Ангела Меркел затвори ковчега на плановете на френския президент Еманюел Макрон за реформи в Европейския съюз (ЕС), но човекът, който изкопа гроба, се казва Марк Рюте – министър-председателят на Холандия.
Преди германският канцлер да каже, че Франция не трябва да се надява Германия да подкрепи по-сериозна интеграция в еврозоната, холандският премиер вече се бореше със същото нещо.
Около себе си той събра група от по-малки страни-членки на ЕС, които мислят по сходен начин и са притеснени от евентуални мерки, които биха ги накарали да искат повече от своите данъкоплатци. Като лидер на една от по-дългогодишните членки в Съюза, Рюте е начело на тази група.
Той вече постигна успех на свой собствен терен, когато миналата пролет неговата Народна партия за свобода и демокрация (НПСД) спря популистката вълна и с победа над Партията на свободата на крайнодесния Герт Вилдерс. Оттогава насам 51-годишният Рюте се превърна в един от най-либералните гласове в Европейския съвет и водещ претендент да наследи Доналд Туск като негов председател през 2019-а.
В по-близко бъдеще обаче холандския лидер се нуждае от нови съюзници след като Великобритания се готви да напусне съюза. Заради Брекзит Холандия губи партньор, на който е разчитала години наред за това да брани визията за един фискално стриктен Европейски съюз.
Какво е решението на Рюте? Да изгради връзки с Ирландия, Швеция, Дания, Финландия, Естония, Латвия и Литва и да се противопоставя на Франция и Германия.
Наблюдатели вече се забавляват с това да измислят име на този ръководен от Холандия алианс: Ханзейска лига 2.0; Северноморския алианс; Бандата на осемте; страните, които не са били под контрола на Римската империя; Марк Рюте и седемте джуджета; Пиячите на бира (като противовес на южните държави, в които се пие вино).
В холандската политика се превръща в почти религиозен принцип да не се харчат повече пари за Европейския съюз, обяснява Рем Кортевег, представител на холандски тинк-танк. За целта се инвестира в нови коалиции като причината е не друго, а Брекзит.
Рюте и компания през март започнаха да се борят с плановете на Еманюел Макрон за по-голяма интеграция в еврозоната. Те изготвиха писмо, в което се обявяват против някои от по-амбициозните предложения за реформи на френския президент – като например общ бюджет в еврозоната и финансов министър за целия Европейски съюз.
Писмото им получи мълчаливата подкрепа на Меркел, с което напредъкът на Макрон беше спрян. Случилото се също така беше пример за способността на Рюте да се превърне в противовес на Берлин и Париж, заемайки обратната на тяхната позиция или предлагайки бъдеще за ЕС, съобразено с холандските вкусове.
В своя реч в Берлин през март той призова за няколко неща, сред които: по-скромен общ бюджет на ЕС след като Брекзит стане факт; да се спре трупането на политическа и икономическа власт в Брюксел; и край на представата, че ЕС е "влак, който не може да бъде спрян по пътя към федерализма".
По думите на Рюте трябва да се работи в посока "по-перфектен Съюз, а не по-сближен такъв".
Холандците също така искат по-хармоничен ЕС. Още преди новото популистко правителство в Италия да се превърне в източник на тревоги, повечето про-ЕС политици в Холандия се тревожеха, че съюзът твърде бързо е позволил на България и Румъния да се присъединят през 2007-а. Заплахите за спазването на законността в Полша и Унгария също предизвикват тревоги.
"Има група от държави вътре в ЕС, която не играе по правилата", казва Питер Омциг от партията Християндемократичен призив, която е в коалиция с НПСД на Рюте. "Тази група подкопава целия ЕС като проект", допълва той.
Промените в географията на съюза също пораждат притеснения. Докато Брекзит не стане факт, Холандия има перфектното място – физически и идеологически – между големите сили: Германия, Франция и Великобритания.
Сега обаче Холандия е напът да стане периферна държава, която не е в центъра на процесите в ЕС, което прави съюзът по-малко привлекателен, обяснява Омциг.
Рюте и британският премиер Тереза Мей. След Брекзит Холандия вече няма да може да разчита на подкрепата на Великобритания в ЕС. Снимка: Getty
Холандците гледат на себе си като финансово предпазливи, в ярък контраст с разточителните според тях страни от Средиземноморието. Тази представа се засили по време на кризата в еврозоната и пролича в изказванията на холандски политици.
"Не можеш да похарчиш всичките си пари за пиене и жени и после да искаш помощ", каза един от тях през 2017-а. Думите му може и да предизвикаха гняв в Южна Европа, но в Холандия отразяват начина, по който много гласоподаватели гледат на нещата.
Холандски референдум за излизане от ЕС?
Брекзит заглуши исканията на популистко малцинство в Холандия, което искаше референдум за излизане от ЕС. Но все пак настроенията в тази насока остават. Двама на всеки 10 холандци гледа негативно на Съюза, показва скорошно проучване на Евробарометър.
За Рюте това е предизвикателство: как да успее да удържи крехкото си мнозинство вкъщи, докато се опитва да засили влиянието на страната на международната сцена.
"Позицията на Марк Рюте спрямо Европейския съюз е малко като на човек, който говори два езика", казва бившият депутат Тон Елиас, който някога е работил с настоящия премиер. "Той е абсолютно убеден, че мястото ни е в Европа, но също така има и внимателно настроена политическа антена, с която следи настроенията в страната".
Това превръща Рюте в човек, който подкрепя ЕС, когато е сред европейските си колеги, и в такъв, който е против съюза, когато е в холандския парламент.
Методът на работа на Рюте е да прави в международен план това, което прави в собствената си страна – да изгражда коалиция от на пръв поглед невъзможни партньори и да поддържа всички щастливи. Първото му правителство разчита на подкрепата на настроения против имиграцията Вилдерс, следващото е обединение между леви и десни. Днес той управлява с цели четири партии.
Носещ товара на поредица семейни трагедии
Рюте произлиза от семейство, покосено от множество трагедии. Неговият баща Изаак прекарва по-голямата част от живота си в Индонезия, някогашна холандска колония. По време на Втората световна война той се оказва затворен в японски трудов лагер. Неговата съпруга почива, оставяйки трима сираци – по-големите братя и сестри на Рюте.
Изаак построява наново живота си в Индонезия като се жени за по-младата сестра на жена си, от която има още три деца. Но следва нов удар: заради вълна от национализъм в страната, холандците са прокудени от Индонезия. Семейство Рюте пристига в Холандия с бедност, надвиснала над главите им, и започва за пореден път да гради живота си в Хага.
Марк е сред по-късните деца във фамилията като някой от братята и сестрите му са с десетилетия по-възрастни от него. Един от по-големите му братя умира от СПИН, когато бъдещият холандски премиер е все още млад мъж. Това събитие променя гледната му точка за живота.
"Осъзнах, че живееш само веднъж. Няма репетиция, има само едно представление... Оттам идва и амбицията ми", споделя Рюте през 2006 г.
Той се захваща с политиката още в училище и става председател на младежкото крило на НПСД. По-късно става мениджър "Човешки ресурси" в международната корпорация "Юниливър". През 2002-а става държавен секретар по въпросите за социалната политика и заетостта.
Само четири години по-късно той вече оглавява партията. Нужни са му още четири, за да стане министър-председател.
Рюте е човек на навика. Поради това все още живее в квартала, в който е пораснал. Преподава граждански науки в местната гимназия. Почива на едни и същи места всяка година с група приятели. Не е женен, а доколкото някой знае – никога не е бил във връзка. Когато стане въпрос за това, Рюте казва, че е хетеросексуален и е щастлив от това, че не е обвързан, просто защото няма време за романтична връзка.
Да обявиш война
Това, за което Рюте има време, са политическите връзки. Той ги изгражда бързо и ги поддържа старателно. Винаги прекосява цялата стая, за да поздрави ентусиазирано стар познат, и дава личния си телефонен номер на други лидери, призовавайки ги да му се обаждат преди официални срещи.
Един такъв разговор, проведен встрани от срещата на Европейския съвет миналата година, се превръща в Северноевропейска "мини среща". Рюте кани в Хага тогавашният министър-председател на Ирландия Енда Кени и датчанина Ларс Расмусен. И днес той продължава да работи в насока разширяване на този съюз.
Но както медалът има две страни, така и Рюте има две лица: знае се, че той има буен нрав, макар да не остава ядосан за дълго. "Той е много по-силен, отколкото всички предполагат", коментира работилият с него Елиас. "Много приятелски настроен е, но под тази кожа има бетон. Наистина е човек, който говори меко, но носи със себе си голяма тояга", допълва той.
Едно нещо е сигурно: за Холандия залогът е висок. Когато се появи информация, че новото популистко правителство в Италия може би планира да поиска опрощаване на дълг в размер на 250 милиарда от Европейската централна банка, това предизвика ударни вълни в Хага (макар че идеята бързо беше отхвърлена в Рим). Един холандски депутат я определи като "обявяване на война в Европейския съюз".
Рюте изглеждаше спокоен, но хора, близки до кабинета му, казват, че е бил наистина разтревожен от новините. По-думите на човек, запознат с неговата стратегия спрямо ЕС, Рюте е най-притеснен за еврото.
"Ако ЕС се превърне в клуб, в който по-богатите държави помагат на по-малките, това ще убие подкрепата за блока в Холандия", казва източника на Politico. От негова гледна точка или ще се справим с предизвикателствата около миграцията и геополитическите промени извън Европа, или западното общество ще се срине и с него ще потъне и Холандия.
Отговорът на Рюте? Да продължава да изгражда приятелства.
"Идва му отвътре", казва Елиас. "Ще опита дори най-невъзможните варианти. И понякога успява".
