Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Флом - приказното кътче от рая, застрашено от набезите на туристите

Флом - приказното кътче от рая, застрашено от набезите на туристите Снимка: iStock
Флом - приказното кътче от рая, застрашено от набезите на туристите Снимка: iStock
Флом - приказното кътче от рая, застрашено от набезите на туристите Снимка: iStock
Флом - приказното кътче от рая, застрашено от набезите на туристите Снимка: iStock
Флом - приказното кътче от рая, застрашено от набезите на туристите Снимка: iStock
Флом - приказното кътче от рая, застрашено от набезите на туристите Снимка: iStock
Флом - приказното кътче от рая, застрашено от набезите на туристите Снимка: iStock
Флом - приказното кътче от рая, застрашено от набезите на туристите Снимка: iStock

Съвсем спокойно можем да наречем норвежкото курортно селце Флом (в оригинал Flåm) кътче от рая. Първото нещо, което човек си мисли, попадайки там, е, че Господ е създал тази природна красота, за да си отпочива, наблюдавайки я.

Селището се намира в община Аурланд (Aurland), сгушено във вътрешния край на едноименния фиорд - Aurlandsfjord, който пък е приток на Sognefjord. Селото е разположено по европейския път на магистрала Е16. Постоянните му жители наброяват около 350 души, но мястото е винаги оживено заради хилядите туристи, които прииждат от всички краища на света, предимно с круизни кораби. Най-масово мястото е посещавано през летния сезон.

Уникалната природа, събрала в едно водопади, скали и фиорд, както и старата църква, музея на железницата и бирарията със собствено произведена бира са само част от нещата, които привличат туристите. Малки, тесни улички ги отвеждат до семейните хотели, минавайки през китни дървени къщички с поддържани, спретнати дворове с дървени оградки, подсилени понякога с жив плет.

Една от най-интересните за посетителите атракция е железницата, наречена Flåmsbana. Железопътната линия е дълга малко над 20 километра и свързва Флом с Мирдал, откъдето може да се направи връзка с жп линията до Берген. Това обаче не е просто връзка с големия град.

Железницата функционира от далечната 1940 г. От началната гара Флом до последната - Мирдал, разликата в надморската височина е 866 метра. Максималният наклон на линията е 5,5 процента и е най-стръмната железопътна линия със стандартен габарит в Европа и в света. Поради стръмния наклон и живописна природа, линията се превръща в третата най-посещавана туристическа атракция в Норвегия.

Пътниците минават през осем станции, двадесет тунела и един мост, преди да стигнат до Мирдал. Гид разказва къде се намирате и какво виждате на норвежки и на английски език. Една от задължителните туристически спирки е приказен водопад, над който две девойки танцуват под звуците на завладяваща норвежка песен, привързани с въжета сред пръските вода.

Голяма част от туристите се качват във влака с велосипедите си или наети под наем колела от Флом, за да се спуснат обратно по живописен черен път до селото, който през годините се е превърнал в предимно туристически маршрут. По пътя надолу гледките и студът многократно спират дъха. Много смелчаци се връщат с колела, но трябва да се има предвид, че маршрутът е по-скоро за опитни колоездачи - на места е изключително стръмен, с остри завои и каменист.

Ако по пътя към Мирдал посетителят вече се е насладил на безкрайно живописна природа през прозорците, то на връщане с колелото може да я усети - въздухът, парещият студ, стадата с овце, пасящи наоколо, реките, стръмните склонове и схлупените къщички, греещи се с трева на покрива.

Но да се върнем във Флом. Той е изключително гостоприемен. Дотолкова, че дори на местните започва да им тежи от хилядите туристи (но за това по-късно). Местните хотели не могат да поберат целия поток от хора, но затова пък част от посетителите минават само за ден като част от круизната си обиколка.

В този ден те могат да пият бира собствено производство в местната бирария, да опитат традиционна кухня в ресторант, поместен в реставриран вагон, да разгледат музея, който описва внушителната история на железницата, да се качат по-близо до някой от приказните водопади, да покарат колело и да поплават навътре във фиорда с моторна лодка.

Фиордите стават и за къпане и някои смелчаци го предприемат. Те са по-скоро изключение обаче, защото тези водоеми са връзката между топящите се ледници и морето. Който не се осмели да се къпе, може да си направи барбекю на плажа и дори да се попече на тревата. Да, свикналите на по-студени температури плажуват по бански и събират слънчеви лъчи. Местните жители пък съвсем спокойно позволяват на децата си да се плацикат в ледените води.

Флом е дом и на стара, дървена енорийска църква, построена през 1670 г. Най-ранните съществуващи исторически записи за местната църква датират от 1340 г. Тя обаче е била разрушена от силен вятър и за изграждането на новата са ползвани материали от старата.

Много къмпингари се спират в селцето и за да отдъхнат в местния къмпинг, издигнат върху зелена трева, която по-скоро прилича на поддържан райграс, отколкото на естествено и диво растяща.

Някои спират с яхтите си на пристанището, което им осигурява ток, за да се насладят на почивката си пълноценно. Често минувачите се заглеждат в уютните каюти на модерни или по-стари яхти, докато собствениците им си приготвят барбекю на борда.

Други се изкачват до платформата за снимки над Флом, откъдето се откриват невероятни пейзажи към селото и към безконечния фиорд, завиващ измежду високите, мъхести скали.

А онези, които решат да пренощуват в селото, трябва да са готови за т.нар. бели нощи. Най-тъмната част от нощта през лятото там е от около 12 до 2 часа. През останалото време не е тъмно, а по-скоро мрачно както в българските зимни следобеди. Хората, които не са свикнали с това, спят с маски на очите. Каквито, между другото, в нощните влакове на Норвегия се раздават безплатно с пакет с одеяло.

Туристите обаче създават проблеми.

Флом е туристическа дестинация от края на 19 век. Днес от там минават около 450 000 посетители годишно, а на пристанището акостират около 160 круизни кораба годишно. Сред тях са внушителни плавателни съдове като Queen Mary 2. Дълбочината на фьорда позволява акостирането на огромните кораби, които често надвишават размерите на местните хотели.

Според защитниците на норвежкото нематериално наследство, описано от UNESCO, круизният трафик замърсява повече от няколко десетки хиляди автомобили. Местните се натоварват от създадения от туристите шум и замърсяване. Оплакват се и че отдавна не усещат аромата на прясно окосена трева, а усещат само тежката миризма на изгорели газове и виждат мазните петна от гориво във водата.

Повдига се и темата за изчезващата от фиорда риба. Изхвърляната от крузините кораби мръсна вода убива и флората, и фауната. Още през 2014 г. професорът по туризъм Арвид Викен казва пред местни медии, че „е време този туризъм да се оцени малко по-трезво". Според него туризмът не докарва достатъчна печалба на местните, на фона на „значителни разходи на общинските администрации".

Малкото обществени тоалетни - на жп гарата и в околните хотели, и очакваните през летния сезон около 200 000 туристи в селото, водят до неприятни „набези" от туристите.

През последните години местни жители редовно публикуват в социалните мрежи снимки с препълнените с туристически автобуси обществени паркинги. И се надяват това да спре или поне да се наложи ограничение.

В постовете си жителите говорят за уникалната си природа и спокойно селце - онези неща, които подканват все повече и повече туристи. И за парадокса, че именно това са нещата, които туристите убиват с прекомерното си присъствие.

Парадокс, който далеч не засяга само малкия приказен Флом.

Най-коментирани

Най-четените