Пабло Ескобар е известен като лицето на картела Меделин, колумбийската престъпна организация, която заля света с кокаин през 80-те години.
Но въпреки всичките си престъпления и заплахи, Ескобар е само един от членовете на цял клан от трафиканти, които са създали картела Меделин.
И по отношение на нарко ексцентричността, един от тях определено изпъква: Карлос Ледер Ривас.
Син на баща германец и майка колумбийка, роден в Армения, район в централно-източна Колумбия през 1949, Ледер прекарва по-голямата част от детството си в Колумбия.
След като родителите му се разделят, той се мести в Ню Йорк на 15-годишна възраст, съобщава колумбийският вестник El Espectador през 2012 г.
В САЩ той се забърква в дребни престъпления, като работи по Източния бряг на САЩ и в Канада и ръководи банда за кражба на коли и продажба на марихуана. Арестуван е за кражба на кола през юни 1973 и е изпратен във федерален затвор в Данбъри, Кънектикът. Краткият му престой в затвора завинаги променя САЩ и света.
Джордж Юнг, прочут наркотрафикант и герой на филма "Дрога", се оказва съкилийник на Ледер и описва американеца от колумбийски произход като възпитан и добре облечен млад мъж. Както споделя Юнг пред PBS, докато е в затвора за дребни престъпления, Ледер вече е замислил по-амбициозно престъпно начинание:
"С течение на времето се опознахме и после той ме пита дали знам нещо за кокаина, и му отговорих отрицателно. Отвърнах: 'Защо ти не ми разкажеш?' И той заяви: 'Знаеш ли, че той се продава за $60 000 на килограм в САЩ?'"
"Отвърнах 'Не. Нямах представа. Колко струва там долу, в Колумбия?' и той отговори: '$4000-5000.' И ме озари вдъхновение и касовият апарат започна да дрънчи в главата ми."
Срещата на Юнг и Ледер в затвора в Данбъри сякаш е била по волята на съдбата, коментира Майк Виджил, бивш ръководител по международните операции на Администрацията за борба с наркотиците (DEA).
Юнг и Ледер са освободени в края на 70-те, но скоро се събират отново заедно и организират въздушен трафик на дрога, пренасящ кокаин от Колумбия до югоизточните щати на Америка.
Дейността им се разширява в края на 70-те и 80-те години, и Ледер се сближава с капотата в Меделин, а в Карибите те търсят междинна станция за процъфтяващия си бизнес с трафик на дрога.
'Всичко просто се превърна във фрийк шоу'
"Някога те са прекарваха наркотиците през Насау на Бахамите, като използваха корумпирани чиновници, които отваряха летището и си затваряха очите... Но искаха по-изолирано място - район, където да действат по-свободно и да не се налага да плащат огромни суми на жители на Бахамите," разказва Виджил, автор на "Металните ковчези: Картелът на кръвния съюз."
И тогава попадат на Норманс Кей.
На Норманс Кей, малка ивица земя на 350 км югоизточно от Маями, ексцентричността на Ледер - подхранвана от нарастващата му пристрастеност към кокаина - се проявява в пълна степен.
Ледер е и агресивен бизнесмен и в крайна сметка изтласква Юнг от бизнеса им, но това става едва след като Юнг стъпва на Норманс Кей и наблюдава поведението на Ледер.
"Не, не беше луд... но имаше бълнувания. Обичаше Джон Ленън и Адолф Хитлер едновременно. Трябваше това да е достатъчно ясен знак за мен," разказва Юнг. "В смисъл, в един момент на острова дойде Уолтър Кронкайт, и мафиоти с автомати излязоха и му заявиха: 'По-добре да си вървиш.' Всичко се превърна в тотално фрийк шоу,".
"Имаше и други хора, които живееха там, но те започнаха да ги пропъждат, и Карлос Ледер започна да си изгражда нещо като неонацистка група там, която да охранява самолетите с кокаин и да сплашва местните хора," коментира Виджил.
Ледер започва да се държи по-неуравновесено на Норманс Кей, като организира партита с оргии и грубо третира местните жители. Сплашен от органите на реда и едновременно с това набрал смелост заради факта, че си е "купил" благосклонността на чиновници, Ледер стига до там да пуска листовки над Насау, столицата на Бахамите, гласящи "DEA, вървете си у дома."
"В крайна сметка Карлос започна повече да бие на очи и попадна на мушката на DEA, и тогава правителството на Бахамите му заяви: 'Хей, трябва да си вървиш. Не може повече да оставаш тук, защото DEA идват, а не искаме DEA да се месят в нашите работи и да разследват и нас'," разказва Виджил.
Ледер се оттегля в Колумбия, след като DEA организират Хайка на Норманс Кей през 1980 г. Неговата дейност по самолетна контрабанда е засилила кокаиновия бизнес на Меделин и е направила Ледер ценен член на картела - статут, който действията му в Колумбия скоро започват да подкопават.
Той си построява хасиенда и започва да пръска пари в родния си град Армения и из Киндио, щата, в който се намира той. Ледер строи статуя на Джон Ленън в двора си и предизвиква учудване, като подарява на администрацията на щата съвременен самолет. Подобно на Ескобар, Ледер изживява политическо пробуждане в началото на 80-те години.
Ескобар решава да играе по правилата на демократичната колумбийска система, Ледер обаче разчита на нацисткия уклон, който вероятно е възприел от баща си и го използва, за да засили политическото си движение в Колумбия.
"Той искаше да влезе в политиката и идеята му беше да постигне управление от нацистки тип в Колумбия," коментира Виджил. "Това ви подсказва колко безумен и колко заблуден е."
Ледер се оттегля в джунглите, но все така продължава да организира пресконференции и да декларира намерението си да се бори срещу властите. Той също така цитира неведнъж Хитлер, комуто признава, че се възхищава.
Партията му, наречена "Национално латино движение", е с "фашистко-популистка програма, призоваваща за радикални промени в политическия пейзаж на Колумбия." Той също така заема анти-империалистки позиции, като критикува САЩ за намесата им в политиката на Латинска Америка. За него кокаинът е начин да се постигне свобода, като той го определя като "атомната бомба на Латинска Америка", коментира Виджил.
Подобно на Ескобар, политическата дейност на Ледер се концентрира върху борба със споразумението на Колумбия за екстрадиция на престъпници в САЩ, което след убийството през 1984 на министъра на правосъдието Родриго Лара Бонила, позволява незабавно екстрадираане на Ледер и други наркобосове, ако те бъдат заловени.
'Той знаеше, че Ескобар го е предал'
Мегаломанията на Ледер, подхранвана в огромна степен от кокаина, води до конфликта му с Ескобар, което на свой ред води до неговия провал.
На парти в "Хасиенда Наполес" на Ескобар, близо до Меделин, "Карлос, надрусан с кокаин, се скарва с един от наемниците на Ескобар, стреля и го убива," разказва Виджил.
Това разгневява Ескобар, защото създава впечатлението, че шефът на картела, който е особено близък с наемниците си, не може да защити работещите за него хора.
Ескобар, след като решава, че Ледер е повече проблем, отколкото ценен актив,, "на практика го издава, посочва местоположението му" на колумбийското правителство. По-късно Ескобар отрича, че е предал Ледер, в открито писмо.
В 6 часа сутринта на 4 февруари 1987, колумбийската полиция и армия нахлува в ранчо край Меделин, където Ледер отново се отдава на хедонизъм, и го залавя след кратка престрелка.
11 часа по-късно той вече е на път за Маями, като става първата жертва на спооразумението за екстрадиция, срещу което толкова ожесточено се е борил.
Скоро той попада във федерален затвор в Марион, Илиноис. Виджил, който заема висш пост в DEA по това време, пътува до Марион, за да се срещне с Ледер след връщането му.
"Много нисък на ръст, отличен английски. Първото ми впечатление за него беше, че е измамник, манипулатор. Никак не искаше да говори за ролята си в търговията с дрога."
"Той беше изцяло фокусиран, знаеше, че Пабло Ескобар го е предал и заяви: 'Слушайте, мога да ви помогна да заловите Ескобар. Искам да се върна в Колумбия. Можете да ме оставите под охраната на колумбийската армия, и ще ви намеря Пабло Ескобар."
"Ние обаче не бяхме склонни да поемаме риска да го връщаме в Колумбия и той отново да избяга," казва Виджил. "Така или иначе той определено искаше да ликвидира Пабло Ескобар."
Скарването на Ледер с Ескобар в средата на 80-те години го оставя без информация, която американските власти биха изтъргували охотно срещу свободата му.
Той е осъден на доживотен затвор без право на помилване, плюс 135 години през 1988, присъда, която според съдията е "знак за нашето общество, е то ще стори всичко по силите си, за да се избави от това раково заболяване."
Участието на Ледер в търговията с наркотици се оказва полезно, когато той свидетелства срещу панамския диктатор Мануел Нориега, който е помагал на картела Меделин в прането на пари.
Ледер получава намаляване на присъдата, но остава в американски затвор. Точното му местоположение не е известно, тъй като той вероятно е в програма за защита на свидетелите, макар че адвокатите му от време на време говорят от негово име.
30-те години, които е прекарал в затвора, определено са били тежки за него. Той обвинява САЩ, че нарушават правата му и не са изпълнили споразумението да го освободят в замяна на свидетелските му показания срещу Нориега.
Ледер пише до колумбийския президент Хуан Мануел Сантос, като иска съдействие за репатриране, така че да умре на колумбийска земя - желание, което нищо чудно да се изпълни при завръщането му.
"Той има много врагове в Колумбия", коментира Виджил. "Така че ако се върне, не мисля, че ще оцелее повече от няколко месеца."
