Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

25 години от разстрела на самозабравилите се

Революцията в Букурещ, която започва на 21 декември 1989 година
Букурещ, 1989-та
Хеликоптерът, с който "бяга" семейство Чаушеску
Гробът на Чаушеску

Днес се навършват точно 25 години от убийството на румънския диктатор и ръководител на Румънската комунистическа партия Николае Чаушеску и жена му Елена.

Това е единствената смъртна присъда над комунистически лидер при разпадането на комунистическия лагер.

Все още твърде много теории сякаш крият истината зад решението на военен трибунал Чаушеску и съпругата му да бъдат разстреляни.

Предисторията на тази присъда е всъщност историята на Румънската революция от 1989 година.

А причините и предпоставките са мегаломанските проекти и тежките лишения в страната.

Обществените отношения в Румъния са особено обтегнати поради няколко причини. На първо място още в началото на 80-те години Николае Чаушеску обявява, че Румъния трябва да се отърве от външния си дълг от над 10 млрд. долара.

Правителството действително постига тази цел в началото на 1989 година, но на цената на тежки лишения като непрестаннен режим на ток, вода и отопление, както и на порциониране на храната, тъй като повечето селскостопанска продукция се изнася.

В резултат на недостига на храна рязко се увеличава детската смъртност, както и здравословното състояние на нацията.

Наред с това през 1984 година, Чаушеску започва и мегаломанския проект, наречен първоначално "Дом на Републиката", а днес носещ названието "Дворец на Парламента".

Не е възможно да се оцени реалната стойност на този строеж, защото не са водени точни сметки дълги години, но от прости изчисления става ясно, че най-вероятно поне няколко години румънската икономика работи само за тази сграда - 1 милион кубически метра камъни от Трансилвания, 3 500 тона естествен кристал за направата на 480 полилея, 1 409 осветителни тела и огледала; 700 000 тона стомана и бронз за врати, прозорци и други; 900 000 кубически метра дърво (над 95% румънско производство) за паркет и ламперии, включително дъб, бук, череша; 200 000 кв.м килими.

Не на последно място е от значение и изключителната бруталност на Секуритате, особено срещу несъгласните с режима.

Хиляди са измъчвани, тероризирани и хвърлени в затворите заради доноси, че се опитват да свалят "легитимната комунистическа власт, произлизаща от народа".

Събитията в Тимишоара

На 16-ти декември 1989 година в град Тимишоара започва протест на представители на унгарското малцинство в страната, което се обявява против прокуждането на унгарския пастор Ласло Тьокеш, защото в интервю през юли месец за унгарската телевизия по-рано той заявява, че румънците не знаят своите граждански права, критикува режима и се обявява против бруталните методи на Секуритате (румънската Държавна сигурност).

Интервюто е гледано от множество румънци, живеещи в пограничните райони и тезите на Тьокеш стават популярни.

Към протеста бързо се присъединяват не само енориашите на Тьокеш, но и румънци, които знаят, че навсякъде в социалистическия лагер режимите се сменят или поне се говори за бъдещи сериозни реформи на комунистическия строй.

С настъпването на вечерния мрак Секуритате и милицията се опитват да разпръснат със сила протеста.

Това още повече втърдява позицията на протестиращите и се стига до сблъсъци със силите на реда.

Протестиращите се опитват да нахлуят в сградата на Окръжния комитет на комунистическата партия, но милицията и Държавна сигурност отговарят със сълзотворен газ и водни струи.

Първи жертви и разрастване на протеста

След като протестиращите се оттеглят и барикадират в православната катедрала в града, на следващия ден, 17-ти декември, те все пак успяват да проникнат в атакуваната по-рано сграда и започват да изгарят и да изхвърлят през прозорците всякакви партийни документи и символи на властта.

Този път опитът им да запалят сградата е спрян вече от редовни армейски части, които са изпратени на мястото на събитието, тъй като Чаушеску е така убеден в любовта на народа, че не вижда нужда да създаде специални части за борба с безредиците.

Тъкмо когато на 18-ти вече кметът на Тимишоара решава да събере партийно събрание, на което да осъди вандализма, 30-на студенти решават да не се съобразят с наложеното военно положение и продължават протестите, развявайки румънско знаме, от което е изрязан комунистическия герб.

Армията започва да стреля, протестиращите дават жертви.

На 19-ти някои от ръководителите на протеста успяват да проведат разговори с работниците от заводите наблизо и още на 20-ти в Тимишоара протестират над 100 000 души, които пеят "Не се страхувайте, Чаушеску пада!".

