Възхвалите на Запада дават стимул на автократите да правят глупости

На 2 септември т.г. Фондацията "Бил и Мелинда Гейтс" обяви, че ще награди министър-председателя на Индия Нарендра Моди за усилията му да построи тоалетни, с които да сложи край на масовото облекчване на открито в страната.

Решението за тази награда вече беше довело до спорове вътре в самата фондация, но ръководството й все пак държи да продължи напред с плана си и подготвя церемонията по награждаването на Моди, която трябва да се проведе през следващата седмица в Ню Йорк.

Тези, които опонират наградата, имат право. Няма нищо лошо в идеята зад проекта на Моди - "Чиста Индия". Облекчаването – както уриниране, така и дефекиране – на открито в страната е сериозен проблем. През 2015 г. е изчислено, че около 522 милиона индийци, или около една трета от населението на страната – все още се отдава на нуждите си не в тоалетни, а на открито. Подобряването на здравеопазването започва именно с наличието на течаща вода и тоалетна – като онези 92 милиона тоалетни, които са изградени по проекта.

Но да се връчват награди на индийското правителство в момента, в който то се потапя все по-дълбоко в деспотизъм, е грешка. Такава, която показва по-големи проблеми в това как Западът гледа на работата по подобни проекти за развитие и я възнаграждава след това.

Като за начало, в голяма степен подходът към развитие в най-добрия случай се изразява в техническа намеса, но липсва по-задълбочен систематичен подход към социална промяна. През последните две десетилетия обаче подмазавнето на база цифри за свършеното става често срещано явление, а западната гледна точка за проектите за развитие е станала много по-"агностична" що се отнася до това какъв е режимът, който осъществява проекта.

Възходът на китайския и индийския модели на развитие редовно биват цитирани заради тяхната предполагаема способност да заобиколят бавните демократични методи и да свършат работата.

В резултат на това, почетните звания биват купувани с чековата книжка на получаващия ги, а не с оглед на нуждите на обществото.

На авторитарните лидери се гледа през лещите на тяхната способност да изпълнят дадена зададена цел, а не през конвенционалните показатели за управление, наличието на достъп до граждански права или право на себеизразяване.

По този начин хората биват редуцирани до цифри. Качеството им на живот се измерва до това колко близо е до предварително зададени целеви стойности. Този подход обаче е егоистичен и показва показва снизходително отношение към трудностите, пред които са изправени местните активисти и движения, които на терен се борят с трудностите.

Има и една специфична практика да се дават награди на лидери на развиващи се страни, за да може групата, която дава наградата, да има повече възможности за действие в същите тези страни.

Липсата на надзор насърчава корупцията, както и липсата на отчетност и прозрачност. А това да се обръща внимание на лидерите, вместо на обществото, показва, че дори организация като фондацията на семейство Гейтс вярва, че е предприело правилното действие.

Да се гледа на подобни награди като на нещо друго, освен знак за одобрение за даден авторитарен лидер, е трудно. Те също така затвърждават представата, че развитието на дадена държава е нещо, което извършва изцяло отгоре-надолу.

А това са особено неподходящи времена да се играят подобни игри в Индия.

Месец и половина мина откакто правителството на премиера Моди блокира спорната територия Кашмир, за която Индия от години се бори както с Пакистан, така и с желанието на кашмирци за самоопределение.

Индия едностранно премахна член 370 от конституцията си, с което сложи край на полуавтономията на Кашмир. Последва заглушаване на комуникациите и отнемане на възможността за пътуване на 8 милиона души, арестите на 3000 от тях, сред които и деца, както и сериозни ограничения върху отразяването на събитията.

В тази ситуация Моди е обсебен от собствения си имидж и от това да контролира информацията. Не само, че медиите биват сериозно цензурирани, но правителството също така редовно ограничава достъпа до официални събития. Освен това редовно слага етикет на всяко съдържание, което смята за критикуващо го, като "анти-национално".

Наградата, която Моди ще получи, в известна степен е продукт на успеха на тази мощна ПР кампания, която партията и правителството му провеждат през последното десетилетие. Индийският премиер успя да наложи популистката концепция за нуждата от силно, решително лидерство, въпреки провалите на неговите икономически политики.

По-рано тази година Моди дори получи първата Президентска награда "Филип Котлър". Тя му беше връчена за "подобряване на имиджа на неговата страна и нейната видимост на глобалната сцена". Индийски новинарски сайт твърди, че връчването на наградата е координирано от "саудитска фирма, която има желание да разшири присъствието си в Индия".

Такава е историята на Индия под управлението на Моди. А Гейтс напълно й се връзват.

На всичкото отгоре го има моментът, че не е ясно доколко успешна е кампанията на премиера за "Чиста Индия".

Макар някои статистики да показват, че случаите на облекчаване на открито са намалели, широкодостъпни доклади показват, че това е станало в следствие на принуда и глоби – подход, който ще работи само в краткосрочен план.

Съобщава се за чести случаи, при които тоалетните не са свързани с течаща вода, което от своя страна създава нов вид главоболия за жителите на индийската провинция. Изследване, публикувано по-рано тази година, показва, че в четири индийски щати почти 25 процента от хората в къщи с тоалетни все още уринират и дефекират на открито.

Вероятно това е метафора за плана на Моди за страната като цяло. Заповедите идват от върха, хората се подчиняват от страх, накрая всички се оказват нагазили в мръсотията.

Новините

Най-четените