Лицето на суровата справедливост е симетрично и съблазнително. Тялото на кървавото отмъщение е грациозно и гъвкаво. Името на ангела на смъртта е Жоана Палани.
На 23 години тази крехка на пръв поглед студентка по политически науки в датската столица Копенхаген мина под светлината на прожекторите с руския си снайпер, с който се твърди, че е изтребила повече от 100 бойци на мюсюлманската терористична групировка „Ислямска държава" из полетата на гибелта в Сирия.
Днес Палани има юридически проблеми в Дания и наградата за главата си в размер на един милион долара, обявена от религиозните фанатици от ИД.
Жоана е от кюрдско-ирански произход, родена е в бежански лагер в Рамади, Ирак след войната в Залива, хваща оръжие на девет години, но скоро светът на момичето се променя с възможност да живее и учи в мирния и проспериращ Копенхаген.
През 2014-а година миналото съдбовно я призовава и тя напуска университета в Дания, за да замине за Сирия. В социалните мрежи съобщава, че желае да се бори за правата на жените, за демокрация, за европейските ценности, които е научила и обикнала като датско момиче.
В Сирия кашата е колосална. В началото Жоана се присъединява към въоръжения бунт срещу режима на Башар Асад, но скоро се озовава на фронтовата линия на цивилизационната война срещу "Ислямска държава". Палани става част от кюрдска групировка и се сражава с диваците по границата с Турция. Тя твърди, че е помогнала на много жени да се освободят от сексуално робство - съдбата, която очаква всяко момиче в териториите, завладени от мюсюлманските екстремисти.
Но миналата година действията на Жоана привличат вниманието на властите в Дания, след като тя се завръща в европейската си родина в края на 2015-а. От Копенхаген забраняват на Палани да пътува обратно в Сирия, следвайки буквата на антитерористичен закон. Тя нарушава забраната и е арестувана. Прекарва три седмици зад решетките в най-големия затвор в Дания, а паспортът й е конфискуван. В същото време става ясно, че от джихадистите дават награда за главата на Жоана - един милион долара.
Палани се озовава в странна ситуация - третирана като терорист в Дания и обявена за враг на свещения ислямски джихад в Близкия изток. „Съжалявам, че наруших закона, но тогава в съзнанието ми нямаше място и време за избор. Борих се за свобода и сигурност, рискувах живота си, но изгубих всичко. Не очаквах да стане така", споделя Жоана.
С публикуването на десетки нейни фотографии от фронта в Сирия историята на Палани става вайръл. Тя се е отличила като безупречен снайперист с хирургически точно око и изключително търпение. Понякога Палани прекарва дни в засада, дебнейки диваците от „Ислямска държава". На една от снимките се вижда как тя е изписала името си с куршуми. Образът на Жоана става инструмент за пропаганда на кюрдските сили, които от години са смятани за най-надеждния и лоялен партньор на Запада във войната с джихада.
Жоана Палани се гордее със стореното от нея и е сигурна, че мисията по изкореняване на тумора на тероризма от тялото на Близкия изток е най-важното нещо в живота й. Палани познава ужаса на ислямизма, отвращението и омразата към начина, по който фанатиците третират жените, Това стимулира силния й апетит за смърт. Тя изпитва удовлетворение от „лова на войници на „Ислямска държава".
Но сега светът на момичето е редуциран до параноично криене и постоянно разочарование. Тя не се доверява на никого. Подозрителна е към властите в Дания, страхува се, че може да бъде осъдена и затворена. Спи по дивани на познати и не прекарва повече от три нощи на едно място.
Несигурността и опасността трайно са се настанили в живота на вече бившата студентка по политически науки в Копенхаген. Войната, в която тя доброволно се включва, я следва до дома и в Европа. Палани е убедена, че докато има джихад, няма как да има сигурност и спокойствие. Никъде. Нито в Сирия и Ирак, нито в Скандинавия. Изтребването на тези терористи Жоана вижда като дълг. И затова, въпреки че младостта на момичето е погълната от хаос, според нея си е струвало.
Тоова са патрони за М16, или поне пълнителите са за такива. А на последната снимка защо е в пустинен камуфлаж на американската армия? И аз моа а са изтипосам така, че и по-битер
Ало дедовия.Ти за съжаление си фин вариант на Ку Клукс Клан.Нима бялата цивилизация я приемаш за божествена?Именно такива екземпляри като тебе ни докараха до това дередже.Но не те виня.Ти си плод на курвенската демокрация и просто не можеш да мислиш алтернативно.Веднъж зомби просто си оставаш зомби.
Павуре, байряка на снимката на тая кака, на ръкъва дето е, мое го смЕним с къвту ти сакъ душътъ. Понимаеш? Даже и фотоЖОП ми не требе. Ку сакъш и мирикански, ку сакъш съветски, патагонски, идокитайски. Никви грижи и пей сърце.
Вместо да я наградят и скрият я хвърлат с затвора. Не съответства на пропагандата им.
>Лицето на суровата справедливост е симетрично и съблазнително. Тялото на кървавото отмъщение е грациозно и гъвкаво. Карбо.. ъъ.. Лебовски, може би все пак не е зле щом ще пишеш за жена, която се е борила за правата на жените и срещу третирането им като парче месо да не започваш статията с думи, които разкриват, че я виждаш само като парче месо. Не, изобщо не казвам, че цитираното не е вярно. Вярно е. Също е вярно, че датчанката има женски полови органи и може да ражда деца. Някак си не е уместно да започваш статията с подобни наблюдения, били те и верни. Защо? Може би ако ставаше за журналист, а не беше просто бозав Карбовски wanna-be, щеше да знаеш.
Да триеш чатала е човешко и в това няма нищо лошо. Просто това го прави онанист, а не журналист. В такъв случай се предполага за по-разумно да се занимава с подобаващи за призванието си действия - например, триене на чатала вместо писане на статии. В противен случай се получава недоразумение като горното.
Статията си е ОК. Жоана чисти света от боклуци и вярва, че помага на свои сестри да се освободят от сексуално робство. Лошо няма. И в добавка се явява привлекателна жена. Привлекателните жени, обаче, не привличат гееве и трансвестити. Оттам и реакцията на свинчопрас.
Ало, шами, смени плочата, бе. Тая толкова се изтърка, че скърца до небето. По една случайност съм роден в бялата цивилизация и принадлежа към нея. Може да не е божествена, но е МОЯТА. И всеки, който я заплашва подлежи на УНИЩОЖЕНИЕ. Аз от своето дередже съм доволен, твоето не го знам и не се интересувам. Щом не ти харесва бялата, иди в алтернативната си цивилизация, и ако се върнеш жив и с неразпран задник, разкажи ни за нея.
>съм роден в бялата цивилизация и принадлежа към нея Поредният нещастник, който толкова няма лични постижения, с които да се гордее, че му се налага да си въобразява, че простия шанс да се роди с бяла кожа автоматично му дава принадлежност към "бялата" цивилизация и го прави нещо, различно от пълен провал. Когато единственият ти повод за гордост е едната бяла кожа, притежанието на мъжки полови органи, месторождението, или който и да било друг произволен фактор, към който нямаш точно никаква лична заслуга, то това е категоричното и пълно доказателство, че си тотална мижитурка.