Завръщането на имеприите от историята е любима тема на редица западни специалисти, пишещи по темата за Балканите. Раздиряният от кризи Европейски съюз губи почва и според тях това отваря място за Русия и Турция.
"Нео-османизмът" е в устните на всички, докато "Стратегическата дълбочина", трактатът на Ахмет Давутоглу, поставящ основните за проактивна външна политика, вдъхновена от турското имперско наследство, е преведен на практика на всички балкански езици.
Не се пестят нападките срещу геополитическите стремежи на Анкара и възраждащите се връзки с мюсюлманските общности в региона. Дори американските дипломати изразиха притесненията си от амбициите на Турция на Балканите.
Така започва коментарът на Димитър Бечев, директор на Института за европейски политики и гост-изследовател към Центъра за европейски изследвания към Харвардския университет, за "Ал Джазира", посветен на скорошното посещение на турския президент Реджеп Ердоган в Сърбия.
И въпреки това в посещението на президента Реджеп Тайип Ердоган в Сърбия трудно биха могли да се намерят нео-османски "амбиции". Сърбия далеч не е исторически съюзник, а и меко казано едва ли страда от носталгия по османските султани (при все че популярността на "Великолепният век", турският телевизионен сериал на Сюлейман Великолепни, е голяма).
Посещението има много по-прагматична цел. Бяха подписани дванадесет нови споразумения със сръбското правителство, включително актуализиране на споразумението за свободна търговия, сключено между двете страни през 2009 г.
Заедно с президента Александър Вучич Ердоган обеща да увеличи годишния търговски оборот между двете страни от 800 млн. до 1 млрд. долара. Поради своя размер за Турция Сърбия продължава да бъде най-важният пазар от страните в бивша Югославия, много по-напред от други мюсюлмански държави като Босна или Косово.
Това не е да отрича обаче ролята на исляма и османското минало.
С посещението си от 11 октомври в областта Санджак, където мюсюлманите са мнозинство, Ердоган потвърждава ролята си на лидер на ислямската общност, която надхвърля границите на турската република.
Нови Пазар, столицата на района Санджак, разделен между Сърбия и Черна гора, беше покрита с билбордове с лицето на турския президент и "hosgeldiniz" ("добре дошъл" на турски) с големи букви.
Тито ни посети само веднъж. Това е вторият път на Ердоган. Няма семейство в Нови Пазар без роднина да живее в Турция", казва местен жител пред балканския канал на "Ал Джазира".
И все пак основната грижа на Ердоган по време на посещението в Санджак беше войната му срещу отлъчения духовник Фетулах Гюлен, бивш съюзник, който се оказа обвинен в организирането на опита за преврат от юли 2016 г. Мрежата от гюленисти, която сега Анкара обяви за терористична организация, ръководи редица училища и хуманитарни екипи в бивша Югославия, включително и в Нови Пазар.
Мрежата беше авангардът на турската мека сила в чужбина, но сега правителството се опитва да я елиминира навсякъде - било то в Босна, в Грузия или в Централна Азия. И посланието на Ердоган в Нови Пазар е ясно: Санджак е моята територия, а не Гюлен.
Забележително е, че той намира партньор в лицето на Александър Вучич. Сръбският президент се хвана за ултранационалистическата радикална партия през 90-те и служи като министър на информацията при Слободан Милошевич. Сега той е гласът на прагматизма: "Това не е 1389 година. Сърбия и Турция са приятелски страни", каза той по време на срещата си с Ердоган, позовавайки се на годината на битката за Косово между сръбските сили и окупационната османска армия.
Вучич сега е привърженик на европейската интеграция, поддържа връзки с НАТО и Русия, внася инвестиции от Персийския залив и дори е домакин на ежегодната среща на върха на Китай с източноевропейските държави (така наречената инициатива "16 + 1"). Турция е още едно перо в капана на Вучич; неговата гъвкавост във външната политика навява спомени за епохата на Йосип Броз Тито.
Същевременно и цената на това ангажиране с Турция е минимална. Националистите в Сърбия подкрепят битката на Ердоган със САЩ и ЕС и цъфтящото му приятелство с Путин. А тези, които показват смущаващите паралели между силовите тактики Вучич и авторитарните начини на управление Ердоган, просто биват пренебрегвани.
Белград разглежда Турция като партньор, а не като заплаха.
Още през 2009-2010 г. външният министър Давутоглу имаше амбиции да стане ключов посредник в Западните Балкани, и особено в Босна. Тристранната инициатива, която той защитаваше заедно със своите колеги от Белград и Сараево, все още е жива, но влиянието й е символично.
В момента Турция е съсредоточена предимно върху Сирия и Близкия Изток, които са източник на най-належащите предизвикателства. Балканите в най-добрия случай идват на втори план, макар че "филиалите" на Партията на справедливостта и развитието на Ердоган се кандидатираха за изборите в Македония и България.
Давутоглу, който имаше слабо място към региона и дори се сприятели с бившия сръбски външен министър Вук Йеремич, прекарвайки лятната си ваканция в Косово, сега вече е изпратен в пенсия и няма друг, който да желае да работи по отношенията с балканските държави.
Междувременно посещението на Ердоган вкарва Балканите под светлината на прожекторите, то едва ли ще засили дългосрочния интерес на Турция към региона.
И по-силните връзки със Сърбия без съмнение са бонус за Турция, във време, когато някога модерната доктрина за "нулеви проблеми със съседите" отдавна е забравена. Но това не променя цялата ситуация за Анкара или за Западните Балкани, завършва текста си Бечев.
