Животът на Марс е по-близо до нас, отколкото си мислите. 6 души живяха „там" в продължение на една година. Става въпрос за симулационния център, подобен на Марс и основан от НАСА, който се намира на Хаваите.
На 28 август, 365 дни по-късно членовете на екипажа, който прекара там една година, най-накрая си махнаха каските и слязоха на земята.
Учените от НАСА се надяват да изпратят хора на Марс до 2030 година. За да се подготвят астронавтите за този момент, е създаден HI-SEAS (Hawaii Space Exploration Analog and Simulation), Пространство за изучаване, аналогия и симулация. През него вече са преминали няколко мисии, за да се видят ресурсите, условията и стиковането между екипажа, за да може мисията да е успешна.
В последната смяна имаше три различни екипажа, със стремеж да са по-равно мъже и жени, затворени за четири, осем месеца или една година. През това време те живеят в малък купол, разположен на 2400 метра височина, в скалистата равнина на вулкана Мауна Лоа в Хаваите. Това е най-близката до Марс среда, която може да се намери на земята.
Мисията, която приключи преди броени дни, е най-дългият тест за последствията от живот в изолация, при доста ограничените условия, които ще са нужни за полета до Марс, който ще продължи три години.
В последния екипаж са включени биолог, физик, архитект и „ресорен журналист". За да бъде животът им в купола подобен на този на Марс, те са разполагали с ограничени ресурси.
Провизиите им са пристигали веднъж на четири месеца, а водата на два. Те могат да комуникират със земята само чрез имейли със закъснение от 20 минути, времето нужно на сигнала да стигне до и от Марс.
Астронавтите могат да напускат техния хабитат, подобен на юрта, само в огромни, тежки, космически костюми, снабдени с ограничено количество кислород.
Слава Богу, екипажът не е бил подложен на следене с камери от типа Биг брадър. Записвали са се само формалните срещи в кухнята. Имало е сензорни датчици във всички помещения.
Всеки член на екипажа е имал социометър, представляващ вграден сензор, нещо като джобно радио, което измерва социалните контакти като записва силата на шума, който регистрира.
Екипажът е трябвало да попълва всяка седмица различни анкети и да участва във виртуална игра, с цел да се почувстват по-комфортно астронавтите, които може би страдат от самота или от продължителността на мисиите.
We're quite alone... pic.twitter.com/6rteoHYemm
— HI-SEAS (@HI_SEAS) April 21, 2016
"Ние сме почти сами..."
И все едно не е достатъчно да си затворен с едни и същи шест души цяла година, изследователите са симулирали нарочно стресиращи, спешни ситуации, за да тестват доколко се е сработил екипажът.
Казват им например, че смъртоносна радиация ще удари планетата вследствие на значително нарастване на слънчевата активност. Карат ги да търсят подслон извън купола в тръби, направени от изстинала лава.
Екипажът е трябвало да отстранява и нормално възникващи проблемни ситуации като внезапно спиране на тока или счупени изследователски инструменти.
#Mustache power! Mobro @HISEAS_Andrzej fixed our stove. What #magic did your @Movember team work today? @HI_SEAS pic.twitter.com/PzM2gmpG4S
— Sheyna Gifford (@humansareawesme) November 8, 2015
Основният изследовател на проекта, Ким Бинстед твърди, че е голямо предизвикателство за учените да доловят зараждащи се психически или психологически проблеми при астронавтите на най-ранен стадий.
„Те са хора, които стоически издържат на всичко. Почти никога не се оплакват и по принцип са много положителни личности" - обяснява тя.
Мозъчния тръст в купола се състои от физик, космически инженер, геолог, архитект, физик и астробиолог. Техният висок интелектуален коефициент обаче не ги предпазва от караници, подобни на онези, които ще чуете в студентските общежития.
Бинстед казва, че е имало страшно много типични търкания за това „кой изяде последното парче шоколад", „ти мляскаш твърде силно" или ако някой не е свършил неговата част от домакинска работа.
A treat calendar for our last month! #hiseas pic.twitter.com/dfFd6wjQYe
— Cyprien Verseux (@CyprienVerseux) July 29, 2016
Сега изследователите ще анализират и сравнят данните от трите симулаторски мисии, обръщайки специално внимание на последствията от изолацията. Целта им е да определят какви сериозни проблеми биха могли да възникнат между членовете на екипажа по време на бъдещо пътуване до Марс.
„Никога няма да има перфектен екипаж. Нещата ще се объркат." - казва Бинстед. Но изводите от тези експерименти могат да помогнат на екипажа да разреши бързо проблемите, когато те се появят.
Симулационният център на НАСА „HI-SEAS" вече очаква новите си обитатели. Още две мисии ще обитават купола. Следващата започва през януари 2017 година. Тя ще се съсредоточи върху подбор на екипажа, за да селектира идеалният тим, който да замине за Марс.
Следващите мисии ще тестват и медицинско лечение от разстояние в случай на грип или счупен крак, както и различни системи за преработване на отпадъците.
Health Care in Space: All the gory details. Dr. Mars @ https://t.co/rwn4iYWAUF #medicine on #Mars. #hi-seas @HI_SEAS pic.twitter.com/BmPQX7iZZ6
— Sheyna Gifford (@humansareawesme) December 18, 2015
Здравеопазване в космоса: всички кървави детайли. Д-р Марс.
Изследователите все още не знаят колко симулации на Марс ще са нужни, за да се стигне до предприемането на истинското пътуване.
Някои предлагат да се направят симулации на Луната или на други астероиди като подготовка за тригодишния маршрут.
Съществуват известни безпокойства политиците, от които зависят средствата, да не попречат на мисията до червената планета, повече отколкото технологията.
„Ако искаме да стигнем до Марс колкото се може по-бързо, трябва да вземем предвид, че американският президент се сменя, в най-добрия случай на всеки осем години" - твърди Бинстед. Според него „успехът на полета до Луната се дължи, че те са успели да го програмират при относително малко лидери". За щастие, политиката няма да е проблем, когато стъпим на Марс.