Два сценария за бъдещето на Европа през 2017 г.

Европа ще запомни 2016 като отвратителна година заради ужаса на атентатите в Брюксел, Ница и Берлин, срама на "Джунглата" в Кале и сътресението Brexit.

За съжаление, 2017 г. вероятно ще е същата. Или не?

Ако има нещо, на което 2016 ни научи, то е, че предсказанията са безсмислени. Да вземем за пример два сценария за следващата година.

Черногледият вариант е следният: поредна неочаквана смъртоносна терористична атака в началото на годината предвещава злокобно бъдеще за континента, изгубил 130 души при атентати през 2016. Терорът работи в полза на крайнодесния лидер Герт Вилдерс, който се явява на парламентарните избори в Холандия през март 2017 и постига победа.

Само около месец по-късно - в навечерието на първия тур на повратните президентски избори във Франция на 23 април - търпението на все по-автократичния президент на Турция Реджеп Тайип Ердоган най-после се изчерпва.

В замяна на ангажимент за засилена борба срещу трафикантите на хора, Брюксел обещаваше на Турция 3 млрд. евро (за да успее да се справи с близо 3 млн. бежанци на своята територия), безвизови пътувания за нейните граждани и напредък по отношение на членството в ЕС.

Европа обаче беше отвратена от репресиите на Ердоган след провалилия се опит за преврат от юли 2016 г., поради което евродепутатите принудиха страните от ЕС да замразят преговорите за присъединяване на Турция. Нещо повече - все още няма единодушие по въпроса дали Анкара отговаря на условията за безвизови пътувания.

Ето защо Ердоган решава, че сега е добър момент да отвори границите си, като позволява на стотици хиляди отчаяни бежанци и мигранти, заседнали в Турция, да продължат пътя си към ЕС. И много от тях се възползват от възможността - особено работоспособните млади мъже.

Картината от това ново преселение на народите преминава през ТВ екраните на европейските семейства, а междувременно Франция отива на президентски избори. Въпреки че социологическите проучвания поставят консерватора Франсоа Фийон на първо място със солидна преднина, Марин льо Пен от радикалния десен антиемигрантски Национален фронт постига шокираща победа на втория тур през май 2017.

При предсрочните избори през юни в Италия, движението на Бепе Грило "Пет звезди" (M5S) завършва кампанията за събаряне на системата. Три от шестте страни-основателки на ЕС вече се управляват от популисти. Колкото повече наближава есента, толкова повече Германия се дестабилизира от ескалиращата емигрантска криза и непрекъснатите терористични заплахи. Загубила доверие след смъртоносната терористична атака на коледния базар в Берлин, Ангела Меркел губи парламентарните избори в Германия.

Следвайки примера на Доналд Тръмп, протекционистките европейски правителства бързат да скъсат многостранните договори за свободна търговия и затварят границите си. В Холандия и Франция Вилдерс и Льо Пен организират незабавни референдуми за Nexit и Frexit; Италия свиква плебисцит за връщането на италианската лира като национална валута.

Докато длъжниците и кредиторите в еврозоната си нанасят смъртоносни удари, а злополучният и все по-разделен Европейски съюз изпада в риск от почти неизбежен разпад, Гърция отново тропва по масата и казва: "Няма да платим, няма да платим!". Берлин и Брюксел отговарят: "Това беше краят на спасителните програми".

Разбира се - възможно е нито една от тези прогнози да не се сбъдне.

Вероятно полицейските и разузнавателните служби в Европа ще продължат да осуетяват терористични заговори, а Ердоган би могъл да стигне до извода, че дългосрочният му интерес всъщност няма от унищожителна криза в Европа.

Както показа неотдавнашната изненадваща победа на левия независим кандидат-президент на Австрия Александер ван дер Белен над Норберт Хофер - може би Европа най-после достигна повратната точка в отношението си към популизма.

Разтърсени от очевидния хаос на Brexit и от дестабилизиращия възход на Тръмп, през 2017 г. европейските гласоподаватели може би ще се вгледат по-внимателно в обещанията на националистическите радикални десни партии и ще заложат на сигурността.

И преди Герт Вилдерс е отчитал рекордно високи резултати в социологическите проучвания в Холандия, но винаги в деня на изборите подкрепата му спада драстично. Дори неговата партия да се окаже най-многобройна в парламента, вероятно той ще се затрудни доста в опита си да формира управляващо мнозинство.

Във Франция също никой не мисли сериозно, че Льо Пен има шанс да стане президент на Републиката. Ако Фийон успее да смекчи най-агресивните си идеи за свободния пазар, може да потвърди прогнозите на социологическите проучвания и да стигне до комфортна победа.

Планираната избирателна реформа в Италия би трябвало да въведе пропорционална система, което означава, че ще е почти невъзможно една партия да формира самостоятелно правителство. Така или иначе - M5S винаги са отказвали да участват в каквато и да е форма на коалиция.

Меркел може да убеди германските гласоподаватели, че тя е най-безопасният им избор; Гърция - както винаги го е правила - може би ще се измъкне от кашата; ЕС най-после ще осъзнае, че ако иска да оцелее, трябва да предложи конкретни отговори на нуждите и страховете на гражданите си.

Всичко това обаче е свързано с много "ако", "може", "обаче" и "евентуално".

Вятърът на тревожната гневна анти-политика смразява Европа. Би било изненадващо, ако той не вземе поне още няколко жертви от сегашния елит.

#1 7 28.12.2016 в 11:10:11

Само дето Източна Европа традиционно липсва в анализа... Направо може да я наречем Невидимата Европа. Освен това- винаги има и трети вариант. Напр., ако всички, които си "режат клона" взаимно, изведнъж приберат трионите? Или- алтернативно- ако едновременно успеят да "прережат клона" на другия? Пожелавам на всички хора по света мир,съчувствие и разум през Новата, 2017 г.

Новините

Най-четените