Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

А на Запад комунизмът още си е cool

"Социализмът е философия на провала, кредо на невежеството, eвангелие на завистта"
Уинстън Чърчил (1874-1965) Снимка: Празнуване на 1 май в Лондон
"Социализмът е философия на провала, кредо на невежеството, eвангелие на завистта"

Уинстън Чърчил (1874-1965)

Снимка: Празнуване на 1 май в Лондон

Месец май започна със стряскащ социален контраст. Безброй млади хипстъри и застаряващи левичари в комфортния капиталистически Запад излязоха да отпразнуват деня на труда с комунистически знамена и символи - сърп, чук, Сталин, Че, Фидел, Мао...

Паралелно с манифестациите на възбудени крайнолеви тълпи из Великобритания, САЩ и Франция в реално време продължаваше колапсът на социалистическа Венецуела.

Видимият резултат от прилагането на утопичните идеи на марксизма и ленинизма се изразява с хиляди гладни и озверели хора по улиците на Каракас и други градове на латиноамериканската държава.

Тоалетната хартия е дефицитна стока, хората ловуват кучета, гълъби и плъхове за храна, а масовите протести срещу наследника на идолизирания от западните левичари Уго Чавес - социалиста Мадуро - са потапяни в кръв от репресивните сили на прогресивното правителство.

В същото време виждаме и резултата от фетишизирането на комунистическата идеология в Западния свят. Млади представители на буржоазията, опаковани в червено, крещят срещу капитализма и маршируват в Ню Йорк, Лондон, Париж...

Във Франция, на първия тур на президентските избори, кандидат с откровено про-комунистическа платформа като Меланшон, успя да се добере до внушителен и неочакван за мнозина резултат от близо 20%.

Милиони френски хипстъри от големите градове, разглезени от лесния живот в средната класа и в меката милувка на "социалната държава", индоктринирани от марксистки преподаватели, галопираха към урните с идеята, че твърд крайноляв завой за и без това доста лявата Франция няма да продуцира катастрофа с венецуелски мащаби.

Журналисти, активисти и холивудски звезди, които преди години буквално обожествяваха Чавес и цитираха неговото авторитарно управление като модел за политическо подражание, днес мълчат и се правят, че свирепият социалистически крах на Венецуела не се случва.

По-циничните от тях изпълзяват в публичното пространство с класическото левичарско оправдание: "Ама това не е истинският социализъм".

Крайнолеви протестиращи в САЩ

Във Великобритания една от водещите фигури на Лейбъристката партия - Даян Абът - съвсем сериозно каза в национален ефир, че Мао "е направил повече добро, отколкото зло". Тя отказа да поясни какво добро може да компенсира избиването на близо 70 милиона души.

В същото време комунистическата лудост на Ким Чен Ун и неговата Северна Корея продължава да застрашава мира в региона.

Тази тоталитарна държава е най-ярката илюстрация за патологията на социалистическата идеология.

Както казва Тома Соуел - "Провалът на социализма е толкова очевиден, че само интелектуалците могат да го игнорират".

Днес в Западния свят комунистическите сантименти са присъщи основно на университетски преподаватели, студенти от по-горните слоеве на средната класа, знаменитости, активисти, прогресивни политици.

Работническата класа до голяма степен изостави левите движения и се пренасочи към популизма, национализма и дори консерватизма.

Социалистическата реторика сега възбужда предимно Западните елити.

Тя се просмуква в медии и продукти на масовото развлечение. Екзалтира прогресивните активисти, мариновани в гъсто червения сос на хуманитарните науки.

Тук е заровено и марксисткото куче. Работническата класа се оттласква от лявото, защото вижда, че то е само декорация на елитите и няма реално качествено приложение.

А тези елити прегръщат социализма все по-силно. От една страна защото това е логичният резултат от десетилетия на неомарксистка пропаганда в западните университети. От друга - защото са разгневени от събития като Брекзит и избирането на Тръмп, и виждат крайнолявата емоция като силно оръжие.

Изследване от 2016-та показа, че в академичните среди на САЩ близо четири пъти повече преподаватели в социалните науки се идентифицират като марксисти, отколкото като републиканци.

Тази идеологическа асиметрия произвежда крайно изкривен интелектуален продукт. Книги, научни статии, филми, сериали, предавания, песни, речи са пропити от тропите на прогресивизма, който е просто ребрандиран социализъм.

Резултатът е опит за модерен, готин, младежки соц-продукт. И работи.

По-крайни левичарски фракции като одиозната организация "Антифа" не се задоволяват само с пропаганда и редовно прибягват до насилие, бунтове и разрушаване на частна собственост.



Изместването на мейнстрийм махалото толкова наляво не остава без резултати. Реакцията срещу опита да се пласира и продаде комунизмът като нещо готино ескалира в интернет.

Особено интересни са меметата с Пиночет, който е хвърлял комунисти от хеликоптери. Бившият лидер на Чили се превърна в меметичен аватар на анти-комунистическите послания в мрежата. Такива са още Рейгън, Доналд Тръмп и дори Дутерте, който по-скоро е вдъхновение на истинско тролене.

Съвсем не всички хора, които споделят "хеликоптерните" мемета и картинки с Пиночет са крайнодесни реакционери.

Много то тях са хора, които виждат двойния стандарт при оценяването на фашизма и комунизма и не са доволни от индулгенцията, която медии и интелектуалци дават на втората идеология.

Дъглас Мъри описа явлението като "историческа аномалия".

Само преди дни "Ню Йорк Таймс" пусна анализ, посветен на времето, когато "комунизмът вдъхнови човечността на американците". Това е лудост.

Възбудата на Запада по комунизма е продукт на заблуда и объркан морален компас.

В добрия случай това е само фаза. В лошия - физиономиите на Сталин и Фидел все по-често ще се мяркат по улиците на Ню Йорк и Лондон.

А в най-лошия? Е, него го виждаме в реално време - Венецуела.

   

Най-четените