Всички погледи са насочени към него Азовско море. Обградено от Русия, окупиран Крим и Украйна, то скоро може да се превърне в нова фронтова линия на продължаващата война в Източна Украйна.
Тук се намират ключовите пристанища на Донбас - Мариупол и Бердянск. Мариупол вече се сдоби с печална слава, след като проруски сепаратисти го превзеха с тежка битка през 2014 г., преди да го загубят отново. Оттогава градът се превърна в символ на украинската съпротива.
Сега обаче Русия милитаризира все по-активно Азовско море с поредица от ходове, които може да имат последици не само за търговията и доставките до Украйна по море, но и за цялата военна кампания в източните територии. ООН може да се види принудена да вземе спешни мерки, за да стабилизира региона.
Как се стигна до тук?
Русия започна да се налага силово в Азовско море през 2015 г., когато започна строителството на дълго планирания мост над Керченския проток. Мостът се простира от Русия до територията на Източен Крим, анексирана суверенна част от Украйна. Целта на съоръжението беше да помогне за доставките на още повече оръжия, войници и оборудване към полуострова.
Русия проектира моста по такъв начин, че да ограничи движението на корабите между севера и юга, т.е. от и до Мариупол и Бердянск. Керченският мост е висок само 33 метра, което практически не позволява преминаването на по-големи кораби при пълно натоварване.
Самият проток е тесен, още преди строителството на моста корабите често трябваше да се изчакват, за да могат да пресекат.
Ситуацията започна да се променя бързо през лятото и ранната есен. През май руски плавателни съдове в Азовско море започнаха да спират и да забавят трафика както на украински кораби, така и на плаващите под знаме на трета страна. Всичко това доведе до заплаха от допълнителни огромни разходи за транспорта до украинските пристанища. На 17 септември Украйна реши да се оттегли от Договора за приятелство, сътрудничество и партньорство, подписано с Русия през 1997 г. В него се съдържаше ангажиментът на двете страни да уважават териториалната си цялост и неприкосновеността на границите си - принцип, който Русия вече наруши през 2013-2014.
Кризата в Азовско море създава все по-нестабилна ситуация, която всеки момент може да възпламени нов фронт на войната между Русия и Украйна.
В края на август Украйна обяви, че ще прехвърли допълнителни части за военноморските си сили и крайбрежната артилерия към региона на Азовско море. Досега Киев мобилизира за тази цел общо 270 служители на специалните части. Говори се и за възможността да се създаде нова украинска военноморска база в региона.
На 23 септември Украйна хвана Русия неподготвена, като прекара два бойни кораба (буксир и кораб за спасително-издирвателни операции) през Керченския проток в Азовско море, които стигнаха до Мариупол.
Статутът на морето е обект на няколко споразумения и текущи правни спорове. През 2003 г. Украйна и Русия решиха да третират Азовско море като "исторически вътрешни води", принадлежащи поравно и на двете страни, като го оставиха без демаркационни линии. Сега някои украински националисти призовават Петро Порошенко да отмени споразумението и да поиска владение върху териториалните води в отстояние на 12 морски мили от брега (22,2 км).
Това обаче може да доведе до признаване на правото на Русия на контрол на по-голямата част от Азовско море и да остави Украйна без достъп през Керченския проток, тъй като няма как да наложи властта си върху териториалните води на Крим.
Украйна внесе и жалба срещу Русия по Конвенцията на ООН по морското право, в която твърди, че руските кораби пречат на страната да упражнява правата си на крайбрежна държава в морските зони, принадлежащи на Крим в Черно и Азовско море и Керченския проток.
Споразумението от 2003 г. не създава общ режим за проверка и не гарантира защита на правата на конкретните страни. Корабите, които пътуват между руските пристанища или до Ростов на Дон, например не биват спирани. Времевите забавяния при морските превози са свързани със значителни финансови разходи. Турските плавателни съдове страдат най-сериозно от кризата, но и българските, и румънските екипажи, както и други кораби под флаг на страни от ЕС, също се сблъскват с продължителни и скъпи извънпланови спирания.
Целта на Русия е да отблъсне международния бизнес от региона в дългосрочен план. Но зад всичко това има и политически мотиви.
Петро Порошенко ще се опита да спечели нов президентски мандат в Украйна през март 2019 г., а платформата му залага на силна политика в областта на националната сигурност. Затова Киев заема толкова твърда позиция по отношение на контрола върху Азовско море. Евентуалната повторна загуба на Мариупол ще бъде тежък удар за украинците, и то - в момент, в който опозиционните кандидати-популисти и проруските медии лансират послания за "мир и компромис" преди изборната 2019 г. (през есента ще се проведат и избори за парламент в Украйна).
От морето до земята
Какво ще се случи занапред в Азовско море, зависи от това какво ще се случи в самата Украйна. Мариупол е ключово пристанище за запазване на вноса и износа, които обслужват тежката индустрия от двете страни на фронтовата линия в Донбас. Ако се стигне до блокиране на тази връзка, икономиката ще пострада сериозно. Мариупол може да се окаже обречен заради руските операции.
Русия дислоцира няколко кораба от Каспийско към Азовско море (през реките Волга и Дон), включително корветите "Град Свияжск" и "Великий Устюг". Военните заплахи не са малко. Руските кораби биха могли да обстрелват украинските брегови позиции от морето. Могат да използват крилатите ракети "Калибър", за да поразяват цели почти в цяла Украйна. По суша или по въздух руската армия ще може да внедри войски зад или в близост до настоящата фронтова линия. Възможно е и Русия да гледа на тази нова операция като на "репетиция" за блокирането на други украински пристанища на запад от Крим. По-голямата част от износа на Украйна преминава по море, затова евентуалната руска ескалация може да нанесе тежки щети на икономиката.
Най-драматичният сценарий би билo провеждането на операция, която ще заобиколи украинската армия в Донбас с атака в гръб от западната страна. Част от украинските войски в района са мобилни, но в по-голямата си част те напомнят дефанзивните позиции по западния фронт по време на Първата световна война. Руската военноморска заплаха ще принуди украинските сили да се диверсифицират и да бъдат по-внимателни в използването на човешки и други ресурси по фронта.
Не на последно място, Русия използва азовската операция за натиск срещу Украйна с цел разхлабване на блокадата на Крим. Цялостният ефект води до загуба на надеждите и преумора от войната, която продължава вече над 4 години.
Да влезе ООН
Дипломатическите протести от страна на Запада все още са твърде скромни въпреки икономическите ефекти, сериозния характер и стратегическото намерение зад операцията на Русия. Ситуацията може да бъде успокоена при евентуално бързо изпращане на морска мисия на ООН за мироопазване в региона, за да не се пречи повече на морския трафик и да не се допуска допълнителна ескалация на напрежението.
Задачите на тази мисия трябва да включват и право на наблюдение, ескортиране на украински и други плавателни съдове, право на прихващане и инспектиране на корабите и организиране на срещи за разрешаване на конкретни спорове. Мисията може да се ръководи от неутрална трета страна с морски способности, например Индия.
За да се случи подобна мисия, трябва да има покана както от Украйна, така и от Русия. Русия може да приложи правото си на вето в Съвета за сигурност в ООН, но истината е, че Москва има дългосрочен интерес от ограничаване на напрежението с оглед на скъпоструващата инфраструктура, която строи в региона на Черно море.
Турция също има ключова роля за преминаването на кораби през Босфора. Дебатът за мироопазваща мисия по суша в Донбас в момента са блокирали. Но евентуална морска операция би могла да помогне за рестартиране на разговорите и за връщане на ООН на масата за преговори.
Анализатори и политици изказали становище са единодушни в мнението си, че блокирането на Керченския пролив и задържането на украинските съдове е в нарушение на межд. право, т. е. агресивен акт от страна на РФ. За инцидента и двете страни се обвиняват взаимно, и двете са поискали да бъде свикан Съвета за сигурност на ООН. Очаквам на Русия да бъдат наложени нови иконом. санкции (банкови и секторни), много вероятно и спиране на Сев. поток 2. НАТО ще увеличи присъствието си в Черно море. Логично е да се предположи, че Украина ще получи и нови военни технологии за да увеличи отбранителните си способности в района на Азов. За Украйна, смятам, че ще излезе от договора си с Русия от 2003, който урежда отношенията им касателно преминаването през Керченския пролив и мореплаването в Азовско море, ще въведе визов режим, ще ограничи чувствително или забрани вноса на руски стоки. Дали ще прекъсне дипломат. си отношения с Русия или не? Украинското правителство най-вероятно ще подходи към такава мярка като целесъобразна. От друга страна това би ограничило възможността за преговори по Донбас, в съществуващия досега формат. В ситуацията на ескалиращ конфликт между Русия и Украйна, г-н Борисов и правителството трябва да заемат солидарна позиция с другите европейски страни. Повече от ясно е, че седенето на два стола не може да продължава да бъде стратегия на межд. ни политика. За Брюксел „седенето на два стола” означава не прагматичност (на г-н Борисов), а резервираност по отношение политиките на единство и сигурност на ЕС.
"Русия напада украински кораби и международното право", гласи заглавието на редакционен коментар на "Ню Йорк таймс" за събитията в района на Керченския проток. Русия може да вика колкото иска за провокация, за политическа диверсия на украинския президент или за нещо друго, но нищо от това не променя факта, че тя няма законно основание да стреля по три украински кораба и да ги конфискува, пише вестникът. Украйна и почти всички страни по света все още смятат Кримския полуостров и крайбрежните му води за украинска територия, а и все още е в сила договор от 2004 г. между Русия и Украйна, който определя Азовско море и Керченския проток като споделени териториални води. Сега Москва твърди, че в неделя трите украински кораба са навлезли в руски води, но това се базира на незаконната претенция към Крим, анексиран през 2014 г., отбелязва вестникът. Още с откриването на новия мост през май т.г. руските власти установиха здрав контрол върху протока, а оттам и върху цялото Азовско море. Военни кораби спират и инспектират каргото на търговските кораби, плаващи за украинските пристанища Мариупол и Бердянск, което води до продължителни забавяния и големи щети на превозвачите и пристанищата, припомня "Ню Йорк таймс". Каквито и да се причините за плаването на трите кораба към Керченския проток, Украйна има право на това. А руската реакция - да таранира, да обстрелва, да ранява, да пленява, да блокира преминаването - е опасна, арогантна и незаконна агресия, констатира изданието. Според него Русия, която здраво държи в хватката си Крим, поема риск с надеждата, че Западът няма да има куража да наложи още санкции или да отпусне военна помощ на Украйна. Но тази пряка атака срещу украинските кораби не трябва да остане ненанаказана - САЩ и съюзниците им може да засилят икономическите санкции, да забранят на свои кораби да влизат в руски пристанища в Черно и Азовско море или да увеличат военната помощ за Киев. Всички тези действия носят риск, но и да не се прави нищо също е рисковано, заключава "Ню Йорк таймс". https://www.faktor.bg/bg/articles/nyu-york-tayms-rusiya-napada-ukrainski-korabi-i-mezhdunarodnoto-pravo
Явно това е запазен периметър за павето. Магически изчезнаха 18 коментара, но за неговите тъпотии винаги има място. Кафенето, ако публикувате само павето и прасето ще ви секнат рекламите.
Има място за написано от хора, които: 1 Знаят да пишат. 2 Имат какво да напишат. 3 Не са с робски манталитет. 4 Уважават силата на правото, а не правото на силата.
Единствената сухопътна връзка на Крим с Русия е Керченският мост. Достатъчно е Украйна да пусне само едно торпедо от своя подводница и ще го прекъсне. Тогава Путин ще види кон боб яде ли! Порошенко може и да блокира Крим като затвори границата си с него. Така снабдяването на Крим ще бъде изключително затруднено.
А тук видео от признанията пред следователите на ФСБ на украинските бандити,че са изпълнявали престъпни заповеди на украинските служби... https://www.youtube.com/watch?v=ytrIKO4_UWU
... Достатъчно е Украйна да пусне само едно торпедо ... С едно торпедо няма да стане, но един катер, натъпкан с 20-30т взрив ще свърши работа. Поросенко и С-ие отправят закани още от преди завършването на моста. И нашето паве не остана назад. И естествено руснаците вземат предпазни мерки да не се случи подобна случка. Сухопътната граница на Крим е затворена още от присъединяването. С моста, няма проблем за снабдяването, което особено вбесява Поросенко и наставниците му Заа особения статут на протоците Бичкията да пита павето. Аз съм минавал през всички по-важни, без беринговия и северозападния, без да се интересувам за статута, моята работа е да въртя винта. Керченския съм го минавал 20-30 пъти и мога да ви уверя, че статията е пълна глупост. В Азов гьол единственият важен порт е Мариупол. Бердянск е горе-долу като Балчик. С откъсването на Донбас важността на Мариупол намалява. А Украйна има няколко големи порта на Черно море. Керч канал не е по-тесен от Босфора а трафикът е десетки пъти по-малък. Никога не съм чакал за минаване. Проблемът е, че е плитък и фарватерът е ограничен и без мост. Друга глупост е, че с 33м просвет мостът ограничавал минаването на големи кораби. Такива кораби изобщо не могат да влязат в море с максимална дълбочина 14м. Кораби до 20 000т спокойно минават под 33м. През социализъма, за Кара дениз азов гьол кюмюр лайн проектираха и построиха във Варна серия специални въглевози с намалено газене. Тия сведения бяха изтрити в предната серия коментари. Да видим колко ще се задържат сега.
дедо, нали знаеш приказката за оня дето искал да забие един пирон в къщата на съседа, та да има и той нещо свое в нея;) Това че са построили мост над протока, не дава право на руснаците, едностранно да блокират движението през него под предлог, че моста е застрашен. Това е под юрисдикцията на международното право и ако държат да го разберат по трудния начин, ще го отнесе не КГБ джудиста, а наборната армия и тези, които я издържат
Признавам си невежеството, не съм чувал тая приказка и не виждам някой да забива пирони. Ако искаш да преминеш от един свой имот в друг и прекият път минава през имота на съседа, следва или да приемеш условията на съседа или да заобиколиш. А ако се заканваш да разрушиш постройката на съседа той има право да ти попречи. И много ми е интересно как ще стане по трудния начин. Павето вече изгони Русия от ООН. Тоят начин какъв е. За един приятел питам.
Дедо, малко извън темата. Какъв е тоя северозападен проток,че не се сещам?
На снимката ясно се виждат действията на Русия по блокиране на протока. Но тук някои хора освен че са глупави, са и слепи.
Това че са построили мост над протока, не дава право на руснаците, едностранно >да блокират движението през него под предлог, че моста е застрашен. Това е под юрисдикцията на международното право и ако държат да го разберат по трудния начин, ще го отнесе не КГБ джудиста, а наборната армия и тези, които я издържат ***** Я, дръпни едно паралелче за "юрисдикцията на международното право" когато САЩ притежаваха Панамският канал ... и бяха собственици на територията на Панама, но американците отговаряха и регулираха трафика през канала. Навсякъде по Света, където има стеснение на морски път има и контрол кой кога да преминава. Русия построи моста и сега контролира кой преминава под него. Има строго установен ред и всеки който иска да мине трябва да заяви намерението си и да изчака реда си. Не спазва ли правилата, граничната служба ще направи с него това, което направи с украинските гемии.
Има договор между Русия и Украйна за Азовско море и точно този договор наруши Русия. Чети и виж кои точно текстове е нарушила Русия. ДОГОВОР МЕЖДУ РОССИЙСКОЙ ФЕДЕРАЦИЕЙ И УКРАИНОЙ О СОТРУДНИЧЕСТВЕ В ИСПОЛЬЗОВАНИИ АЗОВСКОГО МОРЯ И КЕРЧЕНСКОГО ПРОЛИВА http://www.mid.ru/foreign_policy/international_contracts/2_contract/-/storage-viewer/bilateral/page-169/46287
GETI | 28.11.201811:10 Ако Турция затвори Босфора за български кораби ще кажеш ли същото? Да речем на Ердоган не му хареса как такива като теб се изказват за турците и удари савака, ще го оправдаеш ли? Босфора си е изцяло в Турция, проблем няма никакъв.
GETI | 28.11.201811:10 Украинците са спазили реда, още повече че протока и морето са колкото на Русия, толкова и на Украйна..