Когато пакистанската дизайнерка Нашра Балагамуала създава настолна игра, посветена на уредените от родителите бракове, повечето решават, че тя е твърдо против тях. Всъщност позицията й е далеч по-сложна. И една от целите й е да обясни на хората по света как се случват уредените брачни съюзи.
Според нея хората на Запад често бъркат уредените бракове с насилствените бракове. Те просто вярват на всичко, което четат по медиите - нападенията с киселина, убийствата за чест, пълната липса на избор. Играта не е замислена като отговор.
Настолната игра на Нашра - "Arranged!" (Уредено!), е далеч от реклама на уредените бракове.
Главното действащо лице е лелята сватовница. Тя упорито се опитва да настигне три момичета, които всячески избягват сватбите си. Играчите създават дистанция от лелята и от неизбежния брак като теглят карти с напътствия от сорта на "Видели са те в мола с три момчета, отдалечи се с три пункта от леля".
Балагамуала казва, че играта има двойна роля. Първата цел е да се започне диалог в южноазиатските семейства за това какво се очаква от една млада жена. В тази насока играта е една невинна платформа, около която може да възникне разговорът за това как "доброто момиче", например, трябва да прави хубав чай или да не говори с момчета преди сватбата.
От друга страна Нашра иска да обясни този тип брак на хората, които живеят в Европа и САЩ, за да разберат те по-лесно нюансите на източната култура.
Идеята й хрумва, докато следва дизайн в Роуд Айлънд. Предстои й да се прибере у дома в Пакистан и разбира, че там вече я чакат няколко предложения за годеж. Затова решава да разгледа Facebook профилите на момчетата, за да намери евентуално черти, които родителите й няма да харесат, и да се измъкне от срещите с кандидатите.
Така стига до създаването на списък със смешните начини, по които се е опитвала да отмени среща с потенциален съпруг. Този списък се превръща в забавна настолна игра.
Нашра я тества първо с приятелите си - южноазиатци и американци. Неин американски приятел се залива от смях, докато играе. Освен това играта му помага да разбере по-добре източните традиции. Окуражена от реакциите на приятелите си, Балагамуала си прави профил в Kickstarter, която да й помогне да спонсорира играта.
За младата жена играенето на настолни игри е вид терапия, а да си измисля нови сюжети я успокоява.
Тя разбира обичаите на южноазиатските семейства. Нейното например е било по-скоро против това тя да продължи да учи, при това в Америка. Дълга редица от хора, включително директорът на гимназията й и безброй братовчеди, се изрежда да я разубеждава от заминаването за САЩ.
Кампанията в Kickstarter сработва и Нашра получава поръчки за 500 броя от играта. Оттам следва и медийното внимание, но мнозина не успяват да схванат правилно намеренията й.
Много от материалите за Балагамуала включват линкове към жестоки истории за атаки с киселина и пребиване с камъни. Сякаш играта й, която е замислена като подтикваща към размисъл, но забавна, е манифест срещу тази жестокост, което не е така.
Нашра държи да е ясно, че не отрича страданията, през които много азиатки са преминали.
Тя допълва, че подобни "наказания" са доста разпространени в Пакистан и Индия и заслужават да бъдат по-подробно разглеждани. Но уредените бракове не са под същия знаменател.
Самата тя не е напълно против идеята за предварително запознанство преди брака, имайки предвид, че в държави като родината й на момчетата и момичетата е забранено да са приятели. Хората на Запад трябва да са наясно, че често "уреден брак" означава именно това. Да, има и истории на ужасите, но за милиони хора реалността е различна.
Освен това как въпросното запознанство се различава от срещите "на сляпо" или тези, уредени през мобилни приложения?
Скоро след като пуска играта си в продажба, Балагамуала и семейството й присъстват на сватба на техни роднини в Карачи. Най-близките й оказват безрезервна подкрепа, но останалите са по-хладно настроени. Някои открито я обвиняват, че върви срещу семейните традиции и всичко, на което те са я научили.
Баща й се шегува, че след като не е искала да се омъжи, е направила така, че никой пакистанец да не я иска за жена.
Най-големият кръг от критици на Arranged са така наречените "Ришта лели" - прозвище в хинди и урду за жени на средна възраст, които разучават младите момичета по сватбите, за да ги сватосат с подходящ за тях мъж. "Лелите" не го правят за пари, а заради тръпката да уредят добро съвпадение. Те имат списък с критерии, които правят една жена "желана за съпруга".
Често обаче младите жени нямат право на глас. Те трябва да са добри домакини и да подкрепят мъжете си, а веднъж след като става известна, Нашра е извън този списък.
Играта обаче дава надежда на много жени, защото дори и тези, които живеят в Европа и САЩ често запазват консервативните си виждания. Момиче от Индия например пише на Балагамуала, че играта я е подтикнала да проведе неудобен разговор с родителите си и да им обясни, че не всяка азиатка иска да се омъжи на 20 години.
Но реакцията на южноазиатските мъже най-много я изненадва. Те посрещат Arranged! изключително позитивно, защото най-накрая някой обяснява и женската гледна точка. Някои я канят на среща. Повече от 50 непознати й предлагат брак.
В началото никое от предложенията не е от пакистанец, защото "лелите" не харесват Нашра.
Но шест месеца след излизането на играта, пакистанските мъже отново проявяват интерес към Балагамуала. Тъжното е, че една от основните причина за това е, че Нашра е със светла кожа и светли очи, а свекървите вече си представят зеленооки внучета. Към момента тя отклонява офертите, тъй като въобще не бърза да се жени.
