Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Младите руснаци, които се заблуждават, че имат бъдеще като шпиони

И начинът, по който московската агентура вербува хората си Снимка: Pixabay
И начинът, по който московската агентура вербува хората си

Артьом Зинченко винаги се е възхищавал от своя прапрадядо, който е служил в няколко съветски отряда през Втората световна война. Така че когато руското военно разузнаване се свързва със Зинченко, той е повече от склонен да изслуша предложението им.

Зинченко е арестуван на 9 януари 2016-а от естонската Служба за вътрешна сигурност, известна под естонския си акроним КАРО.

През май същата година е осъден на 5 години затвор заради шпионаж срещу Естония и нейните съюзници от НАТО. Тази събота той успя да напусне затвора години преди официалния срок на освобождаването си като част от размяна на затворници между Естония и Русия.

В страна като Естония, която отдавна е мишена на руския шпионаж, Зинченко е десетият осъден шпионин за 9 години и първият сред тях, вербуван от руската служба за военно разузнаване - ГРУ. Неговият случай е илюстрация за начина, по който руското военно разузнаване разчита на семейните традиции и използва огромния брой бивши съветски военни, все още живеещи в бившите държави от СССР като източник за вербуване на нови шпиони.

Според прокуратурата Зинченко е бил вербуван през 2009-а и е започнал да шпионира Естония през 2013-а. Основната му задача е била да събира разузнавателна информация за военната и други критични инфраструктури в страната.

Той също така е осигурявал информация на Русия за военното оборудване и движението на войските на НАТО там.

Голяма част от обвиненията срещу Зинченко все още са засекретени. Малкото от присъдата срещу него, което остава извън обхвата на държавната тайна, описва само списъка с улики - два лаптопа, четири мобилни телефона, външен хард диск и хартиен бележник, които могат да му бъдат върнати.

ГРУ решава да вербува Зинченко въпреки липсата му на военно обучение или служба в армията. Тези, които го вербуват, изиграват всички правилни карти, за да успеят да го привлекат за каузата си. Баща му Игор е служил в армията, дядо му Алберт е служил в армията, а прадядо му Григорий е работил в отдел СМЕРШ на военното контраразузнаване през Втората световна война.

Зинченко е бил особено вдъхновен от биографията на прадядо си Григорий Гутников.

Тя му помага да изгради романтично възприятие за шпионската професия и да повярва, че родината има нужда от него.

Историята на Зинченко е типичен пример как работят руските вербовчици. Те откриват млади хора, които лесно могат да бъдат манипулирани със семейни връзки или общата идея за шпионска кариера, подобна на легендарния Щирлиц от съветските шпионски филми.

Григорий Гутников постъпва в съветската армия перз 1936-а като шофьор, разкриват архивни документи. Две години по-късно той е приет в НКВД - тайната полиция, предшественик на КГБ. През войната Гутников служи в елитен отряд на НКВД, включително през 1942-а по време на битката при Сталинград.

После се присъединява към СМЕРШ, поделението за военно контраразузнаване, което се отделя от НКВД.

Основната задача на СМЕРШ е да открива вражески шпиони, но често действа и като тайна полиция под прикритието на контраразузнаването. Естествено, известни са с прилагането на насилие. Те са имали голям опит в извличането на необходимото признание от заподозрените чрез физически методи на влияние.

След войната Гутников е бил носител на ордени - той получава "Червена звезда" за защитата на Сталинград, награда за превземането на Берлин и трети орден за победата във Великата отечествена война - названието на Втората световна война в Русия. Съветската пропаганда по-късно използва агенти на СМЕРШ в много филми, където те са представени като майстори на шпионажа, винаги успяващи да надделеят над германските шпиони.

Тази тенденция видимо се възражда в последните години в Русия, когато няколко нови телевизионни филма и сериала за герои агенти на СМЕРШ дебютират в страната.

Семейството на Зинченко за първи път се установява в Естония през 1966-а, когато дядо му Алберт, също офицер от Съветската армия, е изпратен на военна служба там. Алберт, който отговаря за ремонтен и възстановителен батальон, и неговата съпруга Тамара получават апартамент през 1967-а в новопостроен жилищен район на столицата Талин. Въпреки че по-късно служи и в други държани като Виетнам и Източна Германия, Естония се превръща в негов дом.

Към момента на разпадането на Съветския съюз през 1991-а Алберт Зинченко вече се е оттеглил от армията с чин подполковник. Подобно на още около 15 хил. други офицери от запаса, живеещи в Естония, и хиляди други в държави извън Русия, той получава шанса да кандидатства за постоянно жителство в Естония и се възползва от него.

Артьом Зинченко, тогава само 5-годишен, е живял в Русия с родителите си.

Баща му Игор е правил кариера в армията като е станал ръководител на фабрика за танкове в източния град Усурийск.

Според няколко предишни и сегашни съседи, Артьом е започнал да посещава дядо си и баба си в Естония, когато е бил малък, като е прекарвал летата си там. Бил е особено близък с дядо си, твърдят съседи, и е обичал да отсяда в семейната дача край морето. Много му харесвало в Естония и не искал да остава в Русия.

Към момента, в който ГРУ вербова Артьом, баща му вече се е пенсионирал, а дядо му е починал.

Зинченко никога не е имал личен контакт с армията, но е имал възможността да продължи семейната военна традиция. На 22 години човек може и да не знае какво иска да прави с живота си, а подобни хора са лесни и евтини за вербуване. Естония дори не е била първата цел на Зинченко, но другите страни, където той е действал първоначално, не са ясни.

Скоро след като получава първите си задачи от ГРУ, той се опитва да получи естонско гражданство, за да прави бизнес там като молбата му е удовлетворена.

Заедно с партньор той основава компанията Dana Investment, наречена на съпругата му Дана, и започва да проектира и произвежда бебешки колички. Бизнес партньорът му Антон Михайлов отказва да разговаря с медиите.

Макар фирмата да е напълно реална, тя осигурява на Зинченко стабилно прикритие за разузнавателните му действия. Тъй като е ориентирана към руския пазар, той има основателни причини често да пътува между Талин и Санкт Петербург в Русия - безвизово, заради постоянното си жителство в страната.

След като Зинченко е осъден, баща му Игор поема бизнеса с бебешки колички. Той също отказва да разговаря с представители на пресата.

Човекът, откупил свободата на Зинченко от естонския затвор, е естонски бизнесмен на име Райво Суси. Суси е арестуван на московското летище "Шереметиево" на 10 февруари 2016 г., когато е на път към неуточнена държава в централна Азия.

Той е обвинен в шпионаж и миналия декември е бил осъден на 12 години затвор. Публичната информация за бизнесмена е оскъдна, но той има участие в няколко авиационни компании. След ареста на Суси, KAPO отказва да коментира евентуални връзки на бизнесмена с разузнавателната служба.

Историята на Зинченко вероятно е нещо, което ще се повтори в Естония, докато там още има млади мъже, вярващи, че помагането на Русия може да бъде техният път към славата и величието.

Тeзи хора си изграждат представата, че са избраници и специални, защото получават такова предложение, но опитът им обикновено е скромен и рано или късно биват заловени. И тогава се изпаряват романтичните представи за това какво означава да бъдеш шпионин.

Най-четените