Алекс Макинтайър е отгледан в епоха на бюджетни съкращения. Макар и жител на Великобритания - една от най-богатите държави в света, като дете на родители от по-бедната работническа класа той се сблъсква с най-крайните изражения на финансовите кризи, които застигнаха Европа през последното десетилетие.
Когато е на 10 години, младежкият център, в който ходи след училище, затваря заради бюджетни съкращения. Година по-късно майка му е лишена от помощите за жилище заради Закона за реформа в социалния сектор.
Така вече по времето, когато в квартала му нощните лампи започват да мигат и гаснат заради липса на поддръжка от страна на общината, всички тези бюджетно съкращения и реформи, орязващи социалните придобивки, са се вплели много дълбоко в детството на младия Макинтайър.
"Затягането на коланите е нещото, което съм познавал през целия си живот. Никога не съм познавал Англия по друг начин", обяснява той.
Сега вече Алекс е на 19 години, има право да гласува, и се опитва всячески да си навакса за пропуснатото. През последните шест месеца той бива привлечен в социалния център на движението "Импулс" - идеологически център, който проповядва ребрандиран социализъм и синдикализъм.
Родителите му може и да са научавали новините си от The Sun и Daily Mail, но той се информира от репортажите за "кризата на капитализма" Novara Media - лява независима медийна група. А някъде по Коледа и за пръв път е започнал да чете Маркс.
Алекс е един от многото си връстници във Великобритания, които се увличат по левите идеи. Те се сблъскват с бедността, липсата на социална мобилност и с цялостната идея за несправедливостта в обществото. Затова и обещанията на лейбъристите за цялостна реформа в социалния сектор и "преразпределение на благата" за тях звучат толкова обещаващо.
Парламентарните избори през 2017 г. показаха най-ясното досега разделение във вота на различните поколения в най-новата британската политика.
В по-голямата си част по-младите избиратели се спряха на лидера на лейбъристите Джеръми Корбин, който им обеща именно да възстанови социалната държава и да преразпредели богатствата. Така поколението на техните родители, закотвило се в политическия център, се оказа изтласкано силно наляво от младите, а в партията се отвори сериозна пропаст.
Възрастовото разделение се видя добре и на референдума за Брекзит, където 3/4 от младежите във Великобритания гласуваха за оставане в ЕС. Въпреки това обаче поколението на техните баби и дядовци надделя на вота, пращайки страната във въртележката на административния и дипломатически ужас.
Това разделение до голяма степен се дължи на разликата в условията на живот, които различните поколения преживяват. За младите хора като Алекс Макинтайър орязванията са отнели социални придобивки като евтини жилища и безплатно образование, на които техните баби и дядовци са се радвали. Но за разлика от това по-старо поколение, което вярва, че навлизането на твърде много чужденци на пазара на труда е довело до икономическите проблеми, младежите в Англия гледат на икономическото неравенство като на "голямото зло".
Още като деца те са станали свидетели на главоломния ръст в цената на жилищата в страната, поскъпването на таксите за образование и огромните кредити, които родителите им и по-големите им братя и сестри, трябва да изплащат.
Според Института за финансови изследвания в страната средно завършващите студенти имат да плащат по над 50 хил. паунда само от студентските си заеми. Те тепърва имат да се сблъскват с търсенето на достатъчно добре работа и с ипотечни заеми за купуване на скъпо жилище, ако въобще стигнат дотам.
Сблъсквайки се вече с идеята, че може и никога да не притежават свое жилище, много млади хора се обръщат наляво към примамливите лозунги за осигуряване на по-добър живот, където има място за всички.
"Те знаят, че това не е положението, в което са били техните родители и баби и дядовци. Поколението на финансовата криза е с по-ниска мобилност и по-ниска сигурност. Това ги прави по-малко убедени, че свободният пазар осигурява добри резултати", коментира Робърт Форд, професор по политически науки от Университета на Манчестър.
Много от тези младежи идват от семейства в долната скала на средната класа. Живеят в квартали, където бременността при непълнолетните момичета не е нещо неочаквано и странно. Много от връстниците им не могат да си позволят университетско образование.
Затова и за Алекс влизането му в колеж става благодарение на стипендия от Фондацията за социална мобилност. Някъде по същото време Дейвид Камерън обявява поскъпването на таксите за обучение на студенти, заявявайки че така ще се отворят повече места в университетите, което ще даде пространство за подобни благотворителни стипендии.
Сблъскът със суровата реалност за Алекс се случва в в Университета на Брайтън, където продължава образованието си. Наемите в града са сред най-бързо растящите за цяла Англия. Стаята, която успява да си намери (едно от най-евтините обитаеми помещения, предлагани на пазара) дори надхвърля парите, отпускани му за издръжка, които също трябва да връща след дипломирането си.
А когато прибавя към всичко това и студентския си кредит, в един момент той установява, че цялото това мизерстване вече му струва над 61 хил. паунда, тежащи над "светлото му бъдеще". В един момент напрежението става толкова силно, че той започва да приема успокоителни, за да се справи с всичко.
По думите му това е усещането на пълна безпомощност - нямаш абсолютно нищо, а над главата си имаш вече огромен дълг, който те смачква. За да успокои нещата, започва работа в местен пъб, за да свързва някак двата края.
Именно там негов колега го кани да се присъедини към синдикат - неговия вход към един свят на антикапиталистически уъркшопове, анархистки убежища, "червени фитнеси", групови четения на Маркс и т.н.
Сега Алекс Макинтайър преосмисля бъдещето си в медицината за сметка на развитие в синдикатите и политиката. И дори е на път да се откаже от висшето си образование - нещо, което майка му, която го отглежда сама, докато работи на 2-3 места, далеч не одобрява.
Алекс разбира, че тя му мисли доброто, а за нея това значи университетска диплома и добра работа с добри пари. Той обаче не е сигурен дали този сценарий е възможен за него.
Поредното "не съм глупак, съвсем нарочно правя тези грешки!".. Нищо ново в стандартното поведение на глупаците в мрежата през последния четвърт век.
Питекантропус, Сигурен ли си, че не си сигурен в тезата ми, защото аз не съм сигурен, че си сигурен? Търгуването на пари без покритие преди това се предшества от нещо друго и /без да съм сигурен/ се нарича "емисия" на пари без покритие. Я сега кажи какво знаеш по въпроса. Кой го прави, как, колко и т.н. Но не пропускай да уточниш дали си сигурен или не си сигурен, че да съм сигурен.
Нещата, около 2007 г. са протекли горе-долу така: Американецот Джери го светнали на една далавера. Но го светнал не кой да е, ами банкер или брокер на недв. имоти. Вземи кредит, казали му и купи тая къща еди къде си. За обезпечение на кредита ще учредим ипотека, разбира се, но, това е само една формалност, защото глей ся какво ще направиш: Начи, мини една прахосмукачка навсякъде, а тази, хоризонталната греда над входната врата от розова я боядиши в жълто. След това обяви къщата за продажба на цена със 7.5% отгоре. Гарантирам ти, казва му брокера /или банкера/, че ще ти намеря купувач. В повечето държави това не би било възможно, защото до пълното изплащане на кредита с лихвите, Джери не може да продава /да извършва разпоредителни сделки с къщата/, тъй като не се счита за реален собственик, преди да бъде освободена ипотеката. Но, в САЩ /тогава/ може. И Джери послушно изпълнява каквото са му казали. Продава къщата на по-висока цена, връща кредита предсрочно с лихвите, плаща комисионна на брокера, а остава нещо и за него. Супер! Следващиот американец - Хари, дето купил същата тая къща на по-висока цена, той също теглил кредит, обезпечен също с ипотека, с идеята да направи същото като Джери, само дето няма да пребоядиса гредата над входната врата, ами ще посади 3 кокичета на моравата отпред. Той също успява да продаде къщата на по-висока цена на друг идиот, обладан и той от идеята за чудесата на пазара. Само че, тоя идиот нещо се затруднява във връщането на заема. Освен това го и уволняват и след няколко месеца банката си взима къщата в своя полза. Но на нея къща не и трябва. Трябват и пари и тя решава леко да свали цената, само и само да продаде бързо къщата. Но, оказва се, че така са го закъсали и доста други идиоти и банки и изведнъж, на т.нар. пазар предлагането на имоти започва да превишава многократно търсенето. По тази причина цените на тези имоти рязко падат, но това не е всичко. За да дадат всички тези кредити, самите банки са се набутали пред други банки и финансови нституции и така .... лавината тръгва.
ОТКАК СВЯТ СВЕТУВА опитите за социално инженерство ( по марксистка или немарксистка процедура ) не престават. За съжаление, всички завършват ПО ЕДИН И СЪЩИ НАЧИН: - Катастрофа по "венецуелски" образец. Независимо от това, след кратка пауза ( за да се изтрие паметта), опитите продължават по същата рецепта - експроприация от богатите и преразпределяне сред бедните..., получава се същия резултат (междувременно "революционерите" офейкват с парите) и отново... и пак и пак.
АМАН от НЕОМАРКСИЗЪМ. Тия левичари, освен да генерират плювни срещу "враговете", на нищо друго не са способни. Все едно, че четем "Работническо дело" от 70-те/80-те г.г.