Какво ще прави Европа с "лъвчетата на халифата"

"Ислямска държава" може почти да е лишена от територията си, но проблемите, които причинява далеч няма да спрат с това. Напротив, тепърва ще се усещат ефектите, които няколкогодишното управление на "халифата" в териториите на Сирия и Ирак. И мрачното наследство може да се усеща още десетилетия наред.

"Лъвчетата на халифата" - това е една от най-страшните последици от съществуването на "Ислямска държава". По този начин наричат децата, тренирани в лагерите на ИД. В техните детски глави се набива да убиват неверници и да носят слава на халифата.

Какво се случва обаче с тези деца, когато те бъдат изведени извън територията, контролирана от "Ислямска държава"? Какво се случва с някое от тези деца, когато попаднат в Европа, откъдето например са родителите им?

На този въпрос все още няма ясен отговор. "Малките войници на халифата" са възпитавани в дух на омраза към християнството и Запада. Сега тези деца обаче са поставени именно в такава среда.

Само от 2012 г. до 2017 г. близо 5000 европейци - мъже, жени и деца, са "емигрирали" в териториите, които по това време бяха контролирани от "Ислямска държава". На фона на множеството терористични атентати от последните няколко години, правителствата в Европа се фокусират върху по-краткосрочните проблеми на сигурността. Така обаче пренебрегнати остават нуждите на онези повредени от джихадистката пропаганда деца.

Сега някои от тях се връщат в Европа - беззащитни и уплашени в един свят, който са обучени да мразят.

Такава е историята и на едно 9-годишното момче. То знае, че съучениците му са лоши неверници, които заслужават да умрат. След като ги напада още на първия ден в училище, е изведен от сградата. През 2016 г. майка му, която е приела исляма и е отишла в територията на ИД, след две години бяга с детето към европейската си родина. Там е изправена пред съда, а детето остава в ръцете на дядо си.

"Чувстваше се обкръжен от врагове", казва пред "Ню Йорк таймс" психологът Даниел Кьолер, сътрудник на програмата за екстремизма на Университета "Джордж Вашингтон" и семеен консултант в Щутгарт, който се е занимавал с конкретния случай.

"Тези деца са подложени на непрестанен стрес, заплашват ги, че ще ги изгорят, че ще ги изтезават, ако не слушат. Ако не убиеш неверника - ще идеш в ада, майка ти ще иде в ада. Това е непрестанно психологическо мъчение", коментира Кьолер.

За двете години прекарани при джихадистите детето е научено да брои с помощта на удари с камшик върху жертва, а гледката на обезглавявания е била част от учебния процес. Ролята на това момче в обществото на "Ислямска държава" е била само една - да стане войн на джихада, "лъвче на халифата". Времето прекарано там го е превърнало в брутално, радикализирано и дълбоко объркано малко момче.

"Отношението към тези индивиди е много твърдо. Повечето хора биха искали да ги видят мъртви или хвърлени в затвора завинаги. Но изобщо не подозират, че сред тях има деца, които нямат никаква вина", коментира Кьолер.

"Децата от Европа в "Ислямска държава" вероятно са стотици, макар да е невъзможно да се назове точно число. Макар националните власти да имат данни за деца, отведени там от родителите си, не се знае колко са родени там.

"Ислямска държава" забранява контрацептивите, а жените са длъжни да създадат следващото поколение бойци. Когато едно дете е родено на територията на ИД, то излиза на белия свят без националност", обяснява Омар Рамадан от Мрежата за осведоменост за радикализацията към Европейската комисия.

От четиригодишна възраст децата биват пращат в брутални училища. Обикновен учебник по смятане там може да има на една и съща страница ябълки, портокали танкове и оръжия, казва Никита Малик от базирана в Лондон неправителствена организация, занимаваща се с изучаването на методите за образование на "Ислямска държава".

"Нивото на тяхното образование, особено за момчетата, зависи от способността им да възприемат насилието. Затова и те са водени на екзекуции и публични бичувания, където трябва да отброяват ударите", обяснява още Малик.

Момичетата завършват образованието си на 9, когато, според джихадистите, са достатъчно големи, за да бъдат омъжени. На същата възраст момчетата започват военно обучение. Чест обаче те са ползвани за пропагандни видеа и на далеч по-ранна възраст. Един от клиповете показва около 4-годишно дете, което стреля с пистолет срещу затворник.

Джан Къзълхан, психолог от кюрдско-германският произохд, е виждал с очите си какви травми нанася това на децата, докато е работил с деца-войници от Ирак и язидчета, успели да избягат от "Ислямска държава" в Германия. Тези деца са виждали изнасилвания, изтезания, убийства, а понякога са били принуждавани да участват в тях.

По думите му агресията е един от главните проблеми. Също и кошмарите, проблемите със съня, концентрацията, неврологични увреждания. "Ислямска държава" ги обучава да не изпитват емпатия." Според него са необходими поне две години ежедневни сесии със социални работници, психотерапевти, учители и други професионалисти, за да могат тези деца да имат поне шанс за нормален живот.

И въпреки това не сигурността на завърналите се деца е проблем за повечето правителства, а сигурността на собствената им държава. В Белгия и Франция, където вече пострадаха от терористични нападения, внимателно следят движението на свои граждани, които са били в "Ислямска държава".

Властите се фокусират върху разпознаването на знаци, че въпросните граждани може да извършат или подпомогнат терористичен акт, и откровено се работи в посока недопускането им обратно на родна територия.

Децата, попаднали там просто не са приоритет. И като цяло не се полагат усилие да се евакуират гражданите в конфликтни зони. Никой не иска да носи отговорност ако вълк в овча кожа се завърне от тези територии. Политически ще е изключително трудно да се представи на обществото информацията, че правителството подпомага връщането на ислямски бойци в обратно на родна територия.

И все пак тези, които искат и намерят начин да избягат от "Ислямска държава" обратно у дома, трябва да пътуват през контролирани от милиции зони до Турция, където да потърсят посолство или консулство на своята държава, откъдето обаче няма да срещнат кой знае каква подкрепа.

Националността на децата им трябва да бъде потвърдена - понякога чрез ДНК тестове. Ако родителите им са от различни държави, това ще повдигне въпроса за попечителството. У дома, единият или двамата родители може да влязат в затвора, а детето тепърва трябва да бъде интегрирано в образователната система.

Но стигматизирането им може само да влоши проблема. А за 9-годишното момче, чиято история разказва Даниел Кьолер, успява все пак да се адаптира. За това помага дядо му.

Двамата са прекарали много време, плътно прегърнати на детската площадка, докато малкият се отпусне и приеме децата за другарчета, а не за врагове. След година наблюдение, той се е върнал в училище, за да бъде отново дете.