изнервя големите партии, защото се притесняват от силата на гласоподавателите от диаспората".
Той твърди, че целта на активността на Изток е само "създаването на добри отношения" между държавите. Наблюдателите обаче виждат наченки на нещо по-различно - опит за създаването на крайнодесен и профашистки интернационал. И то - роден в сърцето на Запада.
