Когато преди точно една година журналистът Джамал Кашоги влиза в консулството на Саудитска Арабия в Истанбул, той вече е прекарал известно време в самоналожено изгнание от родината си заради критиките, които отправя към властта там и в частност към престолонаследника принц Мохамед бин Салман.
За тази една година, в която Кашоги живееше извън кралството и пише за задълбочаващите се проблеми, там нещата видимо се променяха с бързи темпове.
Икономиката започна да се отваря към света, бяха внесени законови промени, даващи повече свобода на жените, бяха позволени отново киносалоните, а принцът, който е дефакто управляващият в момента, видимо се беше заел да модернизира държавата, вземайки власт от духовенството (и давайки я на себе си).
И макар мрачни гласове като този на Кашоги да обясняваха за негативните ефекти от желязната хватка на Мохамед бин Салман, за по-голямата част от света нещата там изглеждаха по-скоро положително - все едно вятърът на промяната се беше заселил в страната от Персийския залив тепърва започва да подухва и да нормализира нещата.
Въпреки всичките си критични статии той дори сам подцени опасността от отмъстителните действия на саудитското кралство, които на първо място го бяха подтикнали да напусне страната, влизайки сам в капана на смъртта, заложен в дипломатическата мисия.
Убийството му вътре в това консулство, прикрито след това по най-брутален начин чрез разчленяване на трупа му (който и до днес не е открит), обърна нещата за Саудитска Арабия и по отношение на нейния престолонаследник.
То промени образа на принца за пред света - от реформатор (макар и радикален и с тъмни страни, които обаче сме склонни да пренебрегнем) в тиранин, който не прощава критиките срещу него.
Цената на тази промяна е един човешки живот. Тя обаче донесе остри критики към отношението спрямо човешките права в Саудитска Арабия, спрени (поне временно) договори за оръжейни доставки за кралството, което е най-големият купувач на оръжие в световен мащаб, изтегляне на инвестиции и цялостно мрачно петно върху реномето на страната, което няма да избледнее така лесно.
Според експерти също така този акт и избухването на толкова голям международен скандал са успели да разклатят позициите на принц Мохамед бин Салман. Макар след разследване и след доста отправени критики от кралството потвърдиха, че те стоят зад отстраняването на Кашоги, и до днес оттам отричат принцът да има каквато и да е връзка с поръчването или изпълнението на убийството.
Наскоро той самият "пое отговорност" в свое интервю, което приличаше по-скоро на акт на куртоазия, отколкото на действително разкаяние, че подобно нещо се е случило, докато той трябвало е съблюдава действията на администрацията.
"Случи се под моя надзор. Поемам цялата отговорност, защото се случи под моя надзор", е заявил принц Мохамед пред Мартин Смит от PBS. Запитан как е възможно да не е знаел за подготвяния капан срещу Кашоги, при все че той държи под контрол голямата част от саудитския държавен апарат, принцът отговаря, че причината за това са големите размери на държавната администрация.
"Имаме 20 милиона души. Имаме 3 милиона държавни служители", коментира принцът. Това съвсем не променя факта, че обявеният за отговорен за даването на заповедта е човек от най-близкия кръг на престолонаследника - Сауд ал Кахтани, човек, който има ключова роля в стремежите на младия принц към осигуряването на кралския трон.
Ал Кахтани беше отстранен веднага от съветническия си пост. Съдбата му обаче остава неясна. Прокуратурата в страната е повдигнала обвинения срещу 11 души за убийството, но техните имена така и не бяха оповестени, нито беше съобщено в какво се изразяват конкретно обвиненията срещу тях. Знае се само, че се искат смъртни присъди. Съответно и съществуват съмнения в справедливостта на процеса, започнал през януари при закрити врати.
Самият крал Салман, бащата на принц Мохамед, е с влошено здраве и неговият син управлява от негово име като престолонаследник. Спорно е дали съветът на принцовете ще одобри той да наследи трона (поне един от чичовците му вече има достатъчно силни позиции отново, за да се опита да предотврати това), но истината е, че тези неща не са от такова значение.
Кралството отхвърли неколкократните призиви за международно разследване на случая и за публичен процес, зачерквайки едностранно възможността за разкриване на истината.
"Ние заявяваме, че суверенитетът на кралството и юрисдикцията на неговата правосъдна система относно това дело не могат да бъдат предмет на компромис", каза саудитският държавен министър за външните работи Адел ал Джубейр през юни. Досега не е изтекла никаква информация за процеса.
Така че колкото и отговорност да поема принц Мохамед, по нищо не личи нещо в кралството да се е подобрило за журналистите и отношението към тях или към който и да е от критиците на кралското семейство. Все още много активисти и критици на властта са по затвори и тайни арести, където продължават да се ползват мъчения според доклади на групи за защита на човешките права.
Година след убийството много въпроси остават без отговор. Но известните подробности оставиха света в шок и възмущение. Знаем защо властите на Саудитска Арабия искаха той да замълчи. Знаем и че той далеч не е единственият дисидент, които е отвлечен, докато е на територията на чужда държава и принуден да се върне в кралството.
И въпреки всичко това, положението изглежда се нормализира, а търговията полека лека се възстановява.
Американският президент Доналд Тръмп на няколко пъти вече демонстрира за тази една изминала година, че убийството на журналист от агенти на саудитската държава не го притеснява (особено след като отхвърли доклада на ЦРУ, показващ връзки между убийството и принца).
Ако веднага след убийството този случай изглеждаше като повратен момент за света в отношението към свободата на словото, насилието над журналисти и цялостната позиция към диктаторските режими, днес нещата влизат в доброто старо русло.
А случаят Кашоги остана една червена лампа по отношение на бизнеса със Саудитска Арабия. Поредната.