Режимът се опитва да организира контрапротест и изпраща хиляди работници от заводите около Олтения, въоръжени със сопи, за да "спрат хулиганите, които искат да разрушат страната", както им е казано от директорите.

При пристигането си в Тимишоара, обаче, работниците се присъединяват към протестиращите, разбирайки, че са били излъгани от своите шефове.

Митингът в Букурещ - страх и ужас в очите на диктатора

След като Николае Чаушеску прекратява внезапно своето посещение в Иран, решава, че трябва да свика митинг в подкрепа, за да не остане нацията с погрешното усещане, че властта се клати.

Така на 21-ви декември Чаушеску се обръща в пряко предавана по телевизията реч от балкон на Централния комитет на Партията към 100 000-на тълпа, специално докарана на Площада на Революцията.

Смята се, че поне 75% от румънското население гледа прякото предаване, тъй като вече навсякъде из страната, въпреки тежката цензура, е станало ясно, че нещо се случва.

Речта започва с обичайната примитивна комунистическо-революционна реторика.

Но още в началото работници-енергетици започват да скандират "Тимишоара! Тимишоара!" и постепенно тълпата подема този възглас.

Макар и много притеснен, Чаушеску се опитва да умиротвори тълпата, като обещава повишение на заплати и пенсии с 10% от началото на следващата 1990 година.

В третата минута на речта се чуват пукотевици и не става ясно дали някой стреля или е пуснал някаква бомбичка, но това довежда до пълен хаос.

Масово хората започват да се изтеглят, тръгва слух, че Секуритате са започнали да стрелят против недоволните.

Телевизията спира за кратко прякото предаване, а докато уж се успокои тълпата, камерата снима фасадите на съседните сгради.

Народът решава да се опълчи на репресивния апарат на режим. Между репресивните сили и протестиращите започва престрелка на самия площад.

Букурещ е въстанал.

Още същия ден започват престрелки между силите на реда и протестиращите в целия град.

Бягството на семейство Чаушеску

След като на следващия ден при мистериозни обстоятелства умира министърът на отбраната Васил Милеа и това разгневява още повече народа, армията, както става ясно години по-късно, решава, че вече Чаушеску е загубена кауза.

Новоназначеният министър Виктор Стънкулеску изиграва особено важна историческа роля. Той успява да убеди семейство Чаушеску, че е най-добре да бъде отведен на сигурно място с хеликоптер.

Междувременно армията по никакъв начин не се противопоставя на протестиращите и дори влиза в схватки със Секуритате, които бранят режима с всички средства, включително снайперистки огън по протестиращите.

Сутринта на 22-ри декември семейство Чаушеску напуска Букурещ с хеликоптер.

Румънците смятат, че Чаушеску бягат. Всъщност Николае и Елена вярват, че напускат само временно столицата, докато се възстанови реда. Внезапно хеликоптерът каца насред поле, близо до междуградски път. Пилотът заявява, че не може да продължи, а служителите на Секуритате, които придружават семейството, започват да спират случайно минаващи коли. Една от тях ги завежда в аграрния институт в родния на Елена Чаушеску град Търговище.

Шофьорът, колоездачен техник, ги примамва да се скрият в една стая, заключва и малко по-късно през деня двамата са арестувани.

Полевият трибунал и смъртната присъда

На 24-ти декември лидерът на новосъздадения Съвет на фронта за национално спасение Йон Илиеску (който по-късно ще стане президент) подписва декрет, според който се създава военно-полеви трибунал, който да съди семейство Чаушеску за геноцид и идруги престъпления срещу румънския народ.

На 25-ти декември 1989-та семейство Чаушеску са съдени в дело, продължило 2 часа.

Румънският диктатор не признава трибунала за легитимен и желае да отговаря пред истински съд.

Обявява Стънкулеску за предател и пита чии заповеди следват неговите обвинители.

Семейството също така отказва служебен защитник, след което получават от назначения Нику Теодореску съвет да пледират невменяемост. И двамата се противопоставят на това.

Елена Чаушеску, която заема поста вицепремиер на Румъния, отказва да спазва заповедите на войниците, които я отвеждат към екзекуцията и пожелава поне да умре заедно със съпруга си.

Делото е заснето подробно, но операторът закъснява за екзекуцията.

Войниците бързат да изпълнят присъдата, защото се появяват слухове, че верни на Чаушеску хора ще се опитат да го спасят в последния момент.

Кадрите са разпространени в цял свят.

Тримата екзекутори изстрелват към семейство Чаушеску най-малко 120 патрона с автоматични пушки.

Елена извиква "Копелета мръсни!", докато Николае пее Интернационала.

*Емил Джасим е учител по история и програмен директор в Център за образователни инициативи

Най-четените